Срещата ЕС-Турция във Варна: Бакшиш от ЕС? Колко ще струва „морковът“?

Европейският съюз отива на срещата с Турция във Варна с твърда позиция по отношение на Анкара. От друга страна, "морковът", който Съюзът би могъл да ѝ даде, е сумата от 1 млрд. евро по споразумението за бежанците от 2016 г., която Турция очаква с нетърпение. Това заяви френският експерт по геополитически въпроси и международни отношения Мишел Льомьо пред БНР.

Според него е възможно турският президент да вдигне залога за бежанците, а по думите му европейците нямат избор и ще трябва да платят на Турция това, което поиска.

Тук е шансът на Европейския съюз - да плати на Турция, за да пази неговите граници. Това е и възможност за Ердоган, който би могъл да измъкне още няколкостотин милиона евро, казва експертът.

"Турция се позиционира като търговец на килими. Това е част от традицията на турската икономика, но всъщност тя продава на Европа сигурността по нейните граници. През 2015 г. и 2016 г. близо 800 хиляди имигранти прекосиха Турция и влязоха в Европа. Откакто споразумението през 2016 г. е в сила, са влезли само 30 хиляди“, казва Мишел Льомьо. 

"За Европа е ясно, че трябва да поддържа добри отношения с Турция. Този един милиард, който трябва да ѝ осигурим според споразумението, е добре дошъл за Ердоган. Позволявам си да предвидя, че сумата ще е по-голяма – 1,1 милиарда. Просто турците ще завишат сметката", прогнозира експертът.

Запитан дали по този начин Европа отстъпва, френският експерт отбеляза, че това е маневра.

"Европа остава твърда по отношение на достъпа на Кипър и Гърция до газа в Средиземно и Егейско море, като показва повече гъвкавост по отношение на имигрантите. Фактурата от 3 милиарда, каквато е предвидена в споразумението от 2016 година, вероятно ще бъде по-висока - просто ще се даде бакшиш на Турция. Да, това е пазарлък. Турция ясно показа, че иска възнаграждение за опазването на границите. И не само пазарлък, става дума дори за шантаж в известен смисъл. Канцлерът Меркел бе на няколко визити в Турция, европейците приеха сделката през 2016 г. И тази сделка беше положителна за Европа, защото броят на имигрантите намаля значително. Така че Турция си свърши работата и Европа ще е по-благосклонна да спази ангажиментите си".

Среща ЕС-Турция, Евксиноград

1 / 9

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Още галерии

Има граници, до които може да се простира търпението на Европа по отношение на кюрдите. Позициите на различните европейски страни по отношение на кюрдите бяха много силни и също толкова солидарни през последните години, подчерта още Мишел Льомьо.

"Фактът, че Турция директно навлиза на сирийска територия, за да атакува кюрдските сепаратисти в Сирия, ни интересува, и то пряко. Става дума за нарушаване на суверенитета на друга страна и на правата на кюрдите. Според мен има граници, до които може да се простира търпението на Европа по отношение на кюрдите. Но истината е, че Ердоган също има нужда от Европа и не може да прекъсне връзките си с нея," казва експертът.

Това, което Европа би отказала на Турция, Путин ще ѝ го даде, смята Льомьо.

"Още повече, че Русия и по-точно Путин твърде много се приближи до Ердоган. Това, което Европа би отказала на Турция, Путин ще й го даде. Русия е притисната и дебне за най-малкия политически или икономически завой на Европа по отношение на Турция. И ако има такъв, тя ще се опита да се възползва от ситуацията, като се приближи икономически и военно до Турция. Да не забравяме също, че Турция е член на НАТО и всички евентуални манипулации от руска страна върху нея са трън в петата на европейските страни", смята Мишел Льомьо.

Огромен успех на срещата във Варна ще бъде да не се стигне до конфликт и тя да протече в спокоен тон. Това е позицията на журналиста Зорница Илиева и анализатора Димитър Гърдев.

"Ако срещата протече в спокоен тон, дори и без резултати, то ще бъде отчетено като възможност да продължи диалогът с Турция в една по-ведра атмосфера, т.е. да се преодолеят тези негативи, които съществуват в момента", каза Зорница Илиева по БНР. Тя отчете, че полза във вътрешен план от срещата ще има както българският премиер Бойко Борисов, така и президентът на Турция Реджеп Тайп Ердоган.

"Не можем да отречем, че усилията на България да се осъществи тази среща бяха много настоятелни. Те имат и своето вътрешно измерение, което също не остана скрито от турските медии. В прав текст - част от турските вестници заявяват, че премиерът Бойко Борисов има полза във вътрешен план от организирането на тази среща. Впрочем и самият Ердоган има полза във вътрешен план, защото на него му предстоят много важни избори и той нахъсва не само своя електорат, но и увеличава електората си със слова като "Ние няма да позволим честта на нацията да бъде поставена на карта". 

Според Зорница Илиева Ердоган успява добре да балансира в противоречията между Русия, САЩ и ЕС.

"Тази среща се използва от Ердоган да внуши на собствения си народ, че той е на такова ниво, че разговаря с лидерите на ЕС, води телефонни разговори с Макрон, Путин, Тръмп. Т.е. тази стратегическа политика, която води Ердоган за балансиране и която се опитва да наложи – без Турция в Близкия изток не може да бъде решен нито един конфликт, сега ще проличи на тази среща".

Анализаторът Димитър Гърдев уточни, че президентът Ердоган е дошъл с доказателства, с видеозаписи и добре подготвена назидателна реч спрямо ЕС.

"Според неговата версия Турция постоянно е назидавана, обиждана, интересите на Турция не се взимат предвид. Очакванията от тази среща първоначално бяха огромни, но бяха сведени до две – да се продължи диалогът между Турция и ЕС и да се препотвърди споразумението за бежанците и втория транш, който очаква Турция, а и ЕС очаква Турция да изпълнява стриктно поетите задължения. Според мен ще бъде огромен успех, ако не стане някой скандал". 

Според Гърдев е важно на срещата във Варна ЕС да препотвърди получаването на втория транш за бежанците.

"По отношение на траншовете за бежанците ЕС настояваше тези пари да ги получават организации, които да верифицират, че тези пари наистина са предназначени за бежанците, за образованието на децата, за здравеопазването. Турската държава настояваше да ги получи тя като бенефициент и тя да ги разпределя, но както виждаме, в момента се водят военни операции и кой знае къде могат да отидат тези средства", коментира анализаторът.

По думите му една от важните точки, която беше пропусната е, че президентът Ердоган трябва да даде обяснения за операцията в Сирия.

"Изглежда по някакъв начин като намеса, но в края на краищата Турция от една държава, която спираше бежанския поток, а с тези операции срещу кюрдите в Африн, говори се и за продължение към Северен Ирак, може да предизвика нова бежанска вълна, защото само от района на Африн, след като беше завладян, напуснаха 150 хиляди души......Най-вероятно наистина ще се препотвърди това споразумение за бежанците и от тази гледна точка това е едно добро начало, защото диалогът беше направо прекъснат“, смята Гърдев.