Технологичните предприемачи искат да пренесат центровете за данни в Космоса

Докато темата за развитието на изкуствения интелект продължава да набира популярност и мащаби, вълнението около технологията поема нова посока – към Луната, пише Wall Street Journal.

Най-богатите хора на света вече сериозно говорят за космически мисии, по време на които да бъдат изградени внушителни центрове за данни, захранващо модели с изкуствен интелект сред звездите. Предприемачите твърдят, че подобни мисии са най-разумни за захранване на енергоемки дейности.

„Луната е дар от Вселената“, изтъкна наскоро основателя на Amazon.com Джеф Безос, говорейки за ползите от развитието на технологиите на Луната и използването на естествения спътник на Земята като база за стартиране нан ови проекти в космоса.

Тези теми се появяват в публичното пространство в момент, когато компанията на Безос Blue Origin и конкурентната SpaceX, водена от Илон Мъск, се стремят към по-евтини и рутинни космически пътувания.

Не е ясно кое е по-близо до реалността: лунните бази или свръхинтелигентният изкуствен интелект. Но двете теми изглежда се сливат в ерата на засилен инвеститорски ентусиазъм, за която някои се притесняват, че не е нищо повече от пазарен балон.

Настоящата икономика на космическите центрове за данни е нелогична. Но те биха могли да се появят в бъдеще, може би още след десетилетие, сочи анализ на Фил Мецгер, професор в Университета на Централна Флорида.

„Космическите ентусиасти (като мен) отдавна търсят бизнес казус, който да позволи човешката миграция извън нашия роден свят“, пише той в социалната платформа X. „Мисля, че сървърите с изкуствен интелект в космоса са първият реален бизнес казус, който ще доведе до много други“, добавя той.

Обратно на Земята, президентът на САЩ Доналд Тръмп вече обяви енергийна извънредна ситуация, а правителството на страната изтъква, че трябва да се добаи значително допълнително количество нов капацитет, за да покрие очакваното търсене на енергия през следващите няколко години.

Междувременно компаниите за разработка на изкуствен интелект изграждат собствени мощности за генериране на енергия, докато чакат електропреносната мрежа да ги настигне. Например, xAI на Мъск използва газови турбини като временни източници на енергия. А OpenAI настоява правителството в САЩ да си партнира с компании, за да се добавят 100 гигавата нови мощности годишно.

Нека поставим 100 гигавата в перспектива. Преди четиридесет години, когато по кината излиза научнофантастичният филм „Завръщане в бъдещето“, ключов момент от сюжета е необходимостта да се генерира такова огромно количество енергия, че пътуването във времето да изглежда правдоподобно за аудиторията.

Историята се върти около необходимостта да се намерят 1,21 гигавата мощност или еквивалентът на енергията на мълния, за да се върне в своето време вече легендарният DeLorean.

Сега 1 гигават изглежда нищожен. А Мъск, Безос и дори предприемачи като главният изпълнителен директор на Alphabet Сундар Пичай говорят за неща, които звучат като чиста научна фантастика.

Аргументът по същество се свежда до убеждението, че нуждите на изкуствения интелект в крайна сметка ще нараснат толкова, че ще трябва да се преместим в космоса. Там слънчевата енергия може да бъде използвана по-ефективно.

В Космоса слънчевите лъчи могат да осигурят постоянни потоци от енергия, котио да бъдат събирани от слънчевите панели – без облаци, без дъждове, без нощ. Нуждите за охлаждане също биха могли да бъдат намалени поради космическия вакуум (който осигурява естествено охлаждане при температури от около минус 270 градуса по Целзий).

Освен това в Космоса няма да има нужда от онези досадни разпоредби, от които ръководителите на бизнеса обичат да се оплакват, тъй като същите бавят изграждането на нови електроцентрали.

 „Космосът ще се окаже едно от местата, които ще направят Земята по-добра“, категоричен е Безос.

Все още обаче е твърде рано за подобни действия.

Плановете на Google звучат почти консервативно. Наскоро компанията обяви Project Suncatcher, който описва като проект за развитие на машинното обучение в космоса. Тя планира да изстреля два прототипа на спътници до началото на 2027 г., за да тества хардуера в орбита.

„Както всяка мисия до Луната, това ще изисква от нас да решим много сложни инженерни предизвикателства“, пише Пичай в социалните платформи.

Nvidia също обяви партньорство със стартъпа Starcloud за работа по космически центрове за данни.

За да не остане по-назад, Мъск рисува своя собствена актуализирана визия за небесата. Той отдавна гледа към Марс – основен двигател на неговата SpaceX. Но през последните седмици говори повече за това как може да използва космическите си кораби, за да разположи нови версии на спътниците към програмата Starlink, оборудвани с високоскоростни лазери, за да изгради центрове за данни в космоса.

В петък Мъск отново повтори как тези спътници с изкуствен интелект ще могат да генерират 100 гигавата слънчева енергия годишно – което, според него, ще бъде приблизително една четвърт от това, което САЩ консумират средно за една година. „Имаме разработен план как да го направим“, заяви той по време на скорошно събитие.

Преди това Мъск предполагаше, че е на четири до пет години от постигането на тази възможност.

Той също така рекламираше още по-авангардни идеи, като изграждането на лунна база, от която да се изстрелват в Космоса захранвани със солари сателити с изкуствен интелект. Панелите на тези сателити биха генерирали 100 хил. гигавата годишно енергия.

Всичко това звучи вълнуващи и малко далеч от настоящата реалност. И все пак, преди няколко години, Мъск предизвикваше недоволство, докато призоваваше служители на енергийната индустрия в САЩ да увеличат възможностите ѝ, предупреждавайки, че сме напът към недостиг на енергия на фона на нарастващото търсене на изкуствен интелект, електрически автомобили и други напреднали технологии. Сега търсим решения в космоса.