Банковият сектор в Югоизточна Европа ще расте по-бързо

Растежът на банковия сектор в повечето страни от Югоизточна Европа (ЮИЕ) ще бъде много по-голям през 2015 г. и 2016 г. в сравнение с този от миналата година. На това мнение е Божан Маркович, водещ регионален икономист за Югоизточна Европа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Част от това възстановяване се дължи на кредитирането от банките. Макар че ситуацията се различава в отделните страни в региона, средностатистически се наблюдава сериозно намаляване на задлъжнялостта особено сред бизнеса, коментира експертът по време на Четвъртата среща на високо равнище ЕС-Югоизточна Европа, организирана от The Economist. 

Основната причина за това от една страна е търсенето, а от друга - предлагането. Много анализатори смятат, че „за да постигнем възстановяване на икономическия растеж в региона, трябва да възстановим кредитирането“, коментира Маркович, допълвайки, че според него това не е достатъчно.

„В ЕБВР имаме нещо, наречено „индикатори за преход“ (transition indicators). Тези индикатори измерват разликите между най-добрите практики и стандарти в страните, в които оперираме, т.е. развиващите се пазари, и най-добрите практики в развитите страни“, поясни той. „Иначе казано - тези индикатори измерват какво всъщност се случва с реформите в страните, където работим“.

„Тези индикатори показват, че във всички региони – Централна Европа, Източна Европа и Кавказ, Югоизточна Европа и Русия, и във всички икономики в преход реформите се случват и индикаторите отчитат ръст до средата на първото десетилетие на 21 век, т.е. още преди финансовата криза. След това обаче реформите просто спират“, коментира Маркович, допълвайки, че без реформи в някои ключови сектори и институции няма как да видим завръщане към стабилен растеж.

От гледна точка на предлагането се наблюдава сериозно намаляване на задлъжнялостта от началото на финансовата криза, но в същото време се отчита и сериозен ръст на вътрешните депозити. „Банките в региона изместват фокуса си от финансиране към предоставяне на вътрешни депозити“, поясни Маркович.

Голямото предизвикателство обаче е нивото на необслужавани кредити, тъй като всички страни в ЮИЕ имат високи равнища на необслужавани заеми, допълни експертът. Проблемът според него е, че от една страна се губи много време в поддържането и удължаването на сроковете на подобни кредити , а същевременно „големият обем на необслужвани заеми означава, че възвращаемостта от всички кредити като цяло е по-ниска“.

В някои страни, като Румъния, виждаме някои подобрения, но в други държави не виждаме добри резултати в опитите за преодоляване на необслужаваните заеми, допълни Маркович.

По думите му обаче намирането на решение на необслужваните кредити не е толкова лесно, тъй като повечето от тях идват от корпоративния сектор. Според Маркович това показва само малката част от проблемите в бизнеса. „Именно затова разрешаването им от гледна точка на банките няма да бъде достатъчно, тъй като е нужно стабилно преструктуриране на самия корпоративен сектор“, заключи експертът.