Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Какви ще бъдат промените в новата ОСП?

Бюджетът на Общата селскостопанска политика ще бъде намален с 5% заради Brexit

Какви ще бъдат промените в новата ОСП?

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Около 5% намаление на бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП), нов баланс на отговорностите между Брюксел и страните членки, намаляване на преките плащания над 60 хил. евро и въвеждане на таван от 100 хил. евро, по-целенасочена подкрепа, засилване на амбициите в околната среда и климата, опростяване на правилата. Това са най-вероятните промени в ОСП след преходния период според предложението на Европейската комисия, стана ясно по време на форума „Аргробизнес 2020“, организиран от Клуб Investor.

Предвиденият бюджет на ОСП за 2021-2027 г. е 365 млрд. евро, което е с 5% по-малко спрямо бюджета през настоящия програмен период. Основната причина за намаляването на финансирането е Brexit и очакваната загуба на 12 млрд. евро от излизането на Великобритания от ЕС, обясни Елисавета Върбанова, експерт в „Правен отдел“ в Дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК.

Приоритет в новия програмен период ще бъде подкрепата за малките и средните стопанства, както и за младите фермери, каза Силвия Резеши, експерт в отдел „Директни плащания“ в Дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК. „По отношение на приоритетите имаме заделяне на минимум 2% от националния пакет за директни плащания за младите фермери“, отбеляза тя. Основен елемент в предложението на Комисията е и подпомагането единствено на истински земеделски стопани, т.е. подкрепа само на лица, чиято основна стопанска дейност е земеделска.

ЕК си поставя и по-амбициозни цели в областта на околната среда и климата в сравнение с текущия период. 30% от бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони трябва да бъдат насочени към околната среда и измененията на климата, съобщи Резеши.

Предложени са и някои структурни промени, свързани със сливането на досегашните три основни регламента – за директните плащания, развитието на селските райони и общите организации на пазара в един регламент за стратегическите планове по ОСП. Хоризонталният регламент за контрола и финансирането на селскостопанската политика остава, но е много по-олекотен, обясни Върбанова. Според нея тази промяна ще доведе до опростяване и олекотяване на правилата, като държавната администрация и бенефициентите ще трябва да спазват един вид правила.

За България е важно да има по-силна и амбициозна външна конвергенция, а именно сближаване на нивата на плащанията за държавите, които са под средното ниво, каза заместник-министърът на земеделието Вергиния Кръстева. Другите приоритети на страната ни са свързани с по-висок процент на обвързаното подпомагане, насочено към изпаднали в затруднение малки и средни стопанства, запазване на преходната национална помощ и право на всяка страна членка да решава сама по отношение на таваните на плащанията, каза Кръстева.

Албена Симеонова, председател на Асоциация Биопродукти, заяви, че асоциацията й подкрепя налагането на тавани, тъй като според нея ОСП трябва да обърне внимание на малките, средните и фамилните фермери. „Свършеното през предишните програмни периоди доведе до обезлюдяване на селата, по-малко земеделските производители, съсипване на околната среда и намаляване на видовете“, каза Симеонова. Тя подкрепя и по-амбициозните цели на ЕК в областта на опазването на околната среда, но наблегна на необходимостта от провеждане на реални политики в тази област. „Световната общественост непрекъснато алармира за проблемите, които земеделието създава на околната среда. Ако искаме да съхраним оцеляването на селото и да върнем младите хора в земеделието, трябва да направим всичко възможно за екологизирането на ОСП“, посочи Симеонова. Това означава свеждане до минимум на пестицидите и химическите торове и елиминиране на ГМО, допълни тя.

Според Петър Петров, председател на Национална асоциация на младите фермери в България, обаче някои от прилаганите до момента мерки за привличане на млади хора в земеделието като мярка 6.1 са неефективни и призова да се положат повече усилия за задържането на младите фермери. Според него те трябва да преминават през по-качествени курсове на обучение и да притежават минимум бакалавърска степен, за да могат наистина да работят. Извън темата за Общата селскостопанска политика Петров разкритикува повишаването на максималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани от 400 на 610 лв. в бюджета на Държавното обществено осигуряване, одобрен на първо четене от парламента. Според него това би било равнозначно на смърт за малките стопани.

Във връзка с предлаганите от Европейската комисия промени в ОСП стана ясно още, че се предвижда всяка страна членка да състави един стратегически план за развитие на селското стопанство въз основа на SWOT анализ и оценка на потребностите. Плановете трябва да бъдат представени до края на 2019 г., за да бъдат одобрени от ЕК до края на 2020 г. и да започнат да бъдат прилагани от 1 януари 2021 г. Те могат да бъдат променяни веднъж годишно, като измененията също ще бъдат одобрявани от ЕК в определени срокове.

Очаква се преговорите и одобряването на пакета по ОСП и на Многогодишната финансова рамка да приключат до края на 2020 г., като оптимистичният сценарий е прилагането да започне от 1 януари 2022 г.

По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
БАКБ: Няма реално увеличение на лошите кредити, остават към 8%