Не всички вина стават по-хубави с времето

Вероятно знаете или си мислите, че знаете, че вината стават по-добри с „напредването на възрастта им“. Но откъде сте сигурни? Вероятно не благодарение на опитването на голям брой висококачествени престояли вина от различни винарни.

Вместо това може би по-скоро се доверявате на някой „винен сноб“, който, преди да отпие, върти чашата, подушва и жабури с първата глътка, пише Ройтерс.

Такива твърдения обаче са доста неподходящи, освен за онези, които претендират да бъдат винени сноби. Дори и виното наистина да става по-добро с времето, тази информация може да ви послужи само ако: 1) може да намерите бутилка добро отлежало вино сега; 2) може да си позволите да направите експеримент, да купите бутилка и да я съхранявате през следващите 10-20 години, за да проверите твърдението; 3) имате подходящите условия да съхранявате вино и 4) има как да разберете коя реколта в миналото е била особено добра, разполагате с бутилка от това вино и разполагате с време, за да определите след това дали наистина си е заслужавало чакането.

Доброто вино се пие всеки ден и то обикновено от хора, които са щастливи, че не се налага да чакат десетилетие или две, за да отворят бутилка качествен червен елексир.

Виното като инвестиция

Междувременно отлежалото вино се отдалечава все повече и повече от средната класа с все по-изисканите и луксозни вина от Бургундия и Бордо, които вместо да се сервират, се изкупуват от инвестиционни фондове. Те разчитат да придобият печалба от покупката си и така да си възвърнат инвестициите многократно. Тези вина обикновено са отлежали и със сигурност няма как да бъдат намерени на цената, която са имали, когато са били по-млади.

В миналото клубовете и ресторантите не изникваха на всеки ъгъл като гъбки след дъжд. Добрите места имаха репутация и глезеха честите си гости със своите винени изби и стари реколти. Нещо подобно се случва и при семействата – почитателите на виното с гордост отварят бутилки, останали от бащите и дядовците им, и сами подготвят колекцията, която ще завещаят на синовете и внуците си.

Сега обаче нещата са различни – ресторантите, кафенетата и хотелите изникват и изчезват с такава бързина, че нямат време да изградят винена изба, с която да привлекат любителите на отлежалите напитки.

Финансовата реалност обаче е по-важният фактор в случая. Малцина са онези, които могат да си позволят да пият вино от 60-те, 70-те или дори от 80-те години на миналия век. Дори когато се отвори такава възможност, тя трябва да е съчетана със специален повод, защото бутилка от тези вина, ако настина напитката е хубава, са доста скъпи.

Само част от вината, произведени в световен мащаб, ще могат да отлежат повече от 20 години. Тези бутилки, които са предназначени за дълбоките изби и са обречени на забвение в следващите две десетилетия, гонят изключително високи цени дори когато виното е все още младо. Пиенето на напитка от една и съща реколта година след година означава, че консумираните бутилки трябва да бъдат заменени с нови. Това е било нещо обичайно в миналото и не е представлявало проблем за средната класа през 70-те и 80-те, но сега е почти невъзможно.

Революцията в производството на вино

В същото време качеството на виното, което не е предназначено за узряване, се е повишило доста през последните 30 години. Революционната технология в производството на вино, която започна в Австралия, завладя света и благодарение на нея дори по-евтините вина са по-добри от своите предшественици преди няколко десетилетия, пише гурме изданието NSLC.

Преди 70 години винената индустрия е изглеждала доста по-различно от това, което е днес. Калифорния е била известна с наливното си вино, Австралия и Южна Африка с изключително силните си гроздови напитки, а производството в Канада тепърва е започвало да се развива. Докато новият свят е прохождал в областта на вината, Франция си е оставала име и неоспорима винена сила едновременно що се отнася до производството и до качеството на напитките. Докато страната обаче се е радвала на репутацията си, техническата революция е започнала постепенно да набира скорост в периода след Втората световна война.

По това време страни като Австралия, Чили, Нова Зеландия и САЩ, които са станали част от тази революция, се заели със задачата да се превърнат в имена във винената индустрия. Липсата на история в тази област всъщност се оказало ключово предимство, тъй като именно това направило техните напитки желани и интересни на хората. Истинските двигатели на винената революция всъщност били Калифорния и Австралия – и двата пазара разчитали на млади, амбициозни и талантливи винари, които въвели нови технологии в индустрията и започнали да се грижат за гроздето още докато е на лозето, за да постигнат плътен и качествен вкус на виното впоследствие.

През 1970 г. изборът между кана калифорнийско вино или френско Бордо е бил лесен. Френските вина били значително по-добри и достъпни, докато по-евтините са се отличавали с висока захарност, в състояние да съсипят иначе добрата храна.

Днес вината в масово производство са много пивки, а на ниска цена или малко по-висока могат да бъдат намерени някои отлични френски, испански, чилийски вина.

Истината обаче е, че почти никое от вината, които повечето от нас купуват и пият, няма да стане по-добро с времето.

Проблемът е, че винопроизводителите и търговците никак не обичат да го признават, защото знаят, че способността на напитката да зрее е универсален знак за нейното качество.

Пиенето на старо вино може да се окаже много забавно и приятно, особено ако не сте инвестирали емоционално и финансово в него. Но е доста трудно да отворите вечер след работа бутилка, за която сте дали солидна сума пари.

Ето защо ако намерите вино, което ви харесва, просто го отворете. Ако искате да започнете да изучавате света на старите вина, проверете портфейла си и се пригответе да се сдобиете с доста солен и горчив опит.