IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Могат ли икономиките на ЕС да растат достатъчно, за да изплатят увеличаващия се дълг

Икономистите стават все по-загрижени за частния дълг

15:19 | 04.12.20 г. 7
<p>
	<em>Снимка:&nbsp;Chris Ratcliffe/Bloomberg</em></p>

Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg

Пандемията от COVID-19 оказва натиск върху устойчивостта на някои европейски икономики, което кара мнозина да твърдят, че икономическият растеж и паричната подкрепа от Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да бъдат достатъчни и че публичният дълг трябва да се предоговори, пише в свой материал Euractive.

ЕС се опитва да преодолее най-дълбоката криза в своята седемдесетилетна история, причинена от най-фаталната пандемия от век насам, която потисна растежа и изпрати публичния дълг до рекордни нива.

По време на изминалата финансова криза публичният дълг на ЕС (без Обединеното кралство) се увеличи с 20 пункта до 86,6% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Блокът все още поддържа високи нива на дълга от предишния спад, като се очаква публичните задължения на ЕС да нараснат с 15 пункта тази година, като достигнат 95% от БВП, показва последната прогноза на Европейската комисия.

Тази тежест ще бъде особено болезнена за държави като Гърция, Италия, Франция, Португалия, Белгия и Испания, повдигайки въпроси относно устойчивостта на техните публични финанси в средносрочен и дългосрочен план, предупреди Комисията в началото на ноември.

Икономистите са съгласни, че публичният дълг е устойчив, докато икономиките растат с повече от разходите за финансиране на дълга - сценарий, възможен благодарение на намесата на ЕЦБ.

Нейната програма за изкупуване на облигации в размер на 1,35 трилиона евро, както и почти нулевите лихви поддържат доходността на облигациите на рекордно ниски нива.

„Докато ЕЦБ купува 75% от испанския дълг, няма да имаме никакви проблеми“, каза Мария Хесус Фернандес, старши икономист в испанския изследователски център Funcas.

Но тя добави, че ако ЕЦБ започне да спира кранчето „ще бъде много опасно - бомба със закъснител за испанската икономика“, предвид огромните структурни дисбаланси в четвъртата по големина икономика на ЕС. „Можем да бъдем принудени да приемем много резки корекции“, обясни тя.

Независимо от това страните могат да разчитат на подкрепата на ЕЦБ. Анхел Талавера от Oxford Economics посочва, че „не се очаква ЕЦБ да повишава лихвите в близко бъдеще“, предвид тенденциите на инфлацията. „Високият дълг е проблем, с който в крайна сметка ще трябва да се справим, но засега не“, каза той.

Въпреки че Еврогрупата и Европейската комисия изключиха нов стимул, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард обеща да действа отново „с решителност“ през декември в лицето на втората вълна на вируса.

Растежът е единственото надеждно и здравословно решение “, каза Мария Демерцис, заместник-директор на мозъчния тръст Bruegel.

За да стимулира националните икономики, засегнати от вируса, ЕС се съгласи през юли за фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро за финансиране на инвестиции в държави членки. Фондът, все още блокиран от Унгария и Полша, ще бъде финансиран с безпрецедентна сума от ЕС (който в крайна сметка ще бъде изплатен чрез нови европейски данъци).

Това ще компенсира част от разходите за възстановяване, особено за Италия и Испания, най-силно засегнатите държави членки.

Лоренцо Кодоньо от Лондонското училище по икономика и Джанкарло Корсети от университета в Кеймбридж твърдят, че масираният европейски стимул може да подхрани инфлацията и ЕЦБ може да обмисли дали да започне да намалява икономическите стимули.

Но като се има предвид развитието на инфлацията през последните години и настоящата парадигма, при която централните банки, включително Фед, са готови да надхвърлят целта си за инфлация, за да подкрепят фискалната политика, Кодоньо и Корсети вярват, че ЕЦБ ще действа предпазливо и няма да повтаря грешките на последната криза.

Други решения

Дори ако ЕЦБ запази паричния си стимул в средносрочен план, някои анализатори твърдят, че растежът няма да бъде достатъчен, за да се справи с огромното количество нов дълг.

Тъй като италианският дълг се очаква да достигне 160% от БВП, Рикардо Фракаро, един от най-близките съветници на премиера Джузепе Конте, поиска от ЕЦБ да опрости закупения от нея държавен дълг или да удължи матуритета му завинаги. Лагард отхвърли идеята, като обясни, че няма правно основание ЕЦБ да анулира държавния дълг, който притежава.

Директорът на МВФ Кристалина Георгиева заяви по-рано тази седмица, че предложенията, идващи от Италия, ще изискват промяна в договора на ЕС, което е малко вероятно да се случи скоро. Вместо това тя твърди, че устойчивостта на дълга трябва да се разглежда по „разумен начин, а не да се бяга от важни проблеми“.

„Най-добрият начин за това е въз основа на растежа“, каза тя, благодарение на намесата на ЕЦБ и чрез използване на фонда за възстановяване на ЕС за подобряване на конкурентоспособността на европейските икономики.

„Лесно е да се каже, но е много по-трудно да се направи", призна Георгиева.

Частен дълг

Въздействието на пандемията също тласна бизнеса до ръба на скалата, особено в туризма, ресторантите и секторите за търговия на дребно. Компаниите са объркани благодарение на мерки за ликвидност и специални кредити, одобрени от правителствата.

„Гаранциите за държавни заеми и мораториумите за фалит предотвратиха мащабна вълна от неизпълнения на нефинансови компании, но значителен брой фирми могат да бъдат принудени да открият производство по несъстоятелност, ако тези мерки бъдат отменени твърде рано или условията на банковото кредитиране се затегнат“, предупреди ЕЦБ в доклад през ноември.

Анхел Талавера от Oxford Economics е по-загрижен за частния дълг, отколкото за публичните му нива, особено в домакинствата и някои сектори, поради риска от неизпълнение и потенциалното му въздействие върху банковия сектор.

Според Мария Демерцис от Bruegel поуката от миналата криза е, че „колкото по-скоро се преструктурира частният дълг, толкова по-добре за всички страни“, включително за банките.

Тя добави, че ЕС разполага с по-добри инструменти за справяне с това, отколкото преди десетилетие, включително подобрени рамки за производството по несъстоятелност.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:21 | 09.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

7
rate up comment 4 rate down comment 2
фиг.1
преди 3 години
Не помниш ли фалита на Гърция? Е, технически те не обявиха фалит, но трябваше да приемат тежките условия по спасителния план и всичко се разви точно както го описах. А и нито една държава в ЕС не може едностранно да пусне печатницата за евро.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 9 rate down comment 0
ing5rov
преди 3 години
нали туй беше целта на упражнението ковид 19 бе ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 5 rate down comment 0
mrynmryn
преди 3 години
Испания нали искаха да дават пари на разни техни "колонии", че да се справят с вируса, работата за тях е малко "дайте да дадем".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 10 rate down comment 0
Асо Пика
преди 3 години
Дълговете са милиарди долари, покрай театъра с вируса се напечатаха тонове и тонове пари метафорично казано и се печатат още тонове, дълговете са в такава точка, че просто е невъзможно да бъдат върнати дори на ниво мисловен експеримент. Предстои тоталното глобално нулиране !!!!!!!!След това нулиране,, който оживее и оцелее ще се изправи пред Бездната на Ада. В пряк, физически, метафоричен, образен и всякакъв смисъл на думата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 4 rate down comment 1
abdul
преди 3 години
как па не да фалира италия. По-скоро ще си пусне печатницата за евро и ще си самозадоволи нуждите от пари.Фалит в ЕЗ е практически невъзможен.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 2 rate down comment 5
фиг.1
преди 3 години
За неконтролируемите дългове си има установени процедури. Правителствата обявяват неплатежоспособност, дълговете им се редуцират, заемодателите пият една студена вода, негативите ги поемат избирателите, а те следващия път гласуват за по-добри управници. В крайна сметка, следва бавно и мъчително възстановяване. При частните дългове е още по-просто.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 2 rate down comment 5
abdul
преди 3 години
"Джузепе Конте, поиска от ЕЦБ да опрости закупения от нея държавен дълг или да удължи матуритета му завинаги. Лагард отхвърли идеята, като обясни, че няма правно основание ЕЦБ да анулира държавния дълг, който притежава."Е добре де, няма ли все пак как да стане това с някакъв байпас? Хайде бабе, вярваме, че ще намериш начин. Байпас.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още