По време на последна си визита в Москва, а след това и в Киев, представителите на американския президент Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, са направили предложение за врщане на руския природен газ в Европа, съобщава The New York Times, позовавайки се на свои източници. Според тях е имало и среща и с европейски представители по темата.
Украинският президент Володимир Зеленски също коментира пред медии в последните дни, че Вашингтон планира отпадане на още санкции, като след руския дизел следва природният газ. Една от възможностите за това е да се поднови работата на "Северен поток", за което медийни публикации посочват, че интерес имат американски бизнесмени.
"Северен поток" беше изграден през 2009 година, след спор между Украйна и Русия относно транзита на природен газ, който спря доставките на Европа в продължение на дни. За да избегне повторение на подобна криза правителството на Ангела Меркел позволи изключение от действащите тогава европейски правила за енергийните обекти и газопроводът влезе в действие.
Малко по-късно Русия започна да строи и още две тръби по дъното на Балтийско море, които заедно с "Южен поток" трябваше изцяло да елиминират Украйна като транзитна държава на руския природен газ. И двата проекта бяха санкционирани от САЩ, а държави от Източна Европа се противопоставяха на плановете, за да не бъде прекалено голяма зависимостта от руския природен газ.
Войната в Украйна спря процедурата по лицензиране на "Северен поток 2", а малко по-късно Русия ограничи и доставките по една от тръбите на "Северен поток 1", цитирайки невъзможност за планов ремонт заради санкциите. Въпреки уверенията, че ограниченията са премахнати, Русия така и не възстанови доставките до септември 2022 година, когато три от четирите тръби на "Северен поток" бяха взривени.
Остана жизнеспособна само една от тръбите, но тя няма лиценз да заработи, тоест властите в Германия ще трябва да подновят процедурата.
Има ли интерес Европа?
Пред "Вести" руският вицепремиер Александър Новак коментира, че Европа може да покрие дефицитите само с руски природен газ, визирайки по-малките резерви за зимата. Но Германия и Нидерландия съобщиха, че умишлено не нагнетяват газ на фона на ситуацията на нидерландската борса TTF - цената сега е равна, или дори по-висока, от тази през зимните месеци.
Според NYT аргументите на Къшнър и Уиткоф за подновяване на газовите доставки не са били приети от европейските представители. Двамата са посочили, че подобна сделка може да бъде част от мирно споразумение, а и също така може да се говори и за подновяване на транзита през Украйна, което да носи и средства за Киев.
Европейските представители са коментирали, че връщане към ситуацията отпреди няколко години прави страните отново много уязвими и зависими от решенията на Кремъл.
Ситуацията действително е различна днес - Европейският съюз работи за значително ограничаване на енергийните зависимости и днес общността има много широкоразгърната схема на доставки от алтернативни източници и на природен газ, и на тръбен газ (от Азербайджан, Алжир и Норвегия). Самата Германия построи няколко терминала за втечнен газ, които до 2022 година нямаше.
В Украйна пък не пожелаха да удължат договора за транзита на газ от Русия в началото на 2025 година, въпреки че по този начин гарантираха защитата на газовата си инфраструктура. Оттогава досега Русия многократно атакува газохранилищата в западните части на страната и съоръженията за добив в Източна Украйна. Киев също започна да атакува енергийни обекти и в атаката си към Санкт Петербург тази сутрин (18 октомври) беше атакувана станция "Портовая" - откъдето тръгва "Северен поток", поставяйки под въпрос за физическата сигурност на проекта.
Отражението в САЩ
Нещо повече - възстановяването на доставките на руския газ в Европа всъщност може да бъде разглеждано като застрашаване на националните интереси на САЩ и да блокира дългогодишните усилия на американските компании да излязат на газовия пазар.
Европа е един от ключовите клиенти на американските доставки.
Действията на администрацията на Белия дом в последните дни с премахването на санкциите за руския дизел и отлагането на закона на Линдзи Греъм за допълнителни санкции за руските енергоресурси предизвикват остри критики, дори и сред републиканците.
Доналд Тръмп посочи, че опитва да намали цената на дизела на световните пазари и в САЩ, затова и позволява доставките на суровина от Русия, а негласно и поставя ултиматуми към Украйна да спре с атаките по руски рафинерии, заплашвайки с прекъсване на важни за украинските военни данни и оръжия. От дни официално Киев действително се въздържа да атакува рафинерии, но под ударите на дронове попадна ключов завод на "Газпром" в Ханти-Мансийската автономна област, а тази сутрин и петролна база на "Роснефт" в Санкт Петербург. Киев съобщи, че няма да се откаже от плановете си, след масирана атака с 39 балистични ракети по енергийни съоръжения а 14 октомври.


85-годишен с колело загина след ПТП
Експерт: Пристанищата във Варна и Бургас са жизненоважни за българската икономика
Тиквичките, картофите и яйцата поскъпнаха най-много през последната седмица
Георги Венциславов: Очаквайте по-силен Черно море
"Гардиън": Черно море става все по-опасно
Нарендра Моди няма лесно да се отърве от протестите на „хлебарките"
Мохамед бин Салман е изправен пред най-голямото си предизвикателство
Шефовете на големите щатски банки са твърде оптимистични относно AI бума
Арнълд Тойнби – историкът, който светът забрави, но не и китайската компартия
SEC трябва да защитава инвеститорите, а не непубличните фондове
Том Круз се пуска в пистов шампионат
На война със скобите за паркиране - SUV на BYD се движи с блокирано колело
Включването на "макс" на парното бави загряването и износва двигателя
Първият електрически SUV на AMG получи 3 мотора с 1169 к.с.
Легендата GTi се завърна: тествахме новото най-спортно Peugeot
Арестуваха четирима дилъри на дрога при спецакция в Благоевградско
Винисиус се забърка в пореден скандал, този път с манекенки
Велосипедист загина при катастрофа в Габрово