Ръстът на БВП на еврозоната пропусна прогнозите на икономистите

Темпът на растеж на икономиката на еврозоната пропусна прогнозите на икономистите през първото тримесечие на годината - ясен сигнал за отражението на конфликта в Украйна, инфлационния натиск, предизвикан от поскъпващите енергоносители, и от устойчивите проблеми на снабдителните вериги върху европейската икономика. Предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в петък, сочат, че брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е нараснал с 0,2% на тримесечна база през периода януари-март, докато очакванията на икономистите, анкетирани от Bloomberg, бяха за повишение в размер на 0,3 на сто.

Източник: Европейска статистическа служба Евростат

БВП на Европейския съюз (ЕС) се е повишил с 0,4% спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. В сравнение със същия период година по-рано икономиката на еврозоната се е разширила с 5,0% (4,7% ръст в края на 2021 г.), а на ЕС - с 5,2% (4,9% предходен ръст)

Най-голямо увеличение на показателя на тримесечна база е отчетено в Португалия (+2,6%), Австрия (+2,5%) и Латвия (+2,1%). Швеция и Италия са записали понижения в размер на съответно 0,4 и 0,2 на сто.

От Евростат обаче посочват, че данните са базирани на непълна информация и може да бъдат ревизирани в бъдеще.

Краткосрочните перспективи за Европа са изключително неясни, докато войната в Украйна внася силна несигурност и влошава икономическите нагласи на домакинствата и компаниите. Това се доказа и от публикуваните по-рано в петък данни за ръста на най-големите европейски икономики, които показаха, че Германия едва е избегнала рецесията в началото на годината, отбелязвайки повишение от 0,2% за първите три месеца на годината спрямо последното тримесечие на 2021 г.

Френската икономика неочаквано е останала в застой, а италианският БВП се е свил с 0,2% на тримесечна база, но е нараснал с 5,8% на годишна база през периода януари-март 2022 г.

БВП на Испания се е разширил с 0,3% през първото тримесечие спрямо последното на 2021 г., което е било под медианните прогнози на икономистите, анкетирани от медията, за повишение от 0,6 на сто.

Друг доклад на Евростат в петък показа поредно ускоряване на инфлацията в еврозоната, която е достигнала 7,5% на годишна база през април спрямо 7,4% през март. Основен двигател отново са енергоносителите, чиято цена се е повишила с 38% на годишна база.

Данните затрудняват задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която едва наскоро смени смекчения си тон с по-ястребов* и започна да подготвя пазарите за евентуално лихвено повишение това лято, когато се очаква да бъдат прекратени покупките на облигации по програмата APP.

В сряда гуверньорът Кристин Лагард заяви, че "има голяма вероятност" прекратяването на APP да стране в началото на третото тримесечие, "вероятно през юли". Тогава ще е моментът "да погледнем лихвите и да ги повишим", каза управителят на финансовата институция, като за пореден път наблегна, че решението ще е базирано на постъпващите данни.

* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.