Плановете на Израел за "Хизбула" се изясняват

Започва да се очертава картината на намеренията на Израел за Ливан: няма да има сухопътна инвазия, а вместо това целта изглежда е да се възстанови възпирането и да се деградира „Хизбула“ до точката, в която да е неспособна да продължи ракетните атаки срещу Израел от 8 октомври миналата година.

Всичко това е разумно за една малка страна, която по същество е загубила използването на северните си територии и е претърпяла огромен удар върху репутацията си в областта на сигурността, като не е успяла нито да предвиди, нито да предотврати нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., пише Bloomberg.

И все пак, както генералите на Израел знаят добре, този вид операции също са трудни за контролиране, защото другата страна рядко реагира според очакванията.

Всичко това явно е било подготвяно отдавна и събитията се развиват бързо. В четвъртък Израел заяви, че военновъздушните сили на страната са извадили от строя 100 заредени ракетни установки близо до границата. В петък е осъществен целенасочен удар по Бейрут, ливанската столица, с който са убити около десетима висши офицери на „Хизбула“, включително командира на специалните части Ибрахим Акил.

Министърът на отбраната на Израел Йоав Галант по-рано през седмицата изложи целите на Израел. Войната, казва той в телевизионно обръщение към войниците, е в нов етап. Ресурсите и енергията се изместваха на север, въпреки че операциите в ивицата Газа продължават. Новата задача, по думите му, е да се даде възможност за завръщането на десетките хиляди израелци, принудени да евакуират домовете си близо до границата между Израел и Ливан.

Галант призна, че това ще отнеме време и ще включва значителен риск за противовъздушната отбрана заради арсенала на „Хизбула“.

Обезопасяването на тези гранични зони е голямо предизвикателство. Лидерът на групировката Хасан Насрала обеща отговор на експлозиите на пейджъри и уоки-токита, които убиха и раниха бойци на „Хизбула“ и цивилни. Той също обеща групировката да продължи да атакува Израел, докато не бъде прекратен огъня Газа. Така че, ако призрачните градове и села в Северен Израел трябва да бъдат направени наистина безопасни за обитаване, „Хизбула“ ще трябва или да се оттегли, или да бъде изтласкана извън обсега на поне по-голямата част от нейните ракети.

Възможно е системите за командване и контрол, комуникациите и персоналът на „Хизбула“ да са били толкова засегнати от атаките с устройства на Израел, че да се наложи оттегляне, дори поне за прегрупиране. Унищожаването на толкова много разгърнати ракети носители също може да направи невъзможна незабавна реакция.

Това вероятно обаче е оптимистичната гледна точка.

„Хизбула“, както Галант признава, не е „Хамас“, сравнително малка, сунитска ислямистка терористична организация с лоши линии на доставки, конкретно палестински цели и брак по сметка с Иран. „Хизбула“ е много по-голяма. Организацията е шиитска и има както отворени маршрути на доставки, така и стратегически ангажимент от господарите ѝ в Техеран, че няма да бъде изоставена.

В същото време, както Хюсеин Ибиш от Вашингтонския институт за арабските държави от Персийския залив писа в четвъртък, „Хизбула“ е била и ще остане изключително неохотна да се откаже от контрола над граничната зона. Основният аргумент на групировката да поддържа въоръжени сили заедно с ливанската армия е, че е необходимо да защитава граничните села, много от които също са празни от миналата година, както и израелските. Без тази роля може да се засили натискът в Ливан „Хизбула“ да бъде разоръжена.

Галант и израелските генерали са отлично запознати с трудностите при опитите организацията да бъде заличена в миналото. По-важното е, че без широкообхватна стратегия за прекратяване на боевете по начин, който да позволи на Израел да се върне към обичайния живот при относителна сигурност, едно сухопътно нахлуване би – както в Газа, рискувало да превърне тактическите военни печалби в стратегически загуби. В най-добрия случай това би ангажирало Израел с още една безкрайна, изтощителна и дехуманизираща окупация.

Струва си да се помни, че човекът, който от първия ден искаше да превърне войната за контрол над ивицата Газа във война за Израел, привличайки както „Хизбула“, така и Иран, не е Насрала или дори върховният лидер на Иран. Това е лидерът на „Хамас“ Яхя Синуар. Безмилостен – ако не и психотичен, Синуар даде ясно да се разбере с действията и думите си, че е готов да пожертва десетки или дори стотици хиляди свои събратя палестинци, за да постигне целта си да елиминира държавата Израел. Така че той изобщо няма да се тревожи за мащаба на ливанските жертви.

В много отношения Синуар може да се счита за успял в своята извратена визия. Той провокира въоръжените сили на Израел в кампания, която причини чудовищни цивилни разрушения в Газа, за да насочи голяма част от света срещу Тел Авив и да изтрие спомена за жестокостите на 7 октомври 2023 г. Кръвопролитието също погреба напредъка в споразуменията за помирение между премиера Бенямин Нетаняху и държавите от Персийския залив и постави палестинския въпрос отново в центъра на регионалния, ако не и глобален дневен ред.

Лидерите на Израел трябва да помислят добре, преди да дадат на Синуар това, което иска в Ливан. Без стратегия за излизане от войната, която може да бъде подкрепена от съюзниците и която Нетаняху отказва да представи досега, Израел може да задълбочи своята изолация и да ускори война на много фронтове. Една такъв конфликт ще представлява много по-голям риск за еврейската държава, отколкото групировката „Хамас“ сама някога би могла.