Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Левон Хампарцумян: Важно е българската икономика да е устойчива

Ревизията на приватизацията не би имала правна стойност, защото давността е изтекла, коментира банкерът

Левон Хампарцумян: Важно е българската икономика да е устойчива

Снимка: Investor Media Group

Банкерът Левон Хампарцумян е на мнение, че валутният борд е показал, че е устойчив, след като "послужи като една добра котва, когато страната ни трябваше да се справи с фалитите на банките". 

В ефира на bTV Хампарцумян припомни, че след като управляващите са декларирали, че България няма да влезе в "чакалнята" на еврозоната с различен от сегашния курс на еврото - това означава, че няма да го направи.

Законът не го разрешава. Това е подкрепено от правителството. Нас трябва да ни интересува устойчивостта на българската икономика. Тя трябва да бъде адаптирана към променящите се условия на средата“, категоричен е той.

Според банкерът опасенията на икономистите са силно хипотетични. „Левът е свързан към еврото и законът го потвърждава. Рискът за България е да не се развиваме устойчиво, да не си подредим образователната система. Валутната система, собствеността на банките има значение, но то е вторично, спрямо други фундаментални промени, които биха се случили. Така че няма от какво да се притесняваме“, увери Хампарцумян.

Относно обявената вчера проверка на приватизационните сделки през прехода от ДАНС и прокуратурата, финансистът посочи, че това не е притеснително.

„По-големите приватизации по мое време са правени по един добър и прозрачен начин. Предприятията и сега са живи и работещи“, каза банкерът.

По думите му много хора спекулират.  „50 години социлиалистическото управление твърдеше, че предприятията принадлежат на народа. Изведнъж през 1990 година те фалират и стават собственост на различни хора. Това в очите на народа изглежда несправедливо. Не мисля, че 10 хил. сделки могат и трябва да бъдат проверени, само част от тези, които са по-спорни. Те биха имали историческа стойност, но не и правен, защото давността е изтекла. Това се прави, защото има публичен интерес“, подчерта Хампарцумян. 

Още по темата

А раздържавяването  до 1991 г.

Икономистът Красен Станчев също коментира темата. В ефира на bTV той припомни, че Иван Гешев е третият главен прокурор, който започва проверка на приватизацията от 1991 г. до днес.

Телевизията уточнява, че през 2017 г. Сотир Цацаров, след проверка на ДАНС, поиска развалянето на 25 проблемни сделки. Сред тях "Софарма", "Българска роза", "Дамяница", "Техноимпекс". Заради изтекла давност обаче досъдебни производства за тези сделки така и не започнаха. За първи път през 2001 г. по време на управлението на Симеон Сакскобургготски обвинител номер едно Никола Филчев се зае с проверка на приватизацията и пред съда се изправиха собственикът на „Капитал“ Иво Прокопиев за приватизацията на „Каолин“ и покойният Александър Божков за приватизацията на Винпром „Дамяница“ и цех "Оптет" в село Цалапица. И двамата бяха оправдани.

„Много интересно е, че се започва след 1991 г. Тоест онова, което е станало по времето на правителството на Луканов, не се разглежда, а там също има много интересни приватизации, някои от които много успешни“, коментира Станчев.

По думите му България е страната с най-много приложени схеми за приватизация. „Няма схема, която е измислена от икономисти, която да не е приложена у нас“, допълни макроикономистът.

„Представям си как ДАНС проверява 10 хиляди сделки и не се занимава с други неща, които са по-важни. Същото прави прокуратурата и правните отдели на отделните министерства. Почти няма случай, в който нещо да се е оказало извън закона, включително работническо-мениджърската приватизация“, коментира още Станчев.

Déjà-vu

Финансистът Емил Хърсев коментира пред Нова телевизия стъпката с ревизия на приватизацията от последните 30 години като "поредната екранизация" на класическата пиеса "Ромео и Жулиета".

Мика Зайкова от КНСБ заяви, че се надява поне на порицание, но и би било удовлетворена от такъв развой. И двамата по никакъв начин не очакват да бъдат върнати пари в държавата или в ръцете на българския народ.

Мика Зайкова заяви, че главният прокурор Иван Гешев трябва да вкара в затвора поне един министър-председател и посочи като имена и Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, както и неговия финансов министър Милен Велчев. Въпреки това и тя, както и Емил Хърсев са песимисти, че това ще се случи.

Хърсев смята, че е много малко вероятно да има присъди, но поне обвинителни актове могат да се напишат. По-обнадеждаващо е да могат да се формират обвинения спрямо държавни служители, които не са упражнили съответния контрол върху изпълнението на приватизационната сделка.

 

По статията работиха: Ралица Пейчева, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
3
 
2
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
някои да напомни колко продаде Булбанк и колко тя имаше да събира и защо Италианците го назначиха за директор за Италианците цялата далавера беше за има няма 400милиона подарък от лео
2
 
16
 
1
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
АКО НЕ МЕ ЛЪЖЕ ПАМЕТТА, този хартиен тигър наречен ХАМПАРЦУМЯН по времето на Костов бе шеф на АГЕНЦИЯТА ПО ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕД ПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.

ЛЕО,
Не усещаш ли как над главата ти е поставена гилотината на ГЕШЕВ и никакви обяснения за ДАВНОСТ НЯМА ДА ТЕ ИЗБАВЯТ ОТ ЗАКОПЧАВАНЕ.
Кой ще скочи да те защити от лапите на ГЕШЕВ бе Лео?!

НАРОДА ЛИ?!!
Пука му, че му дреме за теб.
Ще приветства ГЕШЕВ, че те е вкарал на место злъчно и спокойно.

Достатъчно е само да ти повдигне обвинение за безстопанственост и липсата на контрол и ти вече си се превърнал от ЛЪВ в ЗАЕК.

Още от Икономика и политика
Каракачанов: Провокациите на протестиращите срещу полицията вече не се търпят