Недостигът на ракети води до изоставането на Европа в космическата надпревара

Преди две години американският конгресмен Майк Търнър заяви, че Русия експериментира с план за разполагане на ядрени противосателитни оръжия в орбита. Идеята е била да се създаде мрежа от такива устройства, които в случай на избухване на голяма война да могат да бъдат взривени, за да унищожат или деактивират всичко в определена орбитална лента.

Това е твърдение, което впоследствие е повторено от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Всичко това изглежда доста различно от европейска гледна точка, където изстрелванията не са нито евтини, нито многобройни.

Въпреки че Arianespace вече има успешен опит, както и пълен портфейл от поръчки за полезни товари, включително извеждане на спътниците Leo на Amazon.com Inc. – нейният център за изстрелване е на другия край на света, във Френска Гвиана.

Тази локация в Южна Америка, която се ползва като стратегическо европейско съоръжение, изглежда не особено оптимално във време, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да упражнява американски контрол над западното полукълбо.

Това е една от причините да се развиват капацитети за изстрелване по-близо до дома в континентална Европа. Нещо повече, перспективата да се зависи от Илон Мъск за капацитет за изстрелване, чиито политически пристрастия го тласнаха към крайнодесни политически лидери на Стария континент, само допринася за стремежа на Европа към самостоятелност.

„Зависимостта от съюзници или търговски доставчици, включително Starlink, може да бъде рискована, ако критични услуги се окажат недостъпни по време на кризи“, пишат в скорошен доклад анализатори на Rand.

Най-обещаващото европейско място е космодрумът „Андоя“, който беше домакин на опитите за изстрелване на Isar Aerospace.

Космодрумът, чието местоположение позволява лесен достъп до полярни орбити, се обособява като перспективно място през 1962 г., когато е първото изстрелване на ракета – съвместна дейност между НАСА, Датския метеорологичен институт и норвежката отбранителна и изследователска институция за изучаване на Северното сияние.

Днес „Андоя“ провежда комбинация от граждански и военни операции и въпреки че може да се похвали с изстрелването на над 1200 научни ракети, всички те са били суборбитални.

Олсен от Andoya Space казва, че има достатъчно търсене на изстрелвания на ракети в Европа, за да се оправдае създаването на повече от един космодрум.

„Всяка седмица ни се обаждат за нови ракети-носители и брокери на сателити“, посочва Олсен.

Индивидуално и колективно, европейските страни се опитват да се включат в играта. Освен Германия, Полша купува три сателита със синтетична апертурна радарна система от финландския стартъп Iceye за 200 млн. евро, а Великобритания е заделила 3,2 млрд. паунда за нови космически възможности.

През май страната публикува и първите снимки от Noctis-1, космически телескоп, предназначен да следи приятелски настроените орбитални системи.

Франция развива по-напреднали програми, включително малки „бодигард“ системи за патрулиране около чувствителни спътници, Yeux en Orbite pour un Demonstrateur Agile (YODA), и експериментира с използването на лазери на земята или в космоса за препречване на враждебна дейност, разкрива Ксавие Паско, директор на Фондацията за стратегически изследвания във Франция.

Германската компания Rocket Factory Augsburg (RFA) планира изстрелване това лято в преустроената бивша база на Кралските военновъздушни сили в „СаксаВорд“ на Шетландските острови, най-северната част на Обединеното кралство.

RFA е дъщерно дружество на производителя на сателити OHB SE, който е част от търг с Airbus SE и Rheinmetall AG за изграждане на сателитна интернет услуга за германските въоръжени сили.

Междувременно ЕС публикува своята Европейска космическа стратегия за сигурност и отбрана през 2022 г. и оттогава е включил части от новата си защитена сателитна комуникационна мрежа IRIS2 и GOVSATCOM.

Мрежата IRIS2 в крайна сметка ще има 290 спътника в множество орбити. Планирано е тя да бъде напълно функционална до 2030 г., обслужвайки както частни клиенти, така и правителства. Базираната в Люксембург SES SA, френската Eutelsat SA и испанската Hispasat SA изграждат спътниците.

„Европейските държави инвестират сериозно в възможности за космическо наблюдение“, изтъква капитан Беатрис Ено от Института за стратегически изследвания на френското правителство. „В крайна сметка наличието на активни отбранителни или нападателни способности в космоса е едно, но е също толкова важно да се знае какво всъщност се случва там“, добавя тя.