Очаквано Швеция остана „гълъб“ по отношение на паричната си политика

Шведската централна банка Riksbank остави основния си лихвен процент непроменен на 0,00%, както се очакваше консенсусно от анализаторите. Експанзивната парична политика помага за засилване на икономическата активност и е предпоставка инфлацията да остане близо до целта от два процента в дългосрочен план, се казва в изявление на банката. Според новата прогноза на банката се очаква инфлацията временно да се ускори над два процента през следващата година, преди да се забави отново.

Според централните банкери ключовият лихвен процент се очаква да остане непроменен поне до третото тримесечие на 2024 г., което би означавало запазване на основния лихвен процент на нула или по-ниска стойност в продължение на цяло десетилетие.

Покупките на ценни книжа ще продължат през четвъртото тримесечие в съответствие с по-ранните решения. Според Riksbank притежанията на ценни книжа вероятно ще останат непроменени през 2022 г.

Riksbank е считана за една от централни банки „гълъби“ сред Г-10 на най-търгуваните валути, за разлика от съседна Норвегия, която е напът да повиши лихвите тази седмица.

Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“.

Въпреки че всички икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакваха Riksbank да остави базовия лихвен процент на нулево ниво, имаше някои спекулации, че централната банка ще изпрати предпазлив сигнал за повишаване на лихвите в среднорочен план. Вместо това пътят на лихвения процент остава „мъртъв“, казва икономистът на SEB Робърт Бергквист в Twitter. „Това изглежда доста сюрреалистично, тъй като светът се подготвя за нормализиране на паричната политика“.

По-големите от очакванията повишения на цените през последните месеци, макар и предимно обусловени от цените на енергията, осигуриха известно облекчение на централната банка, която поддържаше лихвите под нулата в продължение на почти пет години, за да тласне инфлацията към целта си. Банката заяви, че ще приветства увеличението на цените над 2% за известно време, тъй като по-високата ставка ще помогне за „по-ясно фиксиране на очакванията за цените и заплатите по начин, който е съвместим“ с близката до целта инфлация.

„Следователно рисковете при твърде ранно намаляване на стимулите все още се оценяват като по-големи от рисковете от тяхното задържане твърде дълго“, казва Riksbank.

Експанзивната фискална политика не направи централната банка по-склонна да приключи с натискането на спирачката. В понеделник министърът на финансите на Швеция Магдалена Андерсон представи проектобюджет за 74 милиарда шведски крони (8,5 милиарда долара), който включва разходи за реформи, като целта е бюджетен дефицит от 0,7% от брутния вътрешен продукт през следващата година.

Икономиката на Швеция се справи по-добре от тази на повечето богати конкуренти по време на пандемията, подпомогната от щедрите системи за социално подпомагане и широко разпространената дигитализация, която направи работата от вкъщи по-лесна. Съвсем наскоро прекъсванията във веригата на доставки обаче принудиха редица заводи да преустановят дейност, повишавайки цените и хвърляйки сянка върху възстановяването на зависимата от износа нация.