Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

„КонтурГлобал“ ще подкрепя енергийната система в прехода към нисковъглеродна икономика

Компанията изследва и различни проекти, които да позволят на електроцентралата от комплекса "Марица Изток" да бъде част от енергийното бъдеще на страната

„КонтурГлобал“ ще подкрепя енергийната система в прехода към нисковъглеродна икономика

Лилия Чобанова, "КонтурГлобал Марица Изток 3" 

Лилия Чобанова е търговски мениджър на "КонтурГлобал Марица Изток 3" от 2013 г. Преди това работи четири години като одитор в "Ърнст и Янг България". Притежава бакалавърска степен по бизнес администрация от Американския университет в България и магистърска степен по икономика от програма „Енергийни пазари и услуги“ в Софийския университет. Тя има и международна професионална квалификация по счетоводство и финанси от Асоциацията на международните експерт счетоводители (Association of Chartered Certified Accountants - ACCA).

Американската търговска камара в България (AmCham) представи доклад с възможните варианти за декарбонизиране на българската енергетика. Ще ни разкажете ли малко повече за тази инициатива?

Американската търговска камара обединява над 300 американски и международни компании, които включват както производители, така и потребители на електроенергия, т.е. компании, които са силно заинтересовани от състоянието на енергийния сектор. Камарата традиционно е силно ангажирана с въпроси, засягащи бизнес средата, и се стреми да е конструктивна във взаимодействието си с правителството и заинтересованите страни.

Още по темата

Междувременно знаете, че декарбонизацията на енергетиката е предизвикателство за целия свят, но особено за България, която силно разчита на съществуващите лигнитни централи за осигуряване сигурност на снабдяването. Европейският съюз (ЕС) прие задължителна цел за намаление на емисиите от парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо 1990 г. и нетна климатична неутралност до 2050 г. (т.е. излъчените емисии да са не повече от усвоените и перманентно уловени). За целта Европейската комисия (ЕК) предложи законодателен пакет Fit for 55, с който се предлагат политики за ускоряване на нисковъглеродния преход.

Значимостта на темата, която засяга всеки един от нас, както и усилията на Камарата да допринася за формиране на устойчива политика бяха основните причини за ангажиране на международно признатата консултантска компания Compass Lexecon да изготви анализ за декарбонизация на електроенергийната система на България до 2050 г. Проектът е резултат от шестмесечен труд и се състои от две основни части.

Първо са предложени възможни сценарии за декарбонизация до 2050 г., които осигуряват отговорен енергиен преход на оптимална цена въз основа на моделиране, което използва данни и допускания, обсъдени с ключови заинтересовани страни. Консултантът използва специализиран софтуер за енергийно диспечиране Plexos, който оптимизира енергийните мощности в цяла Европа, така че да се минимизират разходите при определени допускания и ограничения. По този начин бъдещият енергиен микс е технологично неутрален, тъй като се формира въз основа на икономически и технически ограничения, без да се дава предимство на конкретна технология.

Втората част от доклада включва препоръки за подобрение на регулаторната рамка, така че да се привлекат необходимите дългосрочни инвестиции в нисковъглеродни технологии.

Проектът бе подкрепен от членовете на камарата – "КонтурГлобал", "Ей И ЕС", Фондация "Америка за България", "Асарел Медет", "Дънди прешъс металс", "Енери", "ЕВН България", "Геотехмин", "Главболгарстрой", "Овергаз", ING, "Шнайдер електрик", "Уестингхаус".

В момента екипът от комитет Енергетика и минерални ресурси към АмЧам представя доклада на голям брой заинтересовани страни, за да разпространи един достоверен анализ, който може да служи за основа за разработване на българската стратегия за декарбонизация. Целта ни е да подкрепим институциите в разработване и защитаване на устойчива енергийна политика, която осигурява надеждна и чиста енергия на справедлива цена.

Представени са три възможни сценария за постигане на целите по декарбонизация. По какво се различават? Кой от тях би бил най-щадящ за българските потребители?

Трите сценария са 1) ангажименти съгласно Интегрирания национален план енергетика и климат (НПЕК) от 2020 г., който е референтен и служи за сравнение с другите два. Поради увеличените амбиции за декарбонизация от 2019 г. насам, които се развиват в голяма степен след изготвянето на НПЕК, този сценарий не достига настоящите цели за декарбонизация – намалението на въглеродните емисии до 2030 г. е около 40% спрямо 1990 г.

Другите два сценария са 2) амбициозен и 3) алтернативен. И двата постигат целите за намаление на въглеродните емисии до нула през 2050 г., но с различен междинен напредък към 2030 г.

Амбициозният сценарий се основава на завишените цели за декарбонизация от пакета Fit for 55 и Климатичния закон на ЕС, които правят задължително постигането на намаление на въглеродните емисии в ЕС с поне 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и климатична неутралност до 2050 г. В този сценарий се наблюдава много по-бързо разрастване на ВЕИ мощностите още в настоящето десетилетие и много по-бързо намаление на емисиите – с 88% до 2030 г. Част от въглищните мощности остават разполагаеми до 2030 г. за сигурност на доставките. 

Алтернативният сценарий позволява плавен преход на възможно най-ниска цена като комбинира допускания от другите два сценария. В този сценарий се оптимизира производството на електроенергия, така че да се постигне 55% намаление на емисиите до 2030 г. и пълна декарбонизация до 2050 г. Тук развитието на ВЕИ е по-плавно, а въглищните централи преустановяват дейност поетапно между 2030 г. и 2035 г.

И двата сценария изискват мащабни инвестиции в нисковъглеродни мощности – около 700-800 млн. евро средно на година за настоящото десетилетие и 1.4 – 1.8 млрд. евро средно на година в периода 2030 г. – 2050 г. Важно е да отбележем, че т.нар. усреднена стойност на електроенергията (превод от английския термин Levelized cost of electricity) се движи много плавно за целия период в алтернативния сценарий около 80 евро/мегаватчас. За разлика в амбициозния сценарий усреднената стойност на електроенергията се повишава рязко в периода 2025 г. – 2030 г., но след това се понижава плавно до под 80 евро/мегаватчас към 2050 г.

Разликата между двата сценария е, че амбициозният сценарий показва ускорен преход, а алтернативният - плавен преход на възможно най-ниска цена.

Какви са основните изводи за българската енергетика, които правите на базата на доклада? Какво препоръчва той за енергийната сигурност на България?

Докладът показва възможни пътища за постигане на климатичните цели на ЕС в България като същевременно се поддържа адекватността на системата. Тази цел се постига чрез три типа технологии съгласно моделирането в основния амбициозен и алтернативен сценарии: 

1) нови ВЕИ  от слънце и вятър, които нарастват  с между 5.5 гигавата и 9 гигавата към 2030 г.,

2) гъвкави  мощности, които подпомагат балансиране  на системата като системи за съхранение на електроенергия,които  достигат около 1.5 гигавата към 2050 г. и  газови централи между 500 мегавата и 1 гигавата, които навлизат към 2030 г., и 

3) базови  мощности – в периода до 2030 г. – 2035 г. това са съществуващите  въглищни централи, а след това  – нови ядрени мощности до 2 гигавата към 2040 г.

Но нисковъглеродният преход може да бъде постигнат само със значителни инвестиции в нови мощности и мрежова инфраструктура. Основен извод от втората част на доклада е, че постигането на климатичните цели изисква подходяща инвестиционна рамка за намаляване на риска, тъй като част от технологиите не са рентабилни изцяло на пазарен принцип.

Все пак да не забравяме, че настоящата ситуация с високи цени на енергоресурсите е извънредна и е напълно възможно пазарът да се върне до нивата, които наблюдавахме до средата на 2021 г. в резултат на навлизането на все повече ВЕИ производители. В такъв случай е препоръчително да се приложат специфични механизми за подкрепа като договори за разлика/премия, безвъзмездна помощ за инвестиционните разходи, механизъм за капацитет или разпределяне на безплатни квоти за въглеродни емисии за централи, работещи с въглища или газ.

Също така трябва да се отчита и необходимостта от съществуващите въглищни централи, които продължават да осигуряват сигурност на системата в средносрочен план докато се инсталират достатъчно заместващи нисковъглеродни мощности. Подобно на новите мощности е необходимо да се разработи преходен механизъм, който да осигури устойчивата им работа и последващо извеждане от експлоатация.

"КонтурГлобал" е една от  централите, която е във фокуса  на Зелената сделка и намаляването  на въглеродните квоти. Имате  ли стратегия за намаляване  на въглеродните емисии? Влиза  ли водородът във Вашите планове?

На първо място е важно да кажем, че изпълнението на възможните решения зависи до голяма степен от източниците  на финансиране, предвидимостта на регулаторната среда и инвестиционния климат. Като дългосрочен инвеститор с богат опит в изграждането и експлоатирането на електроенергийни мощности, "КонтурГлобал" разглежда възможността за инвестиции в проекти, които могат да допринесат за нисковъглеродния преход на българския енергиен сектор.

Например това могат да бъдат разнообразяването на горивната база с биомаса, газ, или други алтернативни горива и плавната и поетапна трансформация на съществуващата мощност към работа с тези енергийни източници. Освен това активно работим върху проучването на възможностите за изграждане на фотоволтаични мощности, които могат да бъдат комбинирани с батерии и електролизьори.

Водородът, произведен без отделянето на емисии парникови газове, (т.нар. „зелен водород“), би могъл да има широко приложение в енергетиката и индустрията след като технологиите станат рентабилни изцяло на търговски принцип. До тогава ще са необходими съществени механизми за подкрепа, които са налични например в проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост предвид стратегията на ЕС за развиване на водородните технологии.

КонтурГлобал разглежда възможността за инвестиции в тази област. Предприехме конкретни стъпки за развитие на уменията ни благодарение на пилотен проект за производство на „зелен водород“ от малка фотоволтаична инсталация на територията на ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3, присъединена към съществуващата система за охлаждане на генераторите. За момента срещаме предизвикателства в оптимизиране на производствения процес и подобряване на ефективността с оглед реализиране на по-мащабни проекти. В близко бъдеще обмисляме мерки за подобрение чрез разширение на пилотния проект като включим и батерия за съхранение. Обнадеждени сме от постигнатите резултати и сме амбицирани да доразвием възможностите си в тази област.

От Плана за възстановяване отпадна идеята за изграждане  на газови блокове в Маришкия  басейн, но виждате ли интерес  от страна на бизнеса за  реализацията на подобен проект?

Високоефективните газови централи, които са приспособени да работят с водород, когато технологиите станат икономически жизнеспособни, биха били много полезни за осигуряване на сигурността на електроенергийната система, като същевременно допринасят за намаление на емисиите парникови газове. Благодарение на възможността им да променят товара си бързо този тип централи се използват за балансиране на системата – услуга, необходима при ускореното навлизане на непостоянни възобновяеми мощности. По този начин газовите централите биха били преходна технология, която да подпомогне декарбонизацията на енергийния сектор. Според анализа на Compass Lexecon, изготвен за AmCham, новите газови мощности варират между 500 мегавата и 3,300 мегавата в различните сценарии и подсценарии в зависимост от предприетата политика за извеждане от експлоатация на въглищните централи, ядрените мощности и потенциала за нови ВЕИ.

В сегашната ситуация на несигурност инвеститорите вероятно се въздържат от разработване на подобни проекти. В тази връзка не трябва да се отписват възможностите за търсене на местен добив на газ, което в комбинация с подходящи мерки за осигуряване на предвидимост, ще даде предимство на изграждането на високо ефективни газови централи и ще допринесе за енергийната сигурност на страната.

Войната в Украйна променя Европа и се очакват множество  мерки за намаляване на зависимостта  от руските изкопаеми горива. Според Вас ще има ли промяна  и в целите на Зелената сделка  и в каква посока ще се  тръгне?

Кризата в Украйна отново върна фокуса върху необходимостта от осигуряване на енергийна независимост като един от компонентите на енергийната трилема [другите два са климатична устойчивост и ценова поносимост]. Последните години като че ли Европа и светът се бяха съсредоточили главно върху зелените политики и цели и не се говореше толкова за енергийна независимост, макар че тук в България останахме последователни в тезата си, че местните въглищни централи са ключови именно за енергийната сигурност.

ЕК е постоянна в преследването на климатичните политики, съдържащи се в Зелената сделка. На 8-ми март беше публикувана комуникация с насоки за намаляване на зависимостта от внос на руски газ, където основните препоръки са свързани с ускоряване на инвестициите във ВЕИ, биогазове и зелен водород, адекватна запълняемост на газохранилищата за зимния сезон, както и върху диферсифициране на вноса на енергопродукти.

България е облагодетелствана от наличието на местен ресурс – лигнитните въглища – който не се влияе от геополитически катаклизми и цената му не зависи от световните пазари. Съществуващите централи са много силно натоварени в променената обстановка на нарастващо потребление и високи цени на газа, като по този начин осигуряват местното потребление и износ от България към дефицитните съседни страни. Съгласно анализа на АмЧам тези производители ще останат необходими по време на преходния период поне до 2030 г. Сега трябва да използваме момента, за да аргументираме нагледно необходимостта от тези производители и да защитим целенасочена подкрепа за осигуряване на тяхната работа, в случай че не могат да работят устойчиво, ако пазарните приходи са недостатъчни. 

Освен екологичните ползи декарбонизацията води и до енергийна независимост, тъй като намалява нуждата от внос на фосилни горива. Енергийната трансформация ще се осъществи чрез значителен ръст на ВЕИ, които също използват местен ресурс и по този начин правят страната енергийно независима. Поради това целите на Зелената сделка не следва да бъдат изоставяни. Но за да се осигури адекватността на системата е необходимо паралелно изграждане и на базови и гъвкави мощности.

Политиките за нисковъглеродна трансформация трябва да целят плавен преход, за да се предотвратят сътресения. Работата на съществуващите лигнитни мощности в средносрочен хоризонт ще осигури енергийната сигурност и независимост, а междувременно трябва да се насърчават инвестициите в нисковъглеродни мощности чрез благоприятна инвестиционна среда.

По статията работи: Деляна Петкова

Последни новини

Още по темата

Коментари ()


Още от