IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

„Списъкът на Йоргадзи” в Кипър: банкови досиета и политическа игра

8 години след тежката финансова криза в средиземноморската страна ехото от нея не заглъхва, необслужваните заеми остават проблем № 1

08:13 | 10.02.21 г.
<p>
	&nbsp;EPA/KATIA CHRISTODOULOU</p>

 EPA/KATIA CHRISTODOULOU

След близо 2 години на политически спорове и обвинения, отправяни от и във всички посоки, на обществен натиск в търсене на справедливост, на прехвърляне на „горещия картоф” между парламента на Кипър, президента и управителя на Централната банка, прочутият „Списък на Йоргадзи” най-сетне видя бял свят и стана публично достояние в петък /29 януари/.

Публикуването му е още едно незаглъхващо ехо от банковата криза от 2013 г. и отново предизвика силна поляризация „за” и „против” в острия политически и обществен дебат в Кипър.

Подкрепящите решението на парламента документът да стане достъпен за всички определят този ход като важно положително развитие в усилията за повече прозрачност в управлението на Кипър, борбата с корупцията и злоупотребата с власт. 

Запазването на списъка в тайна близо 2 години с процедурни хватки бе коментирано многократно като умишлен опит за държане на обществото на тъмно. Според привържениците на тази позиция това е очевидно прикриване на тайно споразумение и корупция на висшите нива на политическите институции, показващо, че партиите има какво да крият.

Срещу тази „малка победа” стои също силно защитаваното твърдение, че в „насипното си състояние” списъкът няма никаква стойност и не отговаря на най-парещите обществото въпроси за опасните токсични връзки между банки и политици. Опонентите му гледат на него като на инструмент за политическо изнудване и „обвиняват” парламента, че се е поддал на „необуздан популизъм” и е паднал в клопката на общественото негодувание.

С огласяването на прословутия списък дългогодишната сага с него не само не приключва, но отваря и нови фронтове. 

С него още по-силно звъни алармата за упражняването на надзора върху банките в страната, за които 8 години след кризата големият размер на необслужваните кредити продължава да е проблем № 1. 

Със сигурност той ще е обект и на политически сблъсъци в започващата предизборна битка за парламентарния вот в Кипър в края на май, а всяка партия ще го чете по свой начин. 

„Червените” заеми - имена, фирми, суми

Скандалният „Списък на Йоргадзи” - наречен на името на бившия гуверньор на Централната банка на Кипър Христала Йоргадзи, която го подготви и внесе в парламента през април 2019 г., представлява огромно финансово досие. В обем от 30 страници той съдържа около 4500 имена на политически значими личности /т. нар. politically exposed persons/, които имат необслужвани заеми към кипърските банки към 31 декември 2018 г.

С имената, фирмите, точните суми в списъка са бивши и настоящи политици - министри, депутати, кметове, общински съветници, както и членове на семействата им, а също свързани с тях компании. 

Сумите на техните непогасени задължения варират от няколко евро до десетки милиони. По експертни изчисления само две от общо 6-те кредитни институции, чиито данни са използвани – „Bank of Cyprus” и „Hellenic Bank”, са отпуснали общо около 180 млн. евро заеми на хора и фирми от „Списъка на Йоргадзи”.

Документът бе обнародван на официалния уебсайт на кипърския парламент в оригиналния му вид, в „пълен блясък” - без закриване на имена и суми, без съкращения. Такова бе решението на депутатите, взето в четвъртък /28 януари/ с 47 гласа „за” и 1 „против”.

Само минути след качването му парламентарният сайт блокира заради огромния наплив от интересуващи се да научат пазените досега в тайна финансови отношения на политиците.

В огромния списък има 

фрапиращи примери.

Настоящ депутат през 2018 г. е имал 15 необслужвани заеми, лични и професионални, на стойност над 3,6 млн. евро. Негов колега и членове на семейството му са записани с над 15 кредита за 2 млн. евро.

На името на бивш депутат, собственик на компания за застрояване на земя, се водят „червени” заеми в размер на 5,8 млн. евро, като по един от тях на стойност 650 000 евро не е платена нито една вноска. Общо 21 необслужвани заеми на стойност 2 млн. са в портфейла на друг бивш депутат.

Синът на бивш министър, който е директор на компания, има непокрити кредити за 1,4 млн. евро. Заради необслужването им сумата е нараснала значително – първоначално тя е била 372 000 евро.

Кмет е имал да изплаща 35 необслужвани заеми в размер на 14,7 млн. евро. 

Роднина на политическо лице фигурира в списъка със 160 необслужвани заеми за бизнес, възлизащи на 4.5 млн. евро. 

Политическо лице е свързано с компания, получила кредит от 9,1 млн. евро, за който като обезпечение са дадени активи за 1000 евро. Друга фирма с политическа обвързаност е взела заем от 14,8 млн. евро без обезпечение.

Изброяването на „червените” кредити на компания от сектора на продажбите на автомобили заема четири страници.

Още преди публикуването на списъка много от включените в него реагираха остро, а при обсъждането му в пленарната зала и след излизането му обясненията на засегнатите се превърнаха в потоп. Те посочваха няколко основни причини - нямали са и нямат необслужвани заеми, или че обслужват нормално взетите кредити, или са ги погасили в периода след декември 2018 г. /срока на списъка/.

Сегашният министър на икономиката Наташа Пилиду, председателят на Комисията по ценните книжа и фондови борси Димитра Калогиру, сегашният посланик в Гърция и бивш образователен министър Кириакос Кеневезос са сред най-разпознаваемите политици, които публично отрекоха изнесените за тях финансови данни. 

Депутати в списъка, които са от различни партии и парламентарни групи, също яростно заявиха, че информацията за техни задължения не отговаря на истината. Те заплашиха и че ще заведат съдебни дела.

6-годишната сага

„Списъкът на Йоргадзи” стартира по трудния си път официално преди почти 2 години - през април 2019 г., но дотогава има 4 години „ходене по мъките”.

Още през 2015 г. новият управител на Централната банка на Кипър Христала Йоргадзи започва да събира данни за задлъжнялости на политически лица към кипърски банки. 

Темата е изключително болезнена и чувствителна. Това е най-трудната година от изпълнението на спасителния европейски план за излизането на Кипър от банковата криза, която през 2013 г. го изправи на крачка от фалита. Страната завърши успешно меморандума с „тройката” международни кредитори през март 2016 г. Огромният размер на необслужваните заеми по това време застрашава спасяването на банковата система. „Приносът” на политически лица за това е важен за обществото, още повече на фона на негодуването на хиляди дребни вложители, които изгубиха спестяванията си в извършеното безпрецедентно за ЕС „подстригване” на негарантираните влогове.

Малко по-късно обаче списъкът на депутати със задължения към „Bank of Cyprus” „неизвестно как” се появи в медиите. В него фигурираха 37 парламентаристи, като 13 от тях са с токсични кредити за 35,3 млн. евро. В последвалия огромен скандал законодателите обвиниха гуверньора на Централната банка в опит да ги изнудва чрез изтичане на информация в пресата за просрочените им заеми. 

Започна и наказателно разследване срещу Христала Йоргадзи. Полиция влезе в кабинета ѝ и конфискува документи и компютъра ѝ, банкерката даваше показания с часове в отдела за разследване на престъпления. Неколкократно през 2018 и 2019 г. в парламента и пред журналисти тя заяви, че е спряла започнатото разследване за необслужвани заеми на политически лица, защото се е изплашила.

Темата бе свалена от дневния финансов и политически ред до декември 2018 г. Тогава в рамките на обсъждането на проекта за държавен бюджет депутати поискаха от Йоргадзи да представи данни за „червени” заеми и евентуално благоприятно кредитиране на политически лица. 

През април 2019 г., само седмица преди края на мандата си, Христала Йоргадзи обяви, че изпълнява поетия ангажимент и изпрати списък с необслужвани заеми на политически лица на тогавашния парламентарен шеф Димитрис Силурис.

Той обаче отказа да му дава публичност, за която обществото настояваше, по „конституционни причини”. „Обвиненията” към него бяха, че иска да потули списъка, за да защити депутатите длъжници.

Само 10 дни след получаването му Силурис го върна на новоизбрания управител на Централната банка Константинос Херодоту, веднага след встъпването му в длъжност, с искане да актуализира съдържащата информация.

Новият етап в сагата започна през юли 2020 г., когато след 

многократно разхождане „напред-назад” 

прословутият списък се върна в парламента.

След още дискусии на 17 юли депутатите решиха той да стане публичен. Решението обаче не бе изпълнено. 

В опит да избяга от отговорност председателят на парламента Силурис го препрати на президента Никос Анастасиадис за окончателен подпис, тъй като по конституция той трябва да парафира решенията на законодателния орган. 

Анастасиадис обаче върна списъка обратно в парламента, като се позова на становището на главния прокурор, че публикуването му не попада под термина „решение“, а по-скоро е „израз на политическа воля“, за който в конституцията няма разпоредби.

Силурис обаче продължи да не изпълнява решението на парламента, отхвърляйки списъка като ненадежден, непълен, нарушаващ защитата на личните данни.

През октомври миналата година Димитрис Силурис подаде оставка след другия огромен скандал, обсебващ политическото и общественото внимание в Кипър през последните месеци – нарушения и корупция при издаването на „златни паспорти” на съмнителни чуждестранни инвеститори, за връзка с които той бе уличен.

При встъпването си в длъжност новият председател на парламента Адамос Адаму обеща да изпълни решението и да огласи прословутия вече „Списък на Йоргадзи”. 

Реално кипърският парламент нямаше друг „полезен ход”. Поради лошата репутация и срива на доверие, в които законодателният орган изпадна след скандала със „златните паспорти”, публикуването на документа бе „еднопосочна улица”. В противен случай парламентът щеше още по-силно да нагнети недоволството на общественото мнение срещу себе си, да засили обществения скептицизъм и подозренията за прикриване на корупция по най-високите политически етажи. 

След дълга суматоха и след ново гласуване на депутатите това стана на 29 януари. Но съвсем не е краят на сагата.

„За” и „против”, или как ехото не заглъхва

Публикуването на „Списъка на Йоргадзи” е политическо решение, чиято цел е да засили доверието на обществото в законодателната, изпълнителната и съдебната власт на държавата в гарантирането от тях на справедливост. В този си вид и след дългото чакане документът обаче едва ли ще изпълни тази роля.

Обществените очаквания към списъка бяха много високи, подклаждани от упоритото нежелание на властта да го обяви публично. Той трябваше да хвърли светлина върху корупцията и конфликта на интереси в страната, като проясни привилегированите отношения в кръга „политика-финанси” и извади на показ кои политици са били облагодетелствани с благосклонно отношение от банките поради тяхната позиция. 

На практика никой не оспорва, че е немислимо политически лица, особено представители на законодателната власт, да „дават пример” с необслужвани заеми за дълги периоди. Така те не само участват в подлагането на риск на финансовата стабилност на банките и на страната, но и са уязвими за задкулисен натиск при управлението на публичните пари, приемането на закони за банките и други политически решения, посочиха в отново разгорялата се дискусия икономисти, университетски преподаватели. 

Списъкът бе публикуван в оригиналната му форма, така, както бе предаден от Христала Йоргадзи на председателя на парламента - без информацията за състоянието на необслужваните заеми за изминалите две години от съставянето му да бъде актуализирана, за да бъдат отчетени настъпили промени. Фактът, че представените данни са остарели, неточни, недостоверни вече, непроверени и необработени, е един от основните аргументи „против”, които бяха тиражирани веднага след огласяването му.

В отговор на подобни критики в предишния парламентарен дебат, през юли миналата година, Христала Йоргадзи подчерта, че тя е изпълнила това, което са поискали от нея депутатите, и че те са имали 17 месеца да поискат повече подробности, но не са го направили. Според бившия гуверньор списъкът е съставен от търговските банки, а Централната банка не може да бъде „съдия” за поведението на клиента, не може да прецени дали дадено политическо лице е получило благоприятно отношение от кредитната институция. 

Финансови експерти коментираха, че много по-голяма полза за обществото щеше да има, ако преди публикуването на списъка парламентът бе възложил ново проучване - независими одитори да анализират данните, да ги обработят и проверят всички условия по съответните заеми, тяхното отпускане, обслужване и преструктуриране.

Излизането на списъка задоволи частично любопитството - кой, колко и къде дължи. Само че масивът от данни за стотиците физически и юридически лица не отговаря на 

ключови въпроси за кипърското общество. 

А това са - кои политически лица са били привилегировани при кредитирането и са получили банкови преференции, възползвайки се от позицията си, на кого са отпуснати заеми при изгодни условия, чии заеми или част от тях са отписани. 

Много важен въпрос е и дали политици с голяма експозиция към „червени” кредити са участвали в приемането на закони и други решения, свързани с банковата система и управлението на необслужвани заеми, и каква позиция са заели. Т.е. дали конфликт на интереси не е повлиял на тяхната безпристрастност в такива случаи.

Икономистите сега трябва да се фокусират върху корелацията на данните, съдържащи се в „Списъка на Йоргадзи”, да го проучат правилно по начин, който може да даде заключения най-вече за благоприятно третиране на политически лица от банките, коментираха университетски преподаватели по финанси. 

Централната банка от своя страна трябва да актуализира данните и да провери дали нейните разпоредби са спазени от банките, тъй като изглежда е имало преференциално отношение, посочиха икономисти от академичната общност. 

Според експертите с публикуването на списъка и споровете около него отново на преден план излизат въпроси от болезнените спомени от кризата преди 8 години - за ролята на Централната банка и на президента на страната в упражняването на надзор върху банките.

Още повече, че кипърската финансова система продължава да е 

под натиска на необслужваните кредити. 

Съотношението на „червените” заеми в страната е второто най-високо в Европа, въпреки че те са спаднали значително от кризисните години. По данни на Централната банка на Кипър в периода между 31 декември 2014 г. и 30 септември 2020 г. се наблюдава цялостно намаляване на необслужваните кредити от 21 млрд. евро, или 76.9%, главно поради отписвания и преструктуриране. Само през 2020 г. са предоговорени заеми на обща стойност 755 млн. евро, което пък е увеличение с 21% в сравнение с 576.5 млн. евро през 2019 г., показва банковата статистика.

В края на септември 2020 г. /последните официално съобщени от Централната банка данни/ е отчетено продължаващо намаляване от 381 млн. евро, или 5.7%, в общата стойност на необслужваните заеми по сравнение с юни същата година. В резултат на това е регистриран спад в съотношението на „лошите” кредити към общата стойност на заемите - от 22.3% в края на юни 2020 г. до 21,1% в края на септември 2020 г. 

Парламентът в плен на популизма

Въпреки тези финансови измерения, голяма част от коментарите в разгорелия се отново дебат около „Списъка на Йоргадзи” оценяват огласяването му единствено като обслужване на популизма, при това с политически заряд. Според засегнати от него парламентарната сесия на парламента се поддаде на натиска на общественото мнение и бе „принудена” да гласува за публикуването му, като същевременно „опетнява” стотици хора, които не са направили нищо лошо.

Според критици председателят на парламента Адамос Адаму не е обърнал внимание на предупрежденията за нередности и нарушения, до които води оповестяването на списъка, и вместо това е удовлетворил публичните призиви за неговото огласяване. Самата специално създадена парламентарна комисия за необслужваните заеми на политически лица потвърждава огромното обществено значение на този въпрос. В решението си, което бе предложено и гласувано от депутатите, тя отбелязва, че публикуването му се прави за да „за да задоволи преобладаващото чувство в обществото”. 

Други несъгласни пък видяха в списъка „продукт на очевидно инструментализиране на политическото изнудване от бившия управител на Централната банка спрямо институции, лица и компании”.

Политическите претенции включват и твърдението, че, като публикува списъка, парламентът съзнателно нарушава закона за кредитните институции, чиито разпоредби предвиждат присъди до 5 години затвор и глоба от 1 млн. евро. Според тях „защитата” на депутатите, гласували за решението, е, че те имат имунитет за гражданска и наказателна отговорност. 

Скандалният списък безспорно ще продължи да е политически „горещ” в следващите месеци, до парламентарните избори в края на май. И управляващата партия ДИСИ, и главните опозиционни партии имат свои „представители” в него и техните депутати единодушно гласуваха за публикуването му. 

В предстоящите предизборни битки обаче несъмнено всяка партия ще използва за своите политически цели както самия „Списък на Йоргадзи”, така и проблемите в банковия сектор и взаимоотношенията „власт-финанси” в Кипър, които той постави.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:09 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

Финанси виж още