Недостигът на ракети води до изоставането на Европа в космическата надпревара

През последното десетилетие обаче, способности, които по време на Студената война са били смятани за твърде скъпи или безизходни, започват да изкристализират отново.

Индия, Китай и Русия са тествали противосателитни ракети, изстрелвани от земята. САЩ за последен път проведоха подобен тест през 2008 г., унищожавайки спътник с ракета SM-3 Block IIA, изстреляна от кораб, и оттогава обявиха самоналожен мораториум върху подобни учения.

През 2021 г. Китай изстреля обект в орбита, който по-късно изглежда е разположил или изстрелял друг обект, който е паднал обратно на Земята. Анализатори заявиха, че най-вероятно става въпрос за вид система за фракционно орбитално бомбардиране (FOBS), която поставя ядрена бойна глава в орбита, позволяваща ѝ да удари цел на Земята в непредсказуемо време и посока.

Китайският тест разви концепцията още една крачка напред, добавяйки хиперзвуков планиращ апарат към бойната глава, който ѝ позволява да маневрира, докато се приближава към целта.

Никоя друга държава не е опитвала подобен тест, въпреки че Русия разгръща краткотрайна система FOBS по време на Студената война, която в крайна сметка изоставя, защото други оръжия, като например балистичните ракети, изстрелвани от подводници, се оказва, че могат да постигнат същото.

„Нещата там горе са много по-напрегнати, отколкото бяха преди 10 години“, изтъква Макдауъл.

САЩ, Китай и Русия са разположили спътници, които могат да маневрират в космоса, извършвайки близки прелитания покрай системите на други държави, за да ги документират или манипулират. Други се носят бавно точно под геостационарна орбита, улавяйки сигналите, излъчвани от комуникационните и предупредителни спътници, разположени там.

През април избухна сложен танц от „инспекции“ на спътници от трите страни, показват орбитални данни.

Първата стъпка е свързана с руски спътник, който се изкачва до геостационарна орбита, на десетки хиляди километри над земната повърхност, и се позиционира сред три китайски търговски и военни спътника – достатъчно близо, за да подслушва или събира изображения.

След това на сцената се появява американски спътник, изведен в орбита, която го доближава на 13 километра от руския спътник два пъти на всеки 24 часа. Това гарантира добри условия за правене на снимки или видео.

Накрая, друг китайски спътник – за който се предполага, че е построен специално за инспекции – застава в клъстера и близо до друг американски военен комуникационен спътник.

Въпреки че няма индикации за удари или манипулации, серията от маневри показва как трите водещи космически сили в света влагат ресурси и ценно гориво, за да следят отблизо орбиталните си активи. И как други държави са зависими от тях.

Миналата есен Германия става свидетел на намеса в системите на Бундесвера от два руски разузнавателни спътника, разкри министърът на отбраната Борис Писториус, който заяви, че както Москва, така и Пекин имат способността да „нарушават, заслепяват, манипулират или кинетично унищожават спътници“.

В навечерието на нахлуването на руските войски в Украйна в началото на 2022 г., руска кибератака срещу сателитната мрежа на Viasat Inc. деактивира модемите в цяла Европа и наруши широк набор от комуникационни мрежи, като изведе от строя хиляди вятърни турбини в Германия. Оттогава Берлин обеща да инвестира 35 млрд. евро в отбранителни и нападателни способности в Космоса до 2030 г.

„Сателитните мрежи днес са ахилесовата пета на съвременното общество“, изтъква Писториус, като добавя: „Конфликтите на бъдещето вече няма да бъдат ограничени до Земята, те ще се водят в орбита“.

(Продължава на следващата страница)