Космическата индустрия навлиза в етап, в който фокусът постепенно се измества от научни и изследователски мисии към създаване на реална икономическа стойност. Ускореното навлизане на частния капитал, развитието на нови технологии, като орбитални центрове за данни и планове за постоянни мисии до Луната и Марс, вече не се възприемат като далечни концепции, а като част от индустриална трансформация.
Това коментира Кевин О’Конъл, световен експерт по космическа икономика, бивш директор на Службата за космическа търговия към Министерството на търговията на САЩ, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Развитието на компании като SpaceX ускорява процеса, при който космосът се превръща в индустрия със собствена икономическа логика и пазарни механизми. По думите на О’Конъл това вече не е изолирана технологична ниша, а сектор, който генерира стойност и привлича капитал.
„IPO-то на SpaceX е много важен сигнал за прехода между космоса като място, което да изследваме, към място, където ще създаваме изключително голяма икономическа стойност. SpaceX започна да изстрелва около 80% от нещата, които са в космоса, така че това е само началото“, каза О’Конъл.
Той допълни, че развитието на сектора ще бъде постепенно и ще включва различни етапи – от орбитални центрове за данни до мисии към Луната и Марс.
Една от най-обсъжданите посоки в индустрията са орбиталните центрове за данни вече се разглеждат като реалистична технологична възможност, а не като концептуална идея. Гостът отбеляза, че голяма част от необходимите технологии вече съществуват, макар да остават инженерни и икономически предизвикателства.
„Орбиталните центрове за данни са най-новите неща, за които хората говорят. Илон Мъск заяви, че по-голямата част от технологията, от която се нуждаем, вече съществува. Не цялата, но по-голямата част“, отбеляза експертът.
О’Конъл откроява България като държава с потенциал да се включи активно в новата космическа икономика, като ключова роля могат да изиграят технологичните компании и развитието на индустриалната база. Той посочи като пример развитието на българската компания EnduroSat и възможностите за разширяване на производствените и логистични капацитети.
„Трябва да използвате настоящите си капацитети и възможности. Видях визията на EnduroSat и новия им завод в София. Това, което разбрах за плановете им, е впечатляващо. Това може да се превърне в европейския вариант на Starbase, която имаме в Тексас“, заяви гостът.
Паралелно с комерсиализацията на орбиталното пространство се развива и планът за завръщане на Луната, който включва мисии като Artemis III и перспективи за изграждане на постоянна база. О’Конъл посочи, че това не е далечна визия, а реален технологичен и политически процес. Бъдещата лунна икономика ще изисква не само научни изследвания, но и практическа инфраструктура.
Трансформацията на сектора ще промени и пазара на труда, като ще създаде нужда от нов тип специалисти. Освен инженери, индустрията ще изисква широк спектър от професии, свързани с живота и работата извън Земята, коментира гостът.
„Когато се върнем на Луната устойчиво и за постоянно, ще имаме нужда от всякакви хора - художници, готвачи, бизнес хора. Това ще ни помогне да живеем там за по-дълги периоди от време, така че квалифицираната работна ръка е важна“, каза О’Конъл.
Гостът подчерта, че развитието на образованието и практическите програми ще бъде решаващо за устойчивото развитие на космическата икономика.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


64-и турнир по ориентиране за Купа „Варненско лято 2026“
Чехия и Южна Африка със "самоубийствено" реми на Мондиала
Хванаха за ден 38 шофьори с алкохол или наркотици
Варненски ученик e сред златните медалисти на европейската олимпиада по физика
Румен Радев: Ще наложа вето върху санкциите срещу Русия
Оптични кабели и сензори ще разкриват нови тайни за земните недра и ледниците
Бъдещето на разплащанията: Създаването на мост между криптото и фиатните пари
Освобождаването на иранските активи е политическо главоболие за Тръмп
ЕНП иска промени във въглеродния данък, за да защити индустрията в Европа
Европа се опитва да се противопостави на Китай без нова търговска война
Китайската премиум марка XРeng стъпи официално в България
7 забравени коли от 90-те, които все още са много яки
Електрическият Taycan получи виртуални скорости и... оборотомер
Dacia показа ново поколение на електромобила си
Audi пусна прощална версия на флагмана A8
Джъстин Тимбърлейк и Джесика Бийл заедно на фона на слуховете за раздяла
Русия под финансов натиск: военните разходи увеличават държавния дълг
Всеки ден без бюджетна рамка носи негативи за България пред Европа
Чехия и Южна Африка завършиха 1:1 на Мондиал 2026
Гълъб Донев изчислил колко трябват да е новият дълг, 3,8 млрд. са достатъчни