Мрачните перспективи пред правителството на Алексис Ципрас

Облаците над Гърция се сгъстяват и месец май вероятно ще се окаже критичен за страната, прогнозира в свой доклад анализаторската компания Stratfor, цитиран от Greek Reporter. Основните проблеми, пред които е изправена страната, остават неизменни - бежанската криза и прегледът около изпълнението на мерките по третата спасителна програма за южната ни съседка, но те ще се завърнат с нова сила през следващите седмици.

Миграционният натиск ще се усеща все повече, защото от Stratfor не очакват да има решение на проблема на общоевропейско ниво. На 6 март е насрочена нова извънредна среща на лидерите на ЕС, на която трябва да бъдат взети важни решения, от които зависи бъдещето на Шенгенското пространство.

Въпреки големия залог очакванията на анализаторите са, че решение няма да бъде постигнато, а дори и технократите в Брюксел да настояват за отворени граници, останалите държави на Балканите едва ли ще се съобразят с това. 

Освен изолацията от Шенген, правителството на Сириза е изправено и пред допълнителни икономически, социални и политически трудности, посочва още докладът. 2015 година приключи с бюджетен дефицит, който трябва да бъде запълнен с допълнителни съкращения през 2016 година. Гръцкото общество обаче се противопоставя остро на подобни искания – вече близо месец фермерите в страната протестират срещу пенсионната реформа и повишаването на данъците за сектора, блокирайки пътни артерии в страната и гранични пунктове.

Именно този фронт ще се опита да затвори по-късно днес гръцкият премиер Алексис Ципрас. За 12 часа на обяд е насрочена среща с представители на протестиращите фермери и Ципрас. Очакванията са, че правителството ще предложи известен компромис – по-плавно повишаване на данъците, както и различна система за пенсионни осигуровки. При успех фермерите ще вдигнат блокадите, включително и тази по българо-гръцката граница, която предизвиква сериозно напрежение сред превозвачите у нас.

Пенсионната реформа обаче си остава едно от най-трудните решения за правителството на лявата Сириза. Всъщност – и за всички преди него. В събота гръцкият парламент одобри така наречената „паралелна програма“, с помощта на която да бъдат подкрепени най-бедните слоеве на населението срещу тежките реформи, които предстоят.

Това обаче едва ли ще направи по-приемлива идеята за намаляване на пенсиите, каквито са исканията на четворката кредитори на страната, и трудно ще осигури нужната парламентарна подкрепа на правителствените идеи предвид крехкото парламентарно мнозинство от само трима депутати на управляващата коалиция Сириза - ANEL.

Гръцки медии вече коментираха, че кабинетът ще предложи компромис на кредиторите и намаляване на пенсиите в размер на над 2 000 евро на месец. Според неофициална информация „четворката“ обаче ще поиска намаляване на пенсии над 1 500 евро на месец с цел да се стабилизира пенсионната система. В замяна на тази отстъпка кредиторите няма да искат допълнителни фискални ограничения през тази година.

Очакванията са по-късно днес в Атина да се завърне техническият преговорен екип на институциите, участващи в последната спасителна програма за Гърция – Международният валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и Европейския стабилизационен механизъм (ESM). В началото на февруари те напуснаха гръцката столица неудовлетворени от предложенията на кабинета. Заявките бяха, че преговорите няма да продължат, преди да бъдат получени по-адекватни предложения и изчисления от страна на гръцките власти.

Атина обаче ги посреща с коментара на финансовия министър Евклидис Цакалотос, който в интервю за RealNews заяви, че МВФ, който е и един от най-яростните привърженици на орязването на социалните разходи, трябва да разбере, че „Гърция е европейска държава“, а „червените линии“ в преговорите по пенсионната система си остават. 
Цакалотос изразява и своите очаквания преговорите да приключат и прегледът на свършеното досега да започне без допълнително забавяне.

За Гърция прегледът е от жизненоважно значение. Ако той не покаже задоволителни резултати, страната няма да получи нов транш по третата спасителна програма. Заявките на финансовото министерство са, че Гърция е обезпечена с необходимите средства до юни. Все пак през 2016 година Атина има да покрива само едно старо задължение – към Европейската централна банка (ЕЦБ). През миналата година страната трябваше да връща заеми към ЕЦБ, МВФ и други организации, което в един момент я остави без необходимите средства за заплати и пенсии.

Така правителството на Алексис Ципрас е поставено пред все по-мрачни перспективи и неуспех по някой от отворените фронтове засилва все повече нестабилността и усещането за предстоящи поредни предсрочни избори.