Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Начало

Р. Бакърджиев: Време е политиката на централните банки да се нормализира

Очаква се продължаващо нормализиране на лихвените проценти, посочи портфолио мениджърът в „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“ в "Инвестиционен навигатор 2021 г."

Р. Бакърджиев: Време е политиката на централните банки да се нормализира

Радостин Бакърджиев. Снимка: ЕЛАНА Фонд Мениджмънт

Време е политиката на централните банки да се нормализира след продължителния период на монетарна подкрепа. Инфлацията започна да става притеснително висока, икономическият растеж върви в пълна степен. Появяват се нови и нови дисбаланси заради пандемията, не може да се очаква, че механичното изключване и включване на икономиката няма да има последствия.

Това коментира Радостин Бакърджиев, портфолио мениджър в „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“, CFA, FRM, в третото издание на „Инвестиционен навигатор 2021 г.“.

САЩ са най-напред в икономическия цикъл и от Федералния резерв също са по-напред в тези си намерения, посочи Бакърджиев. Те започнаха да ограничават програмата си за покупки на активи и очакванията са докъм средата на 2022 г. тези покупки окончателно да спрат. Активно се говори за повишаване на лихвите, но ще се изчака вероятно до 2023 г., за когато се очакват около 3 повишения, и още толкова през 2024 г.

В Европа Европейската централна банка (ЕЦБ) действа по-бавно. Банката изтърва един цял икономически цикъл, за да нормализира политиката си, и сега отново ще действа много предпазливо, подчерта той. Дори и след края на спешната програма за подкрепа банката ще продължи да подкрепя икономиката чрез някакъв компенсиращ механизъм, за да не се отдръпне рязко. За повишение на лихвите в Европа не се споменава и едва ли скоро ще започне да се говори за това, прогнозира Бакърджиев.

Очаква се продължаващо нормализиране на лихвените проценти. При по-сериозно нормализиране това ще се отрази на инструментите с фиксиран доход. Друг е въпросът доколко ценообразуването на държавните облигации ще бъде оставено на пазарен принцип. Светът е прекалено задлъжнял, за да си позволи високи лихви, така че финансовата репресия ще продължи и през следващите години, каза още той.

Относно сътресенията в икономиката, предизвикани от китайския имотен гигант Evergrande, Бакърджиев коментира, че години наред общата задлъжнялост на китайската икономика – държавният и корпоративният дълг и дългът на домакинствата, растеше с бързи темпове и в момента е около 300% от БВП на страната. Това е съпоставимо с дълга на САЩ и еврозоната, докато дългът на други развиващи се икономики е по-нисък.

Поддържането на висок дълг е по-опасно за икономиките, които не са част от клуба на богатите, заради по-ниските доходи и по-слабо развитите институции и финансови пазари. Властта в Китай осъзнава това много добре и през последните години прави опити да ограничи натрупването на допълнителен дълг. Въпреки това задлъжнялостта на корпоративния сектор е над 150% от БВП, което го прави един от най-задлъжнелите в света.

Голяма част от този дълг е концентриран в корпоративния сектор, част от който е Evergrande. Китай се опитва да ограничи задлъжнялостта на компаниите от сектора на имотите. Въведените ограничения, в комбинация със забавящия се имотен сектор, удариха сериозно някои компании. Evergrande е най-голямата от тях, с дълг, който в момента надвишава 300 млрд. долара. Тя привлече вниманието, след като обяви, че може да не успее да извърши плащания по заемите си.

В това положение са и множество други компании с по-малък размер, които не попадат в полезрението на медиите. Засега компанията избегна фалита, но в близкото бъдеще трябва да направи множество погашения на лихви и главници и не изглежда вероятно Evergrande да оцелее без държавна помощ. Правителството засега се въздържа от сериозни действия. То едва ли ще позволи неконтролиран банкрут, защото това ще предизвика спешни разпродажби на имущество в целия сектор, но и спасение на компанията не изглежда вероятно, защото властта няма да може да въведе дисциплина в сектора.

Вероятна е продажбата на компанията на части, a част от компанията ще остане под държавен контрол.

Като цяло засега ситуацията няма особен ефект на финансовите пазари. Борсовите индекси по света са основно около върховете си. Изключение са някои китайски индекси, Hang Seng в Хонконг също. Спадовете обаче не са продиктувани от ситуацията в сектора на имотите, а по-скоро от регулациите и затягането в технологичния сектор от последните месеци. Имотните компании от Китай не са и чак толкова много представени в индексите на развиващите се пазари. Основно място заемат технологичните компании и движенията на индексите се диктуват основно от тези компании.

Заради големия дял на имотния сектор в китайската икономика няма как забавяне в него да не се отрази на общата картина. Някои международни банки понижиха прогнозите си за растежа на китайската икономика през 2022 г. Китай е един от основните двигатели на глобалния икономически растеж, в последните години страната отговаря за около една трета от този ръст, и това ще се усети в глобален мащаб.

Това около нас не би трябвало да се усети толкова силно. Повече проблеми биха имали някои съседни държави, които са по-сериозно обвързани с Китай, както и основните износители на суровини. Китай е най-големият потребител на суровини в света и като такъв забавяне там ще се отрази на тези икономики, смята той.

Радостин Бакърджиев коментира и интереса към взаимните фондове като алтернатива на инвестициите в имоти и банковите депозити. Хората се интересуват повече и се уверяват, че това са добре диверсифицирани инвестиции, за които не е нужно да се извади голяма сума наведнъж и които са много по-ликвидни.

Активите на фондовете ни се увеличиха с около 18 млн. лева за първите 9 месеца на годината. Като цяло фондовата индустрия на България е със сериозен ръст спрямо миналата година, посочи той.

При нас консервативната стратегия достигна 6% доходност за първите 9 месеца на годината, балансираните продукти – до 14%, а най-високорисковите фондове – до 30%. Дори най-консервативният ни продукт, който по риск наподобява банков депозит, за деветмесечието донесе 1,5%, подчерта той.

Една дългосрочна инвестиция в балансирани или високорискови схеми, които се очаква да постигат по-добри резултати във времето, позволява да се преодоляват тежките моменти на пазарите и да се постигне добра доходност на вложенията, като консистентно се побеждава инфлацията, каза Радостин Бакърджиев.

Що се отнася до влиянието на покупките на дълг от централните банки на пазари, той посочи, че операциите са мащабни, но трябва да имаме предвид и предлагането. През 2020 и 2021 г. бюджетният дефицит в еврозоната се движи в порядъка на 7-7,5% от БВП. При номинален БВП от порядъка на 12-13 трлн. евро всъщност държавите имат нужда от емитиране на допълнителен дълг от 1,8 трлн. евро, за да си покрият дефицита. Излиза, че ЕЦБ в момента финансира европейския дефицит, но не е направила много повече от това. Покупките на Федералния резерв например дори не са достатъчни, за да покрият дефицита на САЩ, подчерта той.

Какво още коментира Радостин Бакърджиев за цените на суровините на пазарите, за мястото на криптовалутите в инвестиционната стратегия и влиянието на оттеглянето на монетарната подкрепа върху развиващите се пазари с висока задлъжнялост – вижте във видеото!

Предишните издания на "Инвестиционен навигатор 2021" можете да видите тук и тук.

По статията работиха: автор Миглена Иванова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Начало
Борис Джонсън обяви пандемията за приключена