Космическата индустрия преминава през дълбока трансформация, а ключът към нея е промяната в начина на мислене как се прави нещо за космоса. Най-важната тенденция през последното десетилетие е т.нар. движение Нов космос (New Space). То стъпва върху идеята космосът да не бъде толкова недостъпен и да започне да използва практики от други индустрии. Това каза д-р Виктор Данчев, главен технологичен директор на EnduroSat, в предаването "Футуризъм" по Bloomberg TV Bulgaria.
Концепцията е, че космосът не трябва да е чак толкова трудна мисия. Вместо всяка система да бъде уникална и без право на провал, новият модел залага на по-серийно производство и по-ниска цена, дори с приемане на по-голям риск, коментира гостът.
Д-р Данчев направи сравнение с т.нар. класически космос, където всеки компонент трябва да работи безотказно и перфектно от един опит и без право на грешка… При New Space подхода се лети с най-новото налично оборудване и се трупа бързо опит в реални условия, добави той.
Темата за риска също изглежда различно в двата модела. При класически телекомуникационен спътник в геостационарна орбита се изисква живот от 20–25 години с изключително висока надеждност, защото инвестицията трябва да се изплати, каза д-р Данчев.
В същото време при големи съзвездия от малки спътници се приема, че определен процент няма да работят, но системата като цяло остава ефективна, уточни гостът.
По думите му революцията в New Space е силно свързана и със спада в цените на изстрелванията. Наличието на много ракети и чести полети означава постоянни възможности за достъп до орбита, допълни гостът.
Тази година сме изстреляли три сателита само за първия месец.
Д-р Данчев обясни, че крайната цел на повечето мисии е свързана със събирането на данни. В миналото цената на гигабайт полезна информация, ако се включат всички разходи по мисията, е била от порядъка на хиляди долари. Днес този показател пада до стотици долари, а при техни мисии вече е постигнато ниво около 50 долара на гигабайт.
Целта за тази година е цената да спадне до около 1 долар на гигабайт, добави той.
Спеециалистът смята, че България има добра позиция в тази нова среда заради наличния инженерен и софтуерен талант. Той подчерта, че много от нужните умения за космическата индустрия съвпадат с тези в други технологични сектори.
Сред предизвикателствата той открои инерцията на стария начин на мислене и бавните производствени цикли, които не отговарят на нуждите на бързо растящ пазар.
Колко големи са съвременните сателити? Какво е микро и нано сателит? Как ще бъде решен проблемът с пренасищането на космоса и космическия боклук?
Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.


Деница Сачева: Слагаме край на политическия пазарлък с надбавките към пенсии и помощи
Огромни опашки се вият пред имиграционния център във Варна
Хотелите във Варна с оферти за Великден, но търсенето е слабо
Йордан Цонев: Таван на цените на горивата е непазарна мярка и трябва да я избегнем
Запорираха сметките на Спартак Варна
Глобалните облигации изтриха ръста си за 2026 г.
Тръмп: Унищожихме Иран, те започнаха отново и трябва да приключим
Иран иска гаранции от САЩ и Израел за примирие във войната
Blackstone: Фед вероятно ще намали лихвите
Blackstone: Почти всяка инвестиция се гледа през AI
Honda очаква загуба от 14 милиарда евро
Бившият шеф на Stellantis посочи грешките на автомобилна Европа
Най-добрите семейни автомобили според американците
Android Auto се оказа проблем за новата Toyota RAV4
Новите компактни Mercedes-и ще бъдат на китайска платформа
Как се заражда легионерска болест и колко опасна е?
„България Еър“ – официален партньор на юбилейното 30-о издание на София Филм Фест
До 10 г. смъртността от онкологични заболявания значително ще спадне
Съдът на ЕС ни порица заради забраната за промяна на пола в България
Силно земетресение разлюля Гърция