Доц. Иван Костов: Страната е наситена откъм леглова база, липсват специалисти

Доц. д-р Иван Костов е завършил Медицинския университет в София. Специалист по акушерство и гинекология е от 2001 г. Специализирал е в УАГБ "Майчин дом". Има магистратура по „Здравен мениджмънт”.
Работил е в Университетската акушеро-гинекологична болница "Майчин дом", УМБАЛСМ "Пирогов", Клиниката по обща и онкологична гинекология на ВМА.
 
От 2008 до 2011 г. ръководи Втора АГ болница "Шейново". В момента е изпълнителен директор на Първа АГ болница "Света София".

През 2010 г. успешно защитава дисертационен труд в Медицински университет – Плевен. 

Доц. д-р Костов е завършил квалификационни курсове по оперативна гинекология, колпоскопия, ултразвук в акушерството и гинекологията, ендоскопска хирургия, гинекологична ендокринология и стерилите и детска гинекология.
 
Доц. д-р Иван Костов е един от участниците в организирания от Puls.bg и Клуб Investor дискусионен форум "Здравен дебат" на 10 ноември т.г. в "София хотел Балкан". Темата на форума е: "Промените в здравния сектор – една година на предизвикателства и възможности". В Здравния дебат ще участват още: д-р Петър Москов, Министър на здравеопазването, д-р Глинка Комитов, управител на НЗОК, д-р Венцислав Грозев, председател на Български лекарски съюз, Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването, проф. д-р Тома Пожарлиев, представител на МБАЛ "Доверие" и други.
 

- Доц. д-р Костов, кои са най-големите проблеми в майчиното и детско здравеопазване у нас и за какво тепърва трябва да се действа в тази насока?
 
За мен въпросът за състоянието на майчиното и детско здравеопазване в България е важен не само като ръководител на болница "Света София", но и като родител.
 
Всички ние сме изправени пред един много сериозен проблем и това е отрицателният естествен прираст на населението – изключително ниска раждаемост, съпроводена от високата смъртност в страната. Проблемът назрява от години, като за 2015 г. отново се очаква рекордно нисък брой новородени до нивата от първите следвоенни години – 1946-1948 г. Това се дължи основно на икономически фактори. От другата страна е миграцията – хиляди жени в детеродна възраст избират да работят и да създават семейства зад граница.
 
Няма никакво време за губене и политиците трябва сериозно да помислят за задържане на младите бъдещи майки у нас и стимулиране на раждаемостта.
 
Тревожни са и данните за смъртността на населението. По брой починали по време на бременността или средродилния период майки, за щастие статистиката говори добре за родното здравеопазване и остава съпоставима с тази в развитите страни. Не така обаче стои въпросът с детската смъртност в пренаталния период и към момента в България тя е между 2 и 3 пъти по-висока от средното за Европа. Детската смъртност е най-висока сред малцинствените групи, което се обяснява с тяхната по-ниска обща здравна култура.
 
Страната ни е наситена откъм леглова база, но липсват специалисти, особено в областта на неонатологията, която още остава някак екзотична за България. Неонатолозите у нас са недостатъчно на брой и са концентрирани основно в болниците в големите градове, предимно в университетските лечебни заведения. Такива специалисти са рядкост в малките населени места, а там също се раждат деца.
 
Липсата на акушерки е друг проблем, с който се сблъсквам в работата си всеки ден. Конкуренцията на болничния пазар е много голяма, средната им възраст расте, липсва желание за обучение по акушерство, а много от младите акушерки напускат страната, веднага след завършването си. За този въпрос е необходима адекватна държавна политика, защото, ако тази тенденция продължи, съвсем скоро лечебните заведения ще останат без акушерки, които да се грижат за родилките ни.
 
- Кои според Вас са най-ефективните действия за повишаване на раждаемостта у нас?
 
На първо място икономически стимул към младите хора да създават семейства и да се раждат деца. Трябва да има достатъчно финансова помощ за майките, да се отнеме напрежението от жените, че могат да си изгубят работата, ако забременеят или ползват цялото си майчинство. Имаме нужда от комплекс от социални мерки.
 
Добре е да се намали и средната възраст на раждане, която у нас се увеличава все повече. Жените са еманципирани, желаят да градят първо кариера и после семейство и това е много хубаво, но не бива да се забравя, че късната бременност крие рискове както за майката, така и за бебето.

- Какво мислите за цялостната реформа на здравния министър? Какво още трябва да се направи?
 
Реформата би трябвало да касае децентрализация на заплащането към болниците, т.е. Националната здравноосигурителна каса да създаде конкуренция във финансирането, което пък да повиши качеството на лечението. Трябва да се намали броят на лечебните заведения в страната, защото те са твърде много и е необходимо да се насочи повече внимание към извънболничната помощ. С приоритет също са профилактиката и ранната диагностика на социално значимите заболявания и естествено – подобряване на системата на Спешна помощ.
 
Това са основните стъпки и ако министър Москов съумее да постигне целите си в тази насока, състоянието на здравния сектор у нас много ще се подобри.
 
- Първа акушеро-гинекологична болница "Света София" е тясно ангажирана с борбата срещу рака на гърдата от няколко години насам. Какво говори статистиката за това заболяване у нас – честота, лечение?
 
Заболеваемостта от рак на гърдата в България е по-висока от средната за Европа. Най-честата смъртност от онкологични заболявания при жените в света се дължи именно на този вид рак. Той взема повече жертви спрямо всички други злокачествени заболявания при женската полова система взети заедно и страната ни не прави изключение.
 
У нас обаче липсва национална политика по отношение на превенцията на това коварно заболяване. Действително нашата болница е много активна в промоцията на необходимостта от редовни профилактични прегледи сред жените. През миналата година, с подкепата на Столична община, проведохме мащабна кампания за скрининг сред повече от 6000 учителки в София. Това с рак на гърдата бяха диагностицирани близо 20 жени.
 
Това е пътят за преборване на черната статистика – мащабно информираме чрез различни инициативи. Жените трябва да знаят какво е ракът на гърдата, защо е толкова опасен и също, че открита навреме, болестта е напълно лечима. Тук е мястото не само на Министерството на здравеопазването, но и на отделните общини, които трябва да създават свои собствени здравни политики на местно ниво.
  
Здравният дебат се провежда с любезното съдействие на Новартис България, Астра Зенека, МБАЛ „Доверие“ и „ПроДуКт – Проджект Дивелъпмънт Кансълтинг“ АД. Институционални партньори са Елана Финансов холдинг, Ърнст и Янг България, Индустриален Холдинг България и Германо-Българска индустриално-търговска камара.

Oще новини на здравна тематика четете в Puls.bg

Интервюто е взето от Катя Димитрова, Puls.bg