Космическата индустрия преминава през дълбока трансформация, а ключът към нея е промяната в начина на мислене как се прави нещо за космоса. Най-важната тенденция през последното десетилетие е т.нар. движение Нов космос (New Space). То стъпва върху идеята космосът да не бъде толкова недостъпен и да започне да използва практики от други индустрии. Това каза д-р Виктор Данчев, главен технологичен директор на EnduroSat, в предаването "Футуризъм" по Bloomberg TV Bulgaria.
Концепцията е, че космосът не трябва да е чак толкова трудна мисия. Вместо всяка система да бъде уникална и без право на провал, новият модел залага на по-серийно производство и по-ниска цена, дори с приемане на по-голям риск, коментира гостът.
Д-р Данчев направи сравнение с т.нар. класически космос, където всеки компонент трябва да работи безотказно и перфектно от един опит и без право на грешка… При New Space подхода се лети с най-новото налично оборудване и се трупа бързо опит в реални условия, добави той.
Темата за риска също изглежда различно в двата модела. При класически телекомуникационен спътник в геостационарна орбита се изисква живот от 20–25 години с изключително висока надеждност, защото инвестицията трябва да се изплати, каза д-р Данчев.
В същото време при големи съзвездия от малки спътници се приема, че определен процент няма да работят, но системата като цяло остава ефективна, уточни гостът.
По думите му революцията в New Space е силно свързана и със спада в цените на изстрелванията. Наличието на много ракети и чести полети означава постоянни възможности за достъп до орбита, допълни гостът.
Тази година сме изстреляли три сателита само за първия месец.
Д-р Данчев обясни, че крайната цел на повечето мисии е свързана със събирането на данни. В миналото цената на гигабайт полезна информация, ако се включат всички разходи по мисията, е била от порядъка на хиляди долари. Днес този показател пада до стотици долари, а при техни мисии вече е постигнато ниво около 50 долара на гигабайт.
Целта за тази година е цената да спадне до около 1 долар на гигабайт, добави той.
Спеециалистът смята, че България има добра позиция в тази нова среда заради наличния инженерен и софтуерен талант. Той подчерта, че много от нужните умения за космическата индустрия съвпадат с тези в други технологични сектори.
Сред предизвикателствата той открои инерцията на стария начин на мислене и бавните производствени цикли, които не отговарят на нуждите на бързо растящ пазар.
Колко големи са съвременните сателити? Какво е микро и нано сателит? Как ще бъде решен проблемът с пренасищането на космоса и космическия боклук?
Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.


Фон дер Лайен: Обезпокоена съм от поредната руска ескалация в Черно море
Служители на "Жандармерията" във Варна намериха и върнаха дамска чанта
Община Варна помага на 52 двойки с репродуктивни проблеми
Кола излетя от АМ "Хемус" край Шумен
Силата на волята! Варненка на 48 г. пробяга бруталния 246-километров "Спартатлон" в Гърция
Финансовите пазари – търсене на посока или откриване на възможности
Великобритания призова домакинствата да имат запаси за 3 дни при криза
Плавният рестарт на дигиталното пространство: как AI променя начина, по който търсим, избираме и продаваме
Прогнозата на Инглиш от Citi за междинните избори, част 2
Прогнозата на Инглиш от Citi за междинните избори, част 1
Audi вкарва музикална платформа директно в автомобила
Porsche спира от движение стотици 911 и 718
Собственици посочиха трите електрически марки, които не препоръчват
Легендарен пилот се сдоби с Lamborghini Temerario за над 310 000 евро
Fiat възроди Autobianchi след 30 години
След сделката на Тръмп: Първият танкер с руски дизел се насочва към САЩ
Един човек е убит, а четирима са ранени при улична стрелба в предградие на Париж
Хабибе Коджаисуф ще ръководи временно Община Сунгурларе
ДСБ също иска оставката на Михаела Доцова
Русия и Украйна подновяват преговорите в Абу Даби през ноември