Пет извода от испанската изборна нощ

Консервативната Народна партия на Мариано Рахой в неделя спечели вторите парламентарни избори в Испания за последните шест месеца, осигурявайки си 137 места и 33% от вота. Основната изненада в изборната нощ бе провалът на лявата Подемос да задмине Социалистическата партия (PSOE). Унидос Подемос спечели 71 места и 21% от вота, докато социалистите получиха 85 места и 23% от гласовете, коментира POLITICO.

Либералната Сиудаданос претърпя загуба, след като финишира на 4-то място с 32 места и 13% от вота. Избираемостта бе 70%, или с три пункта по-ниска от изборите през декември.

Испанската политическа сцена остава изключително тясно балансирана. Вляво Унидос Подемос и социалистите имат общо 156 места, докато вдясно Народната партия и Сиудаданос заедно печелят 169 места.

„Интуицията ми казва, че няма да има трети избори“, заяви Рахой по време на кампанията. Електоралните промени от декември и сега също са сравнително малки.

Има обаче нови видове натиск, сред които Brexit и нетърпението на недоволните избиратели, което означава, че вероятно ще видим повече желание за компромис през следващите седмици при оформянето на правителство. А с това ето и някои изводи от изборите.

1) Подемос вече не е толкова нова

Преди изборите социологическите проучвания показаха напредък на Унидос Подемос и до голяма степен се очакваше тя да задмине социалистите като основна сила вляво. Резултатите обаче са разочароващи за коалицията, водена от Пабло Иглесиас.

Със 71 места коалицията между Подемос и Обединената левица не отбелязва голяма победа и дори поставя под въпрос както мъдростта на алианса, така и бъдещето му в краткосрочен план.

„Това не са добри резултати“, казва Иниго Ерехон, заместник-председател на Подемос, чиято позиция неведнъж се сблъсква с тази на Иглесиас през последните месеци заради посоката на алианса. „Това не е добър резултат за алианса и за Испания“.

Подемос и поддръжниците й са се представили добре в много части от Северна Испания. Партията остава силна и в по-големите градове, където е концентрирано младото „дигитализирано“ поколение. Има признаци обаче, че по-умерените избиратели може би са се уплашили от алианса с Обединената левица, а други да са се изтощили от прекалено честите прояви на Иглесиас.

2) Brexit вероятно помогна на Рахой

За втори път за шест месеца Народната партия на Рахой спечели изборите, макар че не успя да си осигури мнозинство в парламента.

Мнозина вярваха, че корупционните дела в Народната партия преди изборите ще изиграят лоша шега на Рахой. Друг скандал избухна в последните дни от кампанията, когато се появиха доказателства, че вътрешният министър Хорхе Фернандез Диаз е замислял да опетни каталунските политици, за да осуети опита им за независимост.

Народната партия обаче разчита най-вече на подкрепата на пенсионерите, които са сравнително лесни за мобилизация, влияят се по-малко от корупционните скандали и е по-малко вероятно да изместят подкрепата си към други партии.

Междувременно Brexit може би също помогна на консерваторите. Испания е известна с уязвимостта си към пазарните турбуленции и предвид кампанията на Рахой, базирана на неговата предвидимост и политически опит, несигурността вследствие на британския референдум вероятно е накарала поне някои избиратели да изберат Рахой.

3) И добра, и лоша вечер за социалистите

През декември социалистите спечелиха 90 места, което беше най-лошото им представяне на парламентарни избори – досега. Само с 85 места днес резултатът е доста слаб. И все пак партията остава на второ място, а лидерът Санчез може да обърне това в победа.

Избирателните предизвикателства пред него са значителни: спомените на испанците за последното лошо управление на икономиката, последвалото икономическо възстановяване под лидерството на Народната партия и появата на Подемос и Сиудаданос.

Също толкова вредно за проекта на Санчез обаче е вътрешното недоволство. Общественото недоволство от декември насам по това дали партията трябва да съюзи с Подемос, както и други злощастни намеси от колеги на бившия премиер Филипе Гонзалез, утежниха живота на Санчез.

Посредственият резултат на Унидос Подемос обаче може да спечели на Санчез известно време. Представянето му през следващите седмици, докато партиите се опитват да формират ново правителство, ще бъде внимателно следено от колегите му.

4) Държавничеството струва скъпо на Сиудаданос

Представяйки се като либерална, центристка партия в испанската политика бе полезно за Сиудаданос, когато се превърна в национална партия през 2014 г., но на последните избори резултатите са доста разочароващи.

Когато партиите спаднат под границата от 15% на изборите в Испания, избирателният закон започва да работи сериозно срещу тях. Спечелването на само 13% от вота е проблем за Сиудаданос, която изгуби една пета от местата си, спечелени през декември.

Младежката харизма и държавничество на лидера Алберто Ривера постави Сиудаданос на централно място през пролетта, когато той изглеждаше готов на съюз и вляво, и вдясно. Това доведе до сделка със социалистите с цел формиране на „реформистко, прогресивно“ правителство. Споразумението в крайна сметка се провали и желанието на Ривера да се обедини със социалистите може би изплаши голяма част от по-консервативните избиратели.

В петък Ривера заяви, че според него този път кампанията на партията е била по-добра от тази през декември, с „по-малко грешки, по-съюзен екип и по-консолидиран проект“. Въпреки слабите си резултати и спечелините само 32 места, те все още могат да формират правителство на малцинството с Народната партия, ако социалистите се въздържат. Големият въпрос е дали Ривера ще продължи да изисква оттеглянето на Рахой, както искаше през последните седмици. Поддържането на тази позиция ще бъде доста по-трудно след постигнатия резултат.

5) Каталуния иска правото да избира

En Comú Podemos, каталунското крило на Подемос, отново спечели в североизточния регион. Посланието на партията за социална справедливост и обещание за референдум за независимост на Каталуния, ако управлява Испания, се приема добре от избирателите, които искат правото на избор.