Преглед на печата за 22 април

Бензинът отново поскъпва шоково
В. Сега

Цените на бензина в България тръгнаха рязко нагоре. Само няколко месеца след масовите есенни протести, обхванали страната заради поскъпването на горивата и след успокояването на цените през зимата, масовият бензин А 95 гони рекордни за тази година стойности. От средата на март досега увеличението е средно с 12 ст. за литър. От 2.08 лв. на 14 март сега масовият бензин е средно 2.20 лв. Пет големи вериги по традиция поддържат еднакви средни цени - 2.22 лв. за литър. Това показва справка в специализирания сайт Фуело, който следи цените на горивата у нас и по света. В сравнение с началото на годината разликата е още по-драстична. Най-ниската стойност за бензина е била около 20 януари - 1.94 лв. за литър. Това прави разлика от 28 ст. за четири месеца. За същия период средната цена на суровия петрол се движи от около 61 до близо 71 долара за барел. Парадоксално, но в последния месец дизелът поддържа сравнително равномерни цени - разликата от средата на март до средата на април е едва 3 ст. нагоре - от 2.28 до 2.31 ст. за литър. Но в сравнение с началото на годината и при дизела поскъпването е осезаемо - с 16 ст. за литър.

ГЕРБ ще проверява произхода на капитала за ЧЕЗ
В. Сега

Новоизбраният председател на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов (ГЕРБ) призова службите да проверят произхода на парите по сделката за продажбата на българските активи на чешката фирма ЧЕЗ, които започнаха преговори с българската компанията "Еврохолд", съобщи БНР. "Еврохолд" остана единствен кандидат за бизнеса на енергийната компания у нас. "Ще напиша и писмо до тях да се провери все пак, макар че, доколкото знам и доколкото виждам, "Еврохолд" е публична компания. Това значи, че има наблюдение от Комисията за финансов надзор, тоест проследими са абсолютно всички техни активи, но въпреки всичко аз се притеснявам евентуално за участие на офшорна компания в тази сделка заедно с "Еврохолд", а не самият "Еврохолд". Ако се установят офшорки, това ще създаде доста въпроси и аз бих призовал чешката страна да се въздържа от подписването на сделка с неясни офшорни фирми", коментира Николов. В края на миналата седмица Таско Ерменков от БСП коментира, че "в момента само е сменен параванът за сделката, а отзад всичко е същото". "ЧЕЗ за пореден път прави опит да продаде своите активи в България. Този път на инвеститор, който може би е по-лош от "Инерком“, смята той.

Краят на евтините коли
В. Труд

Коли като VW up, Opel Adam и други малки модели са нещо хубаво за околната среда. Те обаче стават първите жертви на прехода към по-екологична икономика, тъй като производителите са изправени пред сложна дилема. Това предизвиква гнева на много шофьори. Градовете са претъпкани, дълги задръствания блокират улиците, а намирането на свободно паркомясто е нещо немислимо. На сцената излиза малкият автомобил. За него почти винаги може да се намери свободно местенце, седмичните покупки се побират в багажника, разходът на гориво е нисък, а колите като цяло са евтини за поддръжка. Разбира се, пътуването на четиричленно семейство на дълги разстояния е приключение, а намирането на място и за багажа – истинско предизвикателство. Въпреки това за много шофьори ползите надделяват. На настъплението на малките модели обаче скоро ще бъде сложен край. Причината е устремът на производителите към електромобилите, който се засилва все повече.

Горанов: До 2 години българският офис на Световната банка ще е готов
В. 24 часа

Министърът на финансите Владислав Горанов очаква до две години офисът на Световната банка в България да заработи на пълен капацитет. Изграждането ще се осъществи поетапно. Началната фаза се очаква да стартира още през юли тази година. Първият подобен център в света извън седалището на Световната банка във Вашингтон е открит в Индия през 2001 година. Пълният капацитет от над 300 души се планира да бъде постигнат в петгодишен срок. Аз мисля, че и до две години ще се случи, коментира финансовият министър на последното правителствено заседание, става ясно от публикуваната стенограма. Тогава министрите гласуват да се предложи на парламента да ратифицира споразумението със Световната банка. Владислав Горанов подписа документа преди няколко дни с управляващия и главен административен директор на Световната банка Шаолин Янг. Това стана по време на пролетните срещи на Световната банка и на Международния валутен фонд във Вашингтон. На заседанието на правителството Горанов посочва, че в центъра на Световната банка в София се планира да работят голям брой компютърни специалисти и други висококвалифицирани мотивирани експерти. Те щели да разширят услугите, предоставени от централата на Световната банка, към нейните звена в целия свят и ще бъдат ангажирани с разработването на продукти с висока добавена стойност.

Банките - основен клиент на колекторските фирми
В. Монитор

Банките се превърнаха в основния партньор и клиент на колекторските фирми - над два пъти са нараснали изкупените кредити през миналата година и са достигнали близо 2 млрд. лева, сочат данни на Асоциацията за защита на потребителите, цитирани от БТА. Тревожни са данните за средния размер на дълга, който през 2018 г. се доближава до средната брутна работна заплата и достига 1161 лв. на потребител, в сравнение със 775 лв. за 2017 г. Обемът на вземанията е значително по-голям, защото вече не става въпрос за бързи кредити от 1000 лв. до 5000 лв., а за потребителски и ипотечни заеми от банките, които формират 51 на сто от изкупените от колекторите кредити за последната година. При все по-засилващите се очаквания за охлаждане на световната икономика, а в по-лош сценарий нова финансова криза, България също ще бъде засегната. Това означава, че ще се влоши способността на хората да обслужват кредитите си, което ще доведе до нарастване на лошите заеми. Още повече, че от БНБ вече предупредиха за такъв риск, пишат от организацията.