Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

2/3 от страната - "икономическа пустиня" с неголям брой оазиси

В България има 20 икономически центъра, които привличат капитали и хора и концентрират 86% от произведената продукция, показва изследване на ИПИ

2/3 от страната - "икономическа пустиня" с неголям брой оазиси

Снимка: Архив Ройтерс

В България има 20 икономически центъра, които привличат капитали и хора. Те концентрират 86% от произведената продукция, докато две трети от страната е "икономическа пустиня" с неголям брой оазиси. Това показва пилотно проучване на Института по пазарна икономика (ИПИ). С него се очертават и няколко сериозни проблеми – в страната има райони, разположени върху голяма площ, в които икономическата дейност е символична.

Още по темата

„Икономическото райониране на страната разкрива няколко изключително любопитни наблюдения. На първо място -това е териториалното покритие на центровете. Малко над една трета от територията на България е покрита  от икономически центрове, като в тях се произвеждат 86% от продукцията на страната (по последни данни от 2015 г.). С други думи - две трети от държавата е, образно казано, икономическа пустиня с неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията на стопанството“, посочи Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика.

Процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години, показват наблюденията на експертите на ИПИ.

Докато през 2011 г. в 20-те икономически центрове  е била отчетена 85% произведената продукция в страната, в рамките на пет години  този дял нараства с 1 процентен пункт. Факторите, които влияят за привличането на капитал и хора към тях са подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите на съществуващия бизнес, социалната среда, които вероятно ще подхранват тенденцията на концентрация на икономиката на страната. 

Източник: ИПИ

Икономистите са категорични, че липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България е фактор, който влияе на границите на икономическите центрове в страната.

Така например се наблюдава струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са споменатите центрове около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – "Габрово-Севлиево" и "Велико Търново".

Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж.

„Струпването на бизнес и слизането на юг към границата е заради инфраструктурата и мобилността на хората. За Северна България съществуването на магистрали и свързаността между икономическите центрове ще са решаващи, но значение ще имат и първокласните пътища“, прогнозира Десислава Николова.

Проучването на ИПИ показва, че 81% от инвестициите в страната до края на 2015 г. са се насочили към икономическите центрове. В тях работят 75%, или три четвърти от наетите в икономиката през 2015 г. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016 г., което означава, че над една трета от хората в България живеят извън икономически най-активните и перспективни територии на страната.

Експертите констатират, че икономическите центрове освен повече продукция концентрират и все повече население като относителен дял от общото население на страната – през 2000 г. в тях са живеели 59% от населението, а през 2016 г. този дял вече е с 3 пр.п. по-висок.

Почти 50% от икономиката е в София

През 2015 година по официални данни произведената в София продукция е била 43%. Тенденцията е всяка следваща година този дял да се увеличава средно с около 1%. Така вероятно до края на 2018 година столицата ще има 46% дял в създавания в България БВП.

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни.

„Не е изненада, че най-големият икономически център е този, формиран около Столична община, каза Явор Алексиев. – Той е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него. Столична община се отличава и с наличието на вторично ядро в лицето на община Перник, което е уникална особеност само на този център. Това е така, защото община Перник едновременно привлича трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на ежедневна миграция към Столична община, при това в много големи размери – Перник е общината с най-висока отрицателна нетна трудова миграция в страната.“

Ядра на българското стопанство

Освен този около столицата, другите относително големи по мащаб центрове в страната са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна. Но дори и вторият по големина на продукцията център – "Пловдив", е близо пет пъти по-малък по производство спрямо "София".

Центърът около Пловдив, който е вторият най-голям в страната, обхваща 12 общини и в него се генерира близо една десета от производството в страната. Характерното за него е, че благодарение на сериозните инвестиции и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на растеж на продукцията сред икономическите центрове за последните пет години.

През 2015 г. продукцията на център "Пловдив" е била с 39% повече спрямо 2011 г., което е вторият най-висок ръст за периода след 40-процентното нарастване за далеч по-малкия център около Русе.

Любопитното е, че на юг от Стара планина между всички центрове има "топла връзка", т.е. те се преливат един в друг.

В същото време в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика. Единственото изключение е "агломератът" от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – "Варна", "Шумен" и "Търговище", които обхващат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център около Варна. Вероятно липсата на магистрала на север от Стара планина също допринася за това положение.

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите между някои от тях вече може и да не съществуват. Така например център "София" в източна посока се прелива в център "Пазарджик", който от своя страна се прелива в център "Пловдив".

Недалеч от център "Пловдив" в момента се намира център "Хасково" – изключително интересен център, който има сравнително бързо растящо ядро, но към момента няма периферия.

"Хасково" вече официално се позиционира като част от "Тракия икономическа зона", която се оформя през последните години около Пловдив, като обединява шест индустриални зони.

"Хасково" също може да се причисли към този агломерат от центрове по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив". За икономическата дейност в него допринася  цялостното изграждане на две магистрали в Южна България през последните години – "Тракия" (свързваща София и Бургас) и "Марица" (свързваща магистрала "Тракия" при пътен възел Оризово с българо-турската граница при ГКПП Капитан Андреево).


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (10)

0
 
0
 
10
иливил до: иливил
преди 1 година
С упадъка последната година на военните заводи(саудитите не купуват за ислямистите в Сирия) Сопот и Лясковец ще отстъпят от топ 20 . Кои са другите 2 центъра които влизат ? Ако приемем че Разград е в топ 20 то тогава целият североизток ще е топла връзка и подобни глупости . Имате ли нови данни ?
0
 
0
 
9
преди 1 година
Значи ако един софиянец се изходи ,изпражненията му чрез басейна на река Искър ще се озоват в Река Дунав а не в Средиземно море . Така София може да се приеме че е в Северна България . Второ , на картата е видимо че Благоевград не е свързан с останалата южна България и отпада идеята ви за ,,топла връзка,, дрън дрън . Може би Разград е в топ 20 на икономиките в БГ и затова ще има ,,топла връзка ,, със София и Русе по вашата логика .
0
 
0
 
8
kalendar до: makama
преди 2 години
ей такива двуизмерни, дето се запознават с "фактите" четейки дневник най-обичам:)
Купуваш на баба ми фърчилото. Къде купуваш? И кога си видял българин да е бил свързан със земята си? Подчертавам - ТИ кога си видял.
Бай ти Тошо предлага България за 16та република. После БСП поискаха да влязем в ЕС. *** тия вярно са национални предатели, понеже аз разлика между двете не виждам.
0
 
0
 
7
makama до: kalendar
преди 2 години
Няма профилна снимка
Уважаеми господине !
Четете внимателно !
Мисля, че ясно пиша, но не мога да опиша всичко !
Разбирам, че сте фен на ренегата Живков !
Той лично нищо не е направил, няма нито знания нито визия.
Обикновен престъпник, който 2 пъти предлага НРБ за 16-та република.
Съветски губернатор без собствено мнение, и затова оцеля при 5 различни генсека, т.е. живи богове.
За доктори и инженери.... мога, но не искам за пиша....
Първо земята я върнаха, не на собствениците, а на техните наследници.
Браво, че инвестирате в земя.
Аз също купувам, но само в определени землища.
Процеса е възможен !
Има няколко възможности !
Според мен най-лесния начин е с внос на работна ръка (българи) от молдова, русия и украйна.
Мога да пиша по тази тема с часове !
Нужно ли е !
0
 
0
 
6
kalendar до: makama
преди 2 години
Ти да не си на наркотици, бе?
Преди буквално два часа купих 10 декара в белослатинско. И ме питаха дали мога да им купя и къщата, че не се били прибирали от 30 години.
Викам им - що не идете. Да копате земята. Десет декара са си десет декара. И те седят и ме гледат тъпо. "Хората изоставят своята земя". Тая земя хората като им я върнаха те не знаеха къде е бе, пич.
Хубаво, че беше бай ти Тошо, че от селяни да направи инженери и лекари. Това е, което мога да ти кажа. Обратният процес не е възможен, щото всички станаха ентелегенция:)

Още от Икономика и политика
Стратегически съвет към президента: Необходима е реформа на управленския модел