Първите изстрели на следващата световна война ще бъдат в Космоса

Космическа ядрена бомба не би убила директно хората на Земята, нито с експлозията, нито с радиацията си. Но както обяснява Кари Бинген от Центъра за стратегически и международни изследвания, ядрените детонации в Космоса биха могли да се отразят на сателитните съзвездия, като направят цели орбити неизползваеми.

Взривът първо би извадил от строя всички спътници в обхвата си с електромагнитен импулс, който да „изпържи“ електрониката. Също така би оставил след себе си радиационна зона, която ще елиминира всички останали машини, преминаващи през орбитата.

Използването на подобно оръжие би било огромно нарушение на Договора за космическото пространство от 1967 г. По-важното е, че то би се превърнало в инструмент за принуда, провокация и заплаха, който не може да остане без отговор. В стратегически план това би било сравнимо със съветските планове за разполагане на ядрени оръжия в Куба през 1962 г., което доведе до криза, едва не завършила с ядрен холокост.

Но дори и без космическо ядрено оръжие заплахата орбитите да станат неизползваеми навежда и на друга опасност - „трагедия на общите блага“ (икономическа и екологическа теория, при която отделните индивиди действат в личен интерес, като изчерпват ограничен ресурс, което води до щети за цялата група, бел. ред.). Колкото и празен да изглежда космосът за човешкото око, той всъщност става опасно пренаселен не само с нови търговски спътници, но и с останките на всички вече неизползваеми.

Космическите наблюдатели изчисляват, че около 130 млн. парчета боклук вече обикалят около Земята, от които около 35 хил. са достатъчно големи (с размерите на портокал, например), за да бъдат проследени. Но дори отломки с размерите на грахово зърно, пътуващи с космическа скорост, могат да унищожат работещ спътник или космически кораб. Тези сблъсъци след това създават още повече плаващи отпадъци, които разрушават още повече спътници и т. н. в каскада, известна като синдром на Кеслер, която може да остави цели части на космоса функционално мъртви.

Тези орбити играят съществена роля в нашето ежедневие. Освен очевидните приложения като навигацията на автомобилите ни, спътниците захранват и комуникациите, които ни позволяват да плащаме с кредитна карта, да пълним резервоарите си с гориво или дори да се храним (тъй като съвременното земеделие също разчита на Космоса). Ако направите Космоса недостъпен, все едно изключвате световната икономика.

Важен стратегически недостатък е, че обществата разчитат на Космоса в различна степен, което създава асиметрии на уязвимостта. САЩ и техните европейски и азиатски съюзници са най-зависими. (Германският министър на отбраната наскоро нарече Космоса ахилесовата пета на страната си.) Китай става все по-уязвим, докато настига САЩ. Русия, за разлика от тях, е сравнително по-малко изложена на риск; по-голямата част от икономиката ѝ би могла да продължи да функционира, ако космосът внезапно бъде „изключен“.

Тази асиметрия обяснява защо САЩ като цяло възприемат различен подход към Космоса от Русия или Китай. Тъй като Вашингтон иска да запази Космоса като територия, страната не би започнала пълномащабна превантивна война там за тактическо предимство на Земята. Москва обаче може да се опита да предотврати военно поражение на Земята с първоначален удар в Космоса, изчислявайки, че е по-вероятно да оцелее след това.

В такъв сценарий човечеството може с един замах да се върне към етапа на развитие от миналия век, ако не и към прединдустриалната епоха. Щетите и причинените страдания биха били по-малки от тези след наземна ядрена война, но все пак по-големи от всичко, което можем да си представим днес, когато затварянето само на един проток в Близкия изток ни държи под напрежение.

САЩ, както и техните съюзници и противници, разбира се, ще продължат да усъвършенстват уменията си в космическата война. Дори плановете на Вашингтон за „Златен купол“ – съзвездие от спътници, които да могат да засичат и свалят прииждащи ракети отвсякъде – не са нищо категорично ново; единствената концептуална иновация би било разполагането на прехващачи в Космоса, като в момента те са само на Земята.

И все пак всички държави, и особено трите най-могъщи военни сили, би било разумно да включат в своите военни игри уроците от ядрените стратегии и особено призрака на взаимно гарантираното унищожение: най-добрата стратегия не е тази, която би им позволила да спечелят следващата война, а тази, която ще я предотврати.