Стръмната синусоида, по която минаха световните пазари през последните няколко дни, породи и вълна от новини и коментари. Един тип сделка се споменаваше постоянно в новините – carry trade. Именно спирането на този тип сделки бяха причина за повишаването на йената, което, от своя страна, стопи печалбите на японските износители.
Carry trade е сделка, при която инвеститорите се стремят да спечелят от разликите между основните лихвени проценти на две страни. Разликата между лихвените проценти на две страни дава възможност за арбитраж, което е и същността на инвестиции от типа „carry.“ Основният принцип на carry-търговията е замяната на нисколихвен актив (валута) за по-високодоходен такъв (акция, облигация и т.н.).
Ето как може да стане това. Япония е традиционна мишена на carry-инвеститорите поради ниските основни лихвени проценти там. Централната банка на Япония неотдавна фиксира лихвения процент на 0.5 на сто. Например инвеститор тегли заем в йени при лихвен процент от 0.5 на сто. След това използва йените, за да закупи долари, които после инвестира в американски ценни книжа. По-високият лихвен процент в САЩ предполага по-висока възвръщаемост на ценните книжа, която за повечето емисии в момента е около 4.25%. Така на всеки долар инвеститорът плаща лихва от 0.5% и получава възвръщаемост от 4.25% като арбитражната печалба е 3.75 на сто. При използването на стандартен левъридж от 10 към 1 печалбата достига 37.5 на сто.
Обикновено мишена на carry-инвеститорите са държави с икономика, чиито основен фокус е износът, какъвто е Япония. Такива икономики имат изгода да поддържат ниски стойности на валутата си. Това става като централната банка поддържа ниски лихвени проценти, които, от своя страна, са причина за ниското търсене на валутата им.
При тази ситуация валутата на държавата може да падне значително, като в Япония например инвеститори заливат пазара с йени и това понижава цената на валутата.
Този тип сделки обаче крият и своите рискове.
Един от основните рискове инвестиции на базата на carry trade е волатилността на валутата. При нашия пример, ако йената се повиши с повече от 3.75% спрямо долара, то това ще стопи печалбите от арбитража (разбира се, волатилността може да е в полза и на инвеститора, ако например, в гореспоменатия случай, доларът се качи спрямо йената). Затова в моменти на бурна търговия, т.е. когато волатилността е изключително голяма, carry-инвеститорите стоят на страна от пазара.
Друг важен риск е възможността централната банка на една от двете държави да смени лихвените проценти.
Моментът изглежда подходящ за инвестиции от този сорт и няма особени причини да вярваме, че carry trades ще намалеят. Централните банки, които определят лихвените проценти, обикновено са много консервативни що се отнася до тази мярка. Обикновено много по-голям фактор при вземането на решения за намаляване или увеличаване на лихвения процент играе инфлацията отколкото цената на валутата. Така малко централни банкери ще рискуват да стимулират инфлацията в държавата си или да забавят растежа на икономиката си, за да ограничат именно тези сделки.
Вижте всички статии от категория Обучение


"Българската врътка" завладява Европа
Цените на колите втора ръка в Германия падат
Арестуваха американски баскетболист с близо 34 кг канабис на летището
България завърши кампанията си в Лига на нациите
Стартираха първите за учебната година практически посещения на студенти в Районния съд във Варна
България губи огромни инвестиции заради блокирани вятърни проекти
К. Павлов: В София и Варна има надценени имоти, ръстът на цените ще се забави
На пазарите има предостатъчно петрол въпреки атаките в Ормузкия проток
Deutsche Bank се прицелва в САЩ на фона на рекордна година за трейдърите ѝ
Ебола остава извън контрол в Конго след 6 месеца на военни конфликти и глад
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Най-широката магистрала в света има 26 ленти
Бивш морски пехотинец спаси рядък Dodge Charger
Всяка седма гума на служебна кола е опасна
Кошмарът Takata продължава: Toyota изтегля 314 000 коли
Тайра Банкс и канадският бизнесмен се разделиха
Максимумът на метеорния поток Леониди ще е в нощта на 18 ноември
Не е само войната на Путин: Защо голяма част от руснаците подкрепят нахлуването в Украйна?
Какво ще стане, ако "Топлофикация София" фалира?
Бюджет 2027 под лупа: Реалистичен план или липса на стратегическа визия?