Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Очаква се до 2021 г. социалната икономика да произвежда 2% от БВП на България

Възможно е чувствително да намалее безработицата сред уязвимите групи

Очаква се до 2021 г. социалната икономика да произвежда 2% от БВП на България

Месене на хляб в тъмно помещение. Звучи като странен магически ритуал, а всъщност е социална практика, която ни помага да живеем заедно. Десетима незрящи правят хляб в група с десетима души без зрителни проблеми под мотото "Месим да се смесим". Преживяването е платено - зрящите дават по 30 лева, за да се докоснат до начина, по който хората, които не могат да видят света, го усещат чрез другите си сетива. Незрящите пък получават хонорар за участието в инициативата. За преживяването разказа Сандра Топалска от неправителствената организация в обществена полза, "Международен съвет на самодейните Средища" на семинар за журналисти за социалната и солидарната икономика.

Една от програмите на неправителствената организация е хлебната къща.

От сдружението възприемат месенето на хляб като инструмент за социална промяна, пише журналистът Валерия Димитрова от БТА.

Идеята е на Надежда Савова-Григорова, културен антрополог. Докато прави своя докторат, тя пътува в над 75 страни, изследвайки различни културни и хлебни традиции, а през 2009 г. на мястото на стария занаятчийски дюкян на прапрабаба си създава първата хлебна къща. Днес има осем такива места в страната. А фурната в София вече се е превърнала в модел на успешно социално предприятие, което обучава и наема хора от уязвими групи, и подпомага да има регулярни седмични безплатни социални и терапевтични месения и програми.

Най-често се наемат хора с различни видове увреждания, от малцинствата, бежанци, многодетни майки, хора, които се затрудняват поради различни причини да стигнат до пазара на труда, разказа Топалска. На ден във фурната се произвеждат около 200 хляба с квас.

Сред платените услуги са образователните месения за деца от различни възрасти, като под формата на "театър на трохите" децата учат думи на английски, научават за различните опасности в интернет.

Предлага се и услуга за младежи за кариерно ориентиране, като идеята е да се стимулира тяхното въображение и да бъдат насочени към по-социални дейности. Друга услуга е тийм билдинг, чрез която хората от един работен колектив се сплотяват, говорят за новите начинания, които са "едновременно и като щипката сол, и като щипката захар в хляба", разказа Топалска. Има и друга платена услуга - замесване на традиционен български хляб. Канят се чужденци, на които се разказва за мястото на хляб в бита на българина.

Скоро предстои участие на хората от хлебните къщи в конференция, посветена към нагласите в седем държави към бежанската общност. Докато месят, екипите ще представят резултатите от изследване за обществените възприятия.

От неправителствената организация всяка година обучават и немалко хора от България и чужбина. Сред тях има психолози, социални работници, аниматори, но и социални предприемачи.

Спечелените средства от дейността на сдружението се влагат в социални дейности, посветени на сплотяване на общността.

От сдружението месят хляб веднъж месечно за солидарна кухня, която е в близост до Женския пазар и осигурява всяка неделя безплатен обяд на 40-70 души. Срещат се и с доброволци от домове за възрастни, които имат желание да замесят хляб, както и с жени, пострадали от насилие, младежи, лишени от свобода.

Издръжката идва и от финансирани проекти, тъй като парите от платените социални услуги не са достатъчни, разказа Топалска.

Социално предприятие за производство на сапуни помага на младежи, израснали в домове за деца, лишени от родителска грижа, да участват в производство на сапуни и да изграждат умения за продажба, разказа Георги Колев от Фондация за социална промяна и включване.

Фондацията работи от 2008 година. Чрез програмата " Дом възможност" се помага на младежите.

Тя представлява мрежа от наблюдавани жилища, които се осигуряват за тях. Има общо пет подобни жилища. От екипа на фондацията работят и за ранното развитие на уязвимите общности, като в кв. Факултета имат детски център, а в него се работи с деца до 5 години, както и с техните родители, за да се промени нагласата към образованието, което по думите на Колев е най-трудно.

Третото направление на работа е социалното предприемачество, като първоначалната инвестиция в производството на сапуни е била едва около 1500 лева. Другото социално предприятие, на което Колев е управител, е ресторант, в който работят младежи от домове, навършили 18 години. Те приготвят храна за работещите в околните офиси в дните от понеделник до петък. Ресторантът се намира в София.

Високата добавената социална стойност на една дейност я прави част от социалната и солидарната икономика, заяви Петър Начев, директор на дирекция "Стратегическо планиране и демографска политика" в МТСП. Той представи проект на Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика. Експертите прогнозират, че ако се приеме законодателното предложение, до 2021 година социалната икономика ще произвежда 2 процента от БВП на България при 0,75 в момента. Възможно е и чувствително да намалее безработицата сред уязвимите групи.

С проекта на закон се прави нов вид социална политика - предприемачите се явяват нови легитимни партньори на социалното министерство, каза още Начев.По думите на заместник -социалния министър д-р Султанка Петрова социалната икономика е за хора с големи сърца, такива, които предпочитат да инвестират по-голяма част от своята печалба в социални цели. В момента предприятията, които се самоопределят като социални в България, са 4 800, но експертен анализ е установил, че около една трета от тях не отговарят на изискванията, посочи д-р Султанка Петрова.

Солидарната икономика цели да се подпомогнат уязвимите групи в даден момент от техния живот, да се засили чувството за отговорност и креативните предприемачи да развиват социалната икономика чрез своите начинания, обясни Начев. По думите му това не означава, че тези модели няма да бъдат икономически жизнеспособни, защото смисълът на закона е да се създаде такава екостистема, която да гарантира, че пазарът няма да ги отхвърли.

Основните субекти по закона ще бъдат регистрираните по закона за кооперациите и юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза.

В закона е заложено уязвимите групи, които са предмет на дейността на социалните предприятия, да са младежи до 29 години, хора над 55 години, хора с увреждания, родители на деца с увреждания, бежанци, бездомни, хора с различни зависимости, бивши затворници, жертви на домашно насилие. Те могат да бъдат подпомагани както с наемането им от социални предприятия, така и да стартират социални предприятия.

Конвенционалният бизнес ще може да получава до десет процента данъчни облекчения, ако инвестира в социални предприятия.

Социалните предприятия ще се вписват в Национален регистър към МТСП, като не се предвиждат такси за това.
Има няколко насърчителни мерки, чрез които държавата ще подпомага стартирането на социални предприятия - чрез фонд "Социална закрила", като ще се даде възможност за кандидатстване на проектен принцип, чрез закона за корпоративното подоходно облагане, както и възможност социалните предприятия да кандидатстват преференциално за ползване на обекти, които са публично -частна собственост. Екип от социалното министерство ще съветва желаещите да създадат социално предприятие към кой фонд и към каква подкрепа да се обърнат. МТСП чрез Националния план по заетостта ще отпуска средства за обучение на хората от социалните предприятия.

Има разговори и с Българската банка за развитие за възможността още един фонд да подпомага кредитори на социални предприятия.

Проектът разделя социалните предприятия на два класа. За социално предприятие клас А е необходимо печалбата за последния отчетен период да се разходва повече от 50 на сто и не по-малко от 7500 лева за осъществяване на социална дейност и/или цел. Предприятието клас А може да отговаря на това изискване или на друго - не по-малко от 30 на сто и не по-малко от трима от работниците на предприятието да са хора от уязвими групи.

За социално предприятие клас А+ се изисква да отговаря на всички законово разписани изисквания за социално предприятие клас А, като има и три допълнителни изисквания, на едно от които такъв тип предприятия задължително трябва да отговаря. Инвестицията тук не трябва да е по-малка от 75 000 лева, а наетите от уязвимите групи трябва да са поне 30 души. Едно от допълнителните изисквания е социалната добавена стойност да се осъществява изцяло в административните граници на общини, които за предходната година имат равнище на безработица, равно или по-високо от средното за страната.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
БСП избра националния си съвет