Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Явор Петров: Дигиталните плащания – по-сигурни от физическите

Подрастващото поколение вече не се нуждае от банка във физическия смисъл, твърди изпълнителният директор на iCard АД

Явор Петров: Дигиталните плащания – по-сигурни  от физическите

Явор Петров. СнимкаiCard АД

Явор Петров е изявен експерт в областта на информационните технологии, финансите и мениджмънта, с над 20 - годишен опит. Понастоящем заема поста Изпълнителен директор и Председател на Съвета на директорите на iCard АД. С визионерски подход, силна мениджърска воля и добри модели на управление на промяната, той води компанията по пътя на успеха, подпомага навлизането на нови пазари и утвърждаването ѝ като лидер на международната сцена на високотехнологичните финансови решения.

Един от най-актуалните, успешно реализирани под ръководството на Явор Петров проекти, е дигиталният портфейл iCard. Той е еманацията на дългогодишния опит, знанията и корпоративния потенциал на компанията. Това е продукт, който напълно замества възможностите на традиционните платежни сметки и карти като ги предизвиква със 100% мобилност, управление в реално време, много безплатни услуги и силно конкурентни цени.

Г-н Петров, iCard е създадена през 2007 с екип от едва осем служители, ако не греша. Днес има над триста служители, над 500 000 потребители и над 2,1 милиона издадени карти. Това не е ли твърде бързо развитие дори в света на дигиталните финанси?

Според мен е нормално. Има стартъпи, които се развиват още по-бързо. Но нашето развитие освен това е устойчиво и внимателно планирано. Днес имаме портфейл от всички базови функционалности на първо ниво, и вече започваме да развиваме пазарния сегмент, насочен към крайния клиент.

Още по темата

За да предоставиш финансов продукт, който да бъде харесан от масовия потребител, под него трябва да има база с редица финансови функции - примерно извършване и приемане на картови разплащания, банкови преводи - локални и глобални. Без тази база следващите стъпки са невъзможни. Така че развитието ни беше по-скоро устойчиво, отколкото бързо.

Много хора все още не си представят много ясно какво точно е дигиталният порфтейл.

Най-близката аналогия  всъщност е с истинския, материален  портфейл. Също като него и  той е винаги в джоба ви, чрез вашия мобилен телефон.

И също като обикновения портфейл съдържа не само всички възможни средства за разплащане - пари в брой, карти - но и много други неща: касови бележки, карти за лоялни клиенти, контакти на хора. В дигиталния обаче има и онлайн услуги, каквито обикновеният портфейл не предлага - застраховки, плащане на данъци или комунални сметки, и така нататък.

Ако се фокусираме само върху финансовите услуги, какви са основните предимства на дигиталния портфейл? Да речем, по отношение на скоростта и цената на международните трансфери?

- Предимствата са в няколко основни групи. Първо, транзакции с карти. Картите, които се издават, са Visa и Mastercard, приемани навсякъде по света. Те могат да бъдат класически пластики, но могат да са и виртуални, които се ползват само за разплащания в интернет. Плюсът им е, че имате изключителен контрол върху сигурността - могат да се да се блокират и активират в реално време, по желание на клиента. Освен това клиентът може да си направи до 20 виртуални карти и на практика да асоциира всяка от тях към някакъв определен тип плащане - да речем, абонамент. Това намалява значително риска от злоупотреби с картата.

И накрая идва безконтактното плащане с телефона. Засега го предлагаме за Android, но скоро Apple Pay също навлиза в България и ще включим и него. Такова плащане се приема навсякъде, където има безконтактни терминали на Visa и Mastercard.

Разбира се, предлагаме и банкови трансфери - местни, чрез системата БИСЕРА, която прави сетълмента, и европейски чрез SEPA. Българските банки също предлагат SEPA, но при тях то е завоалирано като стандартен банков превод в евро. Това ни прави изключително конкурентни в ценово отношение. Таксата за преводи при нас е фиксирана - 1 евро, без значение от размера на сумата. Предлагаме и международни SWIFT трансфери. 

Друга възможност при дигиталния портфейл са т. нар. peer-to-peer плащания, тоест от потребител към потребител. В iCard Digital Wallet те са безплатни. По този начин покриваме различни сценарии - размяна на пари между приятели и роднини, изпращане на пари до роднини или приятели в чужбина, дори разделяне на сметка в заведение - всичко това става безплатно в системата на iCard, стига и двамата потребители да са клиенти.

Целта на въведената миналата година нова европейска директива за платежните услуги бе да повиши конкуренцията и да отвори повече врати за небанковите институции. Постигнат ли е такъв ефект?

Това е сложен въпрос. И аз смятам, че целта на  директивата беше да отвори  малко пазара за конкурентите  на традиционните банки. До известна  степен успя. Появиха се няколко  компании, които не са банки - включително  и нашата - които започнаха да  предлагат финансови продукти  в по-голям мащаб. Но много стартъпи, възникнали с цел да се възползват  от директивата, не успяха. Причината  е, че компании като iCard, или като  Revolut, да речем, имат много стабилна екосистема, с всички необходими финансови и платежни функции.

Докато един прохождащ стартъп няма такава екосистема. Това означава, че или трябва да предлага много ограничен брой услуги, или да сключи договор с поне три, или дори пет, доставчици на финансови услуги. Което, разбира се, никак не е ефективно като цена.

С директивата се въведе така нареченият open banking интерфейс, с които всички финансови институции, включително и ние, бяха задължени да публикуват своите приложно-програмни интерфейси. На теория така всяко сертифицирано дружество може да използва функциите на банката и да обслужва нейните клиенти. Това е следващата стъпка към създаване на някаква конкуренция. Но отново не съм сигурен дали е в правилна посока, защото клиентът си остава на банката, таксите си остават в банката... Бих се радвал да видя първата такава инициатива, която да покаже на практика за какво могат да се ползват тези отворени банкови стандарти.

Макар и лицензирано като дружество за електронни пари, iCard всъщност продължава да няма свободен достъп до клиринговата система в България и Европа. За България трябва да ползваме т.нар. "директен участник" в системата, тоест банка. В ЕЦБ нещата стоят по същия начин - за да осъществяваме плащания в евро, трябва да сме индиректен участник, и вратата към клиринговата система за нас си остава банка.

Много анализатори виждат бъдещето на платежните услуги като война между банките и IT сектора. Според вас има ли и трети път, на мирно съвместно съществуване?

За мен "война" е силно казано. Може би битка.

Една война срещу банките не може да бъде спечелена. А и самите банки се променят - те се дигитализират бързо и в рамките на следващите три години също ще предоставят доста интересни финансови продукти.

Миналата година излезе едно изследване, според което 70% от по-младите американци предпочитат да отидат на зъболекар, отколкото до банката. Възможно ли е със смяната на поколенията да отшуми тази наша представа за банката като за физическа локация, с гишета и чиновници?

Със сигурност. iCard се опитва да направи точно това. Подрастващото поколение вече не се нуждае от банка във физическия смисъл. То има нужда само да извършва финансови и платежни операции, и не разбира напълно защо трябва да ползва банка за целта. Дори когато става дума за депозитни сметки или за отпускане на кредити.

В България това все още не е навлязло, но в Европа има компании, предлагащи все по-точни системи за сторниране на кредити. При тях буквално за десетина минути можеш да бъдеш одобрен за целеви кредит на стойност до 30-40 хиляди евро. Естествено, че зад това стои банка или финансова институция. Но крайният потребител е по-скоро свързан с търговеца, с покупката, отколкото с идеята за банка такава, каквато сме свикнали.

Google и Apple са водещите играчи в областта на дигиталните  портфейли, по същия път вървят  и някои от най-големите телекоми. Вие самите разработихте и  поддържате дигиталния портфейл  на мобилни оператори. Има ли опасност компаниите от финансовия сектор да бъдат изтикани на заден план, като един вид поддоставчик на услуга, без директен контакт с потребителя?

И технологичните компании, и мобилните оператори искат да направят свои портфейли, но за мен има една съществена пречка: това не е основният им бизнес. Те гледат на него по-скоро като на добавка към основната услуга, която да привлече допълнителни клиенти. Докато компаниите от fintech сектора като нас са фокусирани основно върху финансовата услуга, а останалите са сателитни.

Ето ви например случая със Samsung, които лансират Samsung Pay само чрез техните мобилни устройства. Google пък имаха един много неуспешен опит за дигитален портфейл и го закриха преди няколко години. Естествено, те са гигант и могат да опитат пак. Но който и да се заеме с това, неизбежно трябва да разчита на глобална мрежа за приемане на разплащания. В момента на практика най-глобалната мрежа е тази на картовите схеми, начело с Visa и Mastercard. Без нея не можеш да направиш никакъв портфейл - дори да си Google.

Алтернативата е това, което се обособява в момента в Азия, където AliPay и WeChat доминират на пазара и вече изместват картовите схеми. Но това означава да изградиш собствена инфраструктура за приемане и извършване на плащания. В Европа пазарът е изключително фрагментиран и създаването на такава мрежа е сложно.

Новината на месеца е намерението на Facebook да създаде своя виртуална валута и да навлезе в сектора на финансовите услуги. Тревожна ли е такава концентрация на влияние?

Не знам какво ще покаже бъдещето. Гигантите имат възможност да експериментират, и определено могат да влияят върху потребителите. На този етап ние се стремим да покажем, че ние го правим най-добре.

България е сред пионерите в Европа в областта на разработването на финансови технологии, и в същото време си поделя с Румъния последното място в ЕС по ползване на интернет банкиране. Парадокс ли е това? Питър Берон от TBI Bank ни каза преди време, че пазарите, които са силно офлайн базирани, обикновено правят голям скок и отиват направо към мобилното банкиране и мобилните плащания. Очаквате ли нещо подобно да се случи у нас?

Аз лично мисля, че  да. В момента в България практически  всеки има смартфон.

Усещането у хората от по-старото поколение, че трябва непременно да посетят банката, че трябва да получат информация лично, че трябва да им се даде бележка за извършеното плащане, може би няма да може да бъде пречупено. Но по-младите ще го забравят. Аз лично все по-рядко посягам към онлайн банкирането и върша всичко през телефон.

Как стои въпросът със сигурността? Едно проучване на Mastercard показа, че за 67% от потребителите на дигитални финансови услуги това е най-важното съображение при избора - спрямо едва 40% преди две години...

Темата за сигурността може би е малко преекспонирана. Във финансовия сектор тя винаги е била на първо място. Компания като iCard подлежи на серия от сертификации и стандарти за подсигуряване на плащанията. 
Без съмнение дигиталните финанси са много по-безопасни от физическите разплащания. Над 95% от измамите стават по физически път - или чрез служител, или чрез скимиране на картови данни, примерно в ресторант. Докато в дигиталния свят можеш да се възползваш от всички мерки за сигурност на съвременните мобилни телефони, и на практика имаш платежно средство, което винаги е у теб, но е добре защитено. За разлика от банковата сметка, записана в тефтер, или пластиката, която ти стои в портфейла и чийто номер всеки може да си препише.

Има ли чисто технологични препятствия пред развитието на дигиталните плащания? Как напредва например подмяната на старите ПОС терминали с безконтактни? 

Всъщност тя е вече завършен факт за България. Двигател на този процес бяха картовите схеми. Днес на практика всички терминали у нас са безконтактни. Нямам представа как стоят нещата в Европа като цяло. Но и там не съм попадал на терминал, който да не е безконтактен.

В страни като Естония основна роля за насърчаване на дигиталните финансови услуги изигра държавата. Как оценявате българския напредък в областта на електронното управление?

В Естония държавата създаде една изключително комплексна, централизирана услуга. У нас, ако искате нещо от НАП, трябва да отидете на домейна на НАП. Ако ви трябва услуга от общината, отивате на домейна на общината. В дигиталния свят това е същото като да ти се наложи да си вземеш един ден отпуска, за да обиколиш всички институции.

Що се отнася до чисто финансовите иновации, у нас двигателят им е Българската народна банка. Те работят по доста интересни проекти, които ние следваме. В този смисъл България се включва добре.

Наскоро водихме една тема за SEPA Instant - система, която прави трансфери между потребители и бизнес буквално за десет секунди. Сравнете това със доброто старо издаване на фактура, след което чакаш дни за плащането. В мигновените плащания има огромен потенциал.

Как гледате на предсказанията за смъртта на физическите пари? Вече има страни, като Швеция или Китай, където е трудно да платите за нещо в брой...

Специално за Европа  скоро гледахме една статистика  на ЕЦБ, според която над 80% от малките плащания, до 45 евро, се правят в брой. Това ни връща към предишната тема, защото кешът е по същество моментно плащане - възможност две страни да се разплатят помежду си веднага.

Ние обогатяваме и развиваме мрежата си от банкомати с депозитна функция, с която да могат да се зареждат пари в дигиталните портфейли. Искаме да обхванем този кеш. Защото той, от друга страна, не може да ти осигури присъствие в онлайн света.

Друга компания, с която си партнираме - myPOS - работи в тази посока, насочвайки се към микро и малки търговци, които до момента не са искали да приемат картови плащания. Възможно е бъдещето да принадлежи на плащания като тези в Китай, които предлагат AliPay и WeChat. Ние в iCard също се готвим да изградим система за разплащания с QR кодове, и то в рамките на 3-4 месеца. Те изключително удобни и също мигновени. Всъщност QR кодовете вече са достъпни за крайните клиенти при peer-to-peer разплащанията в дигиталния портфейл iCard. Предстои да пуснем услугата и за бизнес клиентите.

Тук няма нужда от инфраструктура, но трябва да се натрупа необходимата маса от клиенти, които да се разплащат в рамките на такава система.

Извън това, какви ще са следващите стъпки - като нови услуги и потенциални нови пазари?

Базата на продукта ни е завършена - всички основни функции са там. В близко бъдеще предстои да въведем Apple Pay, като имаме интерес и към други държави - Италия, Швейцария, Великобритания. 
Разработваме и премиум пакет за дигиталния си портфейл: една елитна карта Visa Infinite, с множество преференции, възможност за посещение на бизнес салоните по летищата, и с по-високи лимити.

Ще добавим към портфейла и множество нефинансови услуги - примерно възможността моментално да си направите туристическа застраховка онлайн, когато пътувате. Обогатяваме портфолиото си за България с доставчици на комунални услуги, работим и в областта на местните данъци и такси. Искаме да разширим мрежата си от банкомати с депозитна функция до около сто в края на годината.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

7
 
2
 
1
преди 1 година
Няма профилна снимка
Супер! С нетърпение очаквам Apple Pay.

Още от Имената на бизнеса
Иван Манев: Нужни са законови промени, които да улеснят финансирането на стартъп