Първите изстрели на следващата световна война ще бъдат в Космоса

По време на пресконференциите след атака на САЩ срещу друга държава – често явление в наши дни – Дан Кейн, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете, никога не забравя да поздрави Космическите сили и „пазителите“, както се наричат ​​военнослужещите в структурата. И с основание, пише колумнистът на Bloomberg Андреас Клут в материал. Независимо дали става въпрос за нахлуването на САЩ във Венецуела или бомбардировките срещу Иран, Вашингтон първо заглушава и ослепява своите противници, а това неизменно включва средства и технологии в Космоса, които комуникират със или пречат на оборудването на Земята.

Нито Венецуела, нито Иран обаче са технологично равни на САЩ в космическата област. Въпросът, който занимава най-блестящите умове на космическата война, е как ще изглежда следващият голям конфликт, когато противникът е или Русия, или Китай, или – не дай Боже – и двете едновременно.

За да надникне в тези сценарии, Клут разговаря неофициално с вътрешни хора във Вашингтон и Колорадо Спрингс, дом на космическата база „Питърсън“, която помещава няколко интегрирани командвания, включително това за Космоса.

Една от точките на съгласие е, че първите изстрели в следващата световна война почти сигурно ще бъдат произведени в Космоса (с паралелни залпове, разменяни в киберпространството, което все повече се припокрива с космическата област). Спорът е за това каква форма би приела една атака и дали САЩ по-специално са уязвими към „космически Пърл Харбър“.

Всички големи военни сили днес, но особено САЩ, Китай и Русия (в този ред), използват Космоса, за да шпионират, картографират и проследяват враговете си, а също и да насочват собствените си сили и огнева мощ. Това ги задължава да имат офанзивни и отбранителни планове, да унищожават спътниците и наземните станции на противниците си, като същевременно защитават колкото е възможно повече от своите.

Като минимум това включва електромагнитно заглушаване, което вече се случва редовно, дори и рядко да попада в новините. Този тип смущения обаче са по-скоро временни и сами по себе си не биха се смятали за casus belli (повод за започване на военни действия, бел. ред.). По-враждебните видове атаки включват насочена енергия като лазери или физически ракети, изстреляни от същата космическа орбита или от Земята.

Атака може да се осъществи и под формата на сблъсък или друга форма на повреждане на сателити. САЩ следят отблизо руските спътници, описани като „матрьошки“, при които единият спътник може да освободи друг, който да извършва мирни ремонтни дейности или – по команда – да се превърне в кинетично средство за унищожение. Китай има спътници с роботизирани ръце, които отново биха могли да бъдат или мирни събирачи на космически боклук, или да се превърнат в разрушители.

Както винаги в историята на войната и оръжията, ускоряващите се иновации в Космоса предизвикаха надпревара във въоръжаването в някои орбити, особено в тези, сравнително близки до Земята. Съперниците включват и изключват двигателите на своите спътници в дръзки орбитални въздушни битки на близко разстояние, които могат да продължат с дни.

Подобни схватки не са нещо незначително при скорости от 17 500 мили в час. Към днешна дата САЩ не непременно имат технологичното предимство в тези игри. Една аналогия би могла да бъде, че американските военни спътници маневрират по-скоро като Boeing 747 (не чак толкова пъргаво, разбира се), докато Космическите сили искат те да се движат като F-15.

По-голямата корекция по отношение на отбраната е архитектурна. В исторически план американските военни са предпочитали изстрелването на сравнително малко, но високотехнологични и скъпи спътници. Днес те изглеждат като „големи, тлъсти, сочни цели“, както ги нарича един генерал – почти изкушаващи противниците да нанесат превантивен удар.

Оттук идва и тенденцията към „размножаване“, която има за цел умишлен излишък и децентрализация с много евтини спътници, свързани в мрежа от съзвездия, така че за противниците да е по-малко изгодно да унищожат който и да е конкретен сателит в тях. (Подобна логика подтикна Пентагона през 60-те години на миналия век да разпредели комуникационните си системи, което доведе до съвременния интернет.)

Докато САЩ правят космическите си сили по-устойчиви, противниците коригират собствените си тактики. Стряскащ сценарий, който привлече вниманието на Конгреса в началото на 2024 г., бе руският план за изстрелване на спътник с ядрено оръжие на борда. Москва отрече съобщенията, но според събеседниците на Клут те са реалистични. Директорът на националното разузнаване заяви пред Конгреса този месец, че „разработването от страна на Русия на ядрено противокосмическо оръжие представлява най-голямата единична заплаха за световната космическа архитектура“.