Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

По света

Номадите, които притежават частица от луксозни имоти в цял свят

Заможни хора в САЩ избират на придобият ваканционен имот чрез споделена собственост или елитни клубове, но препродажбата се оказва трудна

Номадите, които притежават частица от луксозни имоти в цял свят

Снимка: Pixabay.com

Шон Дели, пенсиониран партньор в голяма счетоводна компания, има голям опит в работата с дроби. Сега той използва уменията си, за да създаде портфейл от раздробени ваканционни жилища – една десета от вила в ски курорта Вейл, едва дванадесета от имот на брега на океана на хавайския остров Кауаи, една дванадесета от вековна вила в Тоскана. Взети заедно, трите раздробени имота, които Дели използва, редувайки се с други частични собственици, струват над един милион долара, пише Wall Street Journal.

„Доста по-добре е от пълна собственост – тревожите се за поддръжката, губите време в разрешаването на проблеми вместо да се забавлявате“, казва 63-годишният Дели, който живее със съпругата си Кристи в Стиймбоут Спрингс, щата Колорадо. Те притежават сто процента от тристайното си жилище в града.

Още по темата
Вместо да притежават ваканционен имот за няколко милиона долара, който може да посетят само веднъж или два пъти в годината, някои заможни номади избират да се сдобиват с малко парче от луксозен имот чрез частична собственост и т. нар. елитни частни клубове.

Споделената собственост позволява имотът да бъде продаван, подаряван или наследяван. Елитните клубове обичайно имат по-високи цени, по-добри удобства и значително по-малко собственици от имотите с временно ползване на собствеността (timeshares), но и двете имат почти идентична структура и се подчиняват на едни и същи регулации. „Независимо дали си купувате Rolls-Royce или Kia, правилата за предпазния колан са същите“, обяснява Хауърд Нюсбаум, президент и главен изпълнителен директор на American Resort Development Association.

Собствениците плащат годишни такси за поддръжка на имота на компанията за фасилити мениджмънт, която се занимава с много от досадните домакински задачи, поглъщащи голяма част от ваканцията.

Но има и недостатъци. Макар че частичните собственици могат да отправят искане за конкретни дати за пребиваване, седмиците им са определени на ротационен принцип и варират от година на година. А хората, които търсят възвръщане на инвестициите си, трябва да внимават, защото продажбата на една десета от вила в ски курорт може да е точно толкова трудно, колкото продажбата на само една ска.

Семейство Дели прекарало голяма част от последните два месеца в обикаляне на света. През октомври те останали две седмици в Casali di Casole, бившо имение край Сиена, във вила с три спални, от която купили една дванадесета за около 350 хил. долара през 2012 г. До началото на ноември те били на плаж в Timbers Kauai Ocean Club and Residences, където по-рано тази година вложили 335 хил. долара в дела си от къщата с три спални на брега на океана. Три дни след завръщането им семейство Дели отново поело на път към ски курорта Вейл, където купили една десета от тристаен апартамент за около 335 хил. долара през 2015 г. И трите ваканционни имота са част от мрежа от 16 елитни клуба в консорциума Timbers Resorts.

Таксите за собствениците на жилища в асоциацията варират в зависимост от дела им в имота и локацията, но са в диапазона между 8500 и 24 хил. долара на година. Те включват имотните данъци, комуналните услуги и разходите за основни ремонти. Шон Дели смята, че таксите му възлизат на 15 хил. долара на година за всеки имот. Семейството планира да отдаде под наем дела си в имота във Вейл по време на ски сезона на цена между 3 хил. и 4 хил. долара на нощ. Събраната сума ще е достатъчна за покриването на годишните такси за вилата.

Timbers, която е един от най-големите играчи в бизнеса с частична собственост на ваканционни имоти, извлича печалбата си от продажбата на самия имот. Главният изпълнителен директор на компанията Грег Спенсър казва, че общата стойност на имотите, които е продал от 2000 г. насам, възлиза на 1,25 млрд. долара.

Но препродажбата на частичната собственост може да се окаже трудно.

„Не бих го направил като инвестиционна стратегия“, казва Дели, който купил и една осма от апартамент в Стиймбоут Спрингс през 2008 г., управляван от Timbers, за 455 хил. долара. Впоследствие решил да построи собствен дом в града през 2017 г. След като престоял няколко години на пазара, делът от апартамента бил продаден за 375 хил. долара през август.

През 2006 г. 60-годишният Питър Балтър, пенсиониран трейдър от Гринуич, щата Кънектикът, купил едва дванадесета от стая с две спални в хотел St. Regis в Ню Йорк за 500 хил. долара с 28 гарантирани дни на година. Но впоследствие собствеността на хотела се сменила и цената на частичната собственост на Балтър, за която той плащал годишни такси от 25 400 долара, скочила драстично. През последните две години и последните частично притежавани стаи с две спални в хотела били продадени на цена между 230 хил. и 350 хил. долара.

„Теоретично загубих половината си пари“, казва Балтър.

Над сто частични собственици завели дело срещу елитния клуб St. Regis и предишните и настоящите собственици на хотела, защото не ги подкрепили в усилията им за продажба и намалили стойността на дяловете им. Бордът на директорите на клуба също предприел съдебни действия от името на членовете си.

Въпреки всичко Балтър купил частичен дял от още няколко имота. Той вложил 275 хил. долара в една десета от вила в Carneros Resort and Spa в Напа, щата Калифорния, през 2010 г., след това го продал през юли за 240 хил. долара, след като решил да купи една девета от тристаен апартамент на брега на морето в Киауа Айлънд, щата Южна Каролина, за 475 хил. долара.

Бил Екерт, 55-годишен консултант по управление на богатството от Канзас Сити, се сдобил с първата си споделена собственост през 2016 г., когато двамата със съпругата му Шанти отседнали във вила в Кабо Сан Лукас. Когато станало време да се връщат в Канзас, те вече притежавали една двадесет и четвърта от имота.

„Избрахме най-малкия дял – две седмици на година, само за да се потопим във водата“, казва Екерт, който платил около 130 хил. долара. Той смята, че делът му от жилището ще се изплати под формата на спестявания от ваканции в курорти в идните пет години, дори като се вземат предвид 4000-те долара, които плаща като годишна такса за поддръжка.

Тази година семейство Екерт се сдобило с една десета от двустайно жилище в Calistoga Ranch в Напа валей, щата Калифорния, за 285 хил. долара. Годишните такси са около 2 хил. долара. Семейството прекарало две седмици в ранчото тази есен и смята да се завърне през март

„Оставих 18 бутилки вино, семейни снимки, книги, игри. Когато пътуваме, не се налага да мъкнем твърде много багаж“, казва Екерт.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от По света
Инвеститорите търсят алтернативни маршрути към пазарите на бизнес имоти в Европа