Лагард: Годишната инфлация през 2022 г. ще се ускори до 3,2%

Цените на енергията през 2022 г. ще се стабилизират, моделите на потребление ще се нормализират, а ценовият натиск от световните проблеми с веригите на доставки ще отшуми. Такива са прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ) за догодина, представени от председателя на финансовата институция Кристин Лагард по време на пресконференция.

„Новите ни прогнози предвиждат годишната инфлация да достигне 2,6% през 2021 г., 3,2% през 2022 г., 1,8% през 2023 г. и 1,8% през 2024 г. - това е значително по-високо ниво от предвиденото при септемврийската прогноза“, посочи Лагард.

Инфлацията извън храните и енергията се очаква да достигне средно 1,4% през тази година и 1,9% през следващата. През 2023 г. и 2024 г. тя ще е респективно 1,7% и 1,8%. „Инфлацията през ноември достигна 4,9%. Тя ще остане над нивото от 2% през по-голямата част от 2022 г. Очакванията са инфлацията да остане висока в краткосрочен план, но очакваме тя да започне да се забавя през следващата година“, допълни Лагард.

По отношение на икономиката на еврозоната от ЕЦБ прогнозират брутният вътрешен продукт (БВП) на блока да нарасне с 5,1% през тази година и да забави ръста си през следващата до 4,2 на сто. През 2023 г. и 2024 г. икономиката ще се разшири със съответно 2,9% и 1,6%.

Председателят на ЕЦБ посочи, че икономическата активност може да отбележи по-високи резултати от очакваното, стига обаче потребителите да станат по-уверени и да спестяват по-малко от очакваното. „Скорошното влошаване на пандемията, включително разпространението на новите варианти [на коронавируса], може да са по-упорита спирачка за растежа“, предупреди Лагард.

Председателят на ЕЦБ обобщи накратко взетите решения от Управителния съвет на банката в четвъртък. „Управителният съвет продължава да е в готовност да приспособи всичките си инструменти, както е уместно във всяка посока, за да се подсигури, че инфлацията ще се стабилизира на целта от 2% в средносрочен план“, подчерта Лагард.

„Очакваме икономическото възстановяване да продължи, движено от силното вътрешно търсене. Пазарът на труда се подобрява, като все повече хора имат работа и все по-малко са в схеми за задържане на служители. Това подкрепя перспективите за ръст на доходите на домакинствата и потреблението. Спестяванията, натрупани през пандемията, също ще спомогнат за потреблението. Сегашната фискална и парична политика, заедно с продължаващото световно възстановяване, би трябвало да подкрепи растежа“, посочи Лагард.

От началото на пандемията централната банка изкупи държавни облигации на страните от еврозоната на стойност над 2 трлн. евро и по този начин смекчи икономическите последици от кризата. Инфлацията обаче също се ускори повече, отколкото ЕЦБ първоначално предвиждаше. През ноември тя достигна 4,9% за еврозоната, което е най-високото ниво от създаването на паричния съюз.

Ето защо повечето експерти очакваха Лагард и колегите ѝ от Управителния съвет на ЕЦБ да започнат излизането от разхлабената парична политика и постепенно да свиват покупките на облигации. Други централни банки вече са много по-напред в това отношение. В сряда Федералният резерв на САЩ реши да намали покупките на облигации дори по-бързо от предварително планираното. За еврозоната обаче ЕЦБ все още не е представила план за излизане от кризисната програма.

Несигурността остава висока. В навечерието на заседанието отделните членове на Борда изразиха твърде различни мнения относно опасностите от инфлацията. Ето защо много неща ще зависят от новите прогнози за инфлацията, които Лагард ще представи на последващата пресконференция след заседанието.

Повечето икономисти не очакваха увеличение на лихвите преди 2023 г. най-рано, а пазарите залагат на увеличение от 10 базисни пункта през декември 2022 г.

Лагард се опитва да убеди инвеститорите да не очакват толкова рано да бъдат предприети действия с довода, че сегашният пик на инфлацията е само преходен.