Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Новини

След повишаването на лихвите до нула Riksbank се изправя пред нови трудности

Влошаващата се перспектива пред инфлацията може да принуди централните банкери да предприемат обратен завой в политиката си

След повишаването на лихвите до нула Riksbank се изправя пред нови трудности

Снимка: Mikael Sjoberg/Bloomberg

Преди малко повече от месец бордът на централната банка на Швеция повиши основния институционален лихвен процент до нула. Инфлацията обаче, която ръководството на Riksbank очакваше, не се вижда на хоризонта. Това засилва спекулациите на инвеститорите, че в крайна сметка връщането към по-големите стимули може да се окаже нужно, информира Bloomberg.

Централната банка на Швеция е една от петте централни банки в световен мащаб, които се осмелиха да прекратят прилагането на отрицателните лихви. Рискът за гуверньора Стефан Ингвес е, че след като си измисли оправдание да се откаже от прилагането на считаната за вредна за финансовата стабилност система, влошаващата се перспектива пред инфлацията може да го принуди да предприеме обратен завой.

„Ако Riksbank иска да се справи с това по интелигентен начин, трябва да коригира собствената си прогноза за инфлацията“, казва Томас Елофсон, портфолио мениджър в Catella, стокхолмска инвестиционна компания. „Рискът е, че пазарът все повече залага на намаляване на лихвите и това би било много жалко, тъй като смятам, че Riksbank наистина не иска да се върне към отрицателните лихвени проценти“, добави той.

Оле Холмрен, икономист от SEB в Стокхолм, очаква инфлацията да се забави до 0,8% до лятото. Това е далеч под целта на централните банкери за ценово повишение от 2%.

„Не виждам никакви признаци за инфлация“, казва и Магнус Билинг, главен изпълнителен директор на Alecta, най-големия пенсионен фонд в Швеция. „Има големи сили, които оказват натиск върху инфлацията, като демографията, производителността, високото съотношение на спестяванията и други“, добавя той.

Още по темата

Централните банкери бяха решени да излязат от територията на отрицателните лихвени проценти, след като в системата започнаха да се проявяват странични ефекти, вариращи от ограничаване на доходността на финансовите компании до насърчаване на прекомерното поемане на риск.

Нещо повече, докато други централни банки изразяват притеснения, че може да нямат достатъчно „огнева мощ“, за да се справят с нова криза, за Riksbank повишаването на лихвите се явява стъпка към попълването на арсенала.

„Отрицателните лихвени проценти са грешка и мисля, че историята ще покаже, че те са създали повече проблеми, отколкото са решили“, казва Франс Линделоу, изпълнителен директор на Skandia. „По същество това, че Riksbank повиши лихвите си до нула беше правилен ход“, добави той.

Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че не би искала да прави заключения за този ход, докато гуверньорът на Швейцарската национална банка Томас Джордан е категоричен, че същите условия няма да бъдат приложени в неговата страна.

Засега новата политика на Riksbank действа само от няколко седмици, така че всякакви изводи за нейното въздействие ще са преждевременни. Ако все пак се наложи промяна на лихвите, ръководството на институцията подчерта, че връщането им към отрицателната територия все още е вариант. Ингвес обаче намекна, че вместо това той би предпочел мащабни покупки на активи.

„Това не е основният ни сценарий, но ако централната банка реши да действа отново, смятаме удължаването или разширяването на покупките на облигации за по-вероятно от намалението на лихвите“, казва икономистът на Bloomberg Джоана Дженсън.

По статията работиха: Радостина Ивчева, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Новини
Русия сложи спирачка на лихвените съкращения