Всеки пети в България е живял под линията на бедност през 2023 г.

През 2023 г. линията на бедност в България e 637,92 лв. средномесечно на лице от домакинство, а под този праг са живели 1,326 млн. лица, или 20,6% от населението на страната, сочат актуални данни на НСИ.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 21,3%, а относителният дял на бедното население намалява с 2,3 процентни пункта (пр. п.).

Източник: НСИ

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността, отчита НСИ.  Ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), делът на хората под равнището на бедност се повишава от 20,6% до 28,5%, или със 7,9 пр. п. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери делът нараства до 45,3%, или с 24,7 пр. п.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст на и над 18 години е най-висок сред безработните (56,8% за 2023 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12 пр. п. по-висок в сравнение с безработните жени.

Работещите бедни се увеличават

През 2023 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 – 64 години нараства спрямо предходната година с 1,7 процентни пункта – до 11,7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е близо три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът сред работещите жени е с 2,5 пр. п. по-нисък от този при мъжете.

Източник: НСИ

Влияние за бедността сред заетите има образователното равнище. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 66,5%. С нарастване на образователното равнище делът на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за тези със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 3,2%.

Източник: НСИ

Най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (55,2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42,8% за 2023 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 2 пр. п. по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 11,8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Бедността по етнически признак

През 2023 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се като част от ромската етническа група – 65%, а най-нисък – сред самоопределилите се за етнически българи – 14,3%.

Източник: НСИ

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите, докато при турската и ромската – най-висок е делът на работещите (съответно 31,8 и 34%). По отношение на безработните лица най-висок е делът на бедните безработни сред ромската етническа група – 30,9%, при 16,3% от турската и 13,5% от българската.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност – с по-високото образование намалява риска от бедност за работещите. Рискът от бедност за хората между 18 и 64 години с начално и без образование е 14 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и над 46 пъти за турската етническа група. При ромите – близо три четвърти от лицата с начално и без образование са бедни, а при лицата с висше образование – 22,3% са в риск от бедност.

Близо една пета от населението живее в лишения

През 2023 г. 18% от населението живее в тежки материални и социални лишения, или с 0,7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2022 година.

През 2023 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 231 хил. лица на възраст 18 – 64 години, или 6,6% от населението, като спрямо 2022 г. относителният им дял намалява с 1,3 процентни пункта, а делът на мъжете (6,6%) е с 0,1 процентни пункта по-висок от този при жените (6,5%). Лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група от 0 до 64 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 – 64-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 – 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтната година.

Близо 2 млн. души – в риск от бедност

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2030“ от изследването на доходите и условията на живот се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Според комбинирания показател през 2023 г. 30% от населението, или 1,933 млн. лица, са били в риск от бедност и социално изключване.  Стойността на показателя намалява с 2,2 процентни пункта спрямо 2022 г., като при мъжете намалението е с 1,2 пр. п., а при жените с 3,2 пр. п.

Деца в риск от бедност

През 2023 г. 26,9% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1 пр. п. повече спрямо 2022 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 13,6 пр. п.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата – по-високото образование дава по-широк достъп до пазара на труда и до по-високо заплащане. През 2023 г. осем от десет деца (80,3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 19 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Източник: НСИ

През 2023 г. относителният дял на децата с материални лишения е 30,9%, а за 1,6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една четвърт от децата (25,9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22,8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. – 19,7%. През 2023 г. 47,8% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

През 2023 г. относителният дял на децата с материални лишения e, както следва: 20,6% от българската етническа група, 29,9% от турската етническа група, 77% от ромската етническа група и 33% от друг етнос. Нито една потребност не може да бъде осигурена за 0,9% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 5,3% от ромската етническа група. Около 27,5% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 34% от турската етническа група и 74,6% – от ромския етнос.

Линията на бедност по региони намалява само в Ямбол

Линията на бедност за 2023 г. нараства спрямо 2022 г. във всички области, с изключение на Ямбол, където се отчита намаление с 9,5 пр. п. С най-голямо нарастване са областите Враца (с 42,5%), Сливен (с 27,7%), Смолян (с 26,8%), Хасково (с 26,2%), Благоевград (с 25,9%) и Шумен (с 25%).

Източник: НСИ

През 2023 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Видин – съответно 446 и 466 лв., а най-високата – в област София (столица) (990 лв.), следвана от областите Варна (736 лв.), Перник (716 лв.) и Кюстендил (702 лева).

Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора – 25,8%, Кюстендил – 24,6%, София (столица) – 22,2%, и Добрич – 22%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7,6%, Смолян – 9,6%, Ямбол – 10,7%, и Шумен – 10,9%.

През 2023 г. област Смолян е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 7,9%, а с най-високо равнище е област Добрич – 25,1%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност – 6,5%, при 28,3% за областите Кюстендил и Стара Загора.

Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете в областите Търговище, Кюстендил, София (столица), Перник, Плевен и Стара Загора. В четири области – Силистра, Видин, Добрич и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените.