Азиатски мегаполиси покориха класация за най-гъсто населени градове

Големи икономически центрове или подслон за бедните от провинцията, но като цяло не много приятни места за живеене – така накратко може да се опишат най-населените градове в света, пише списание Forbes.

Естествено, най-населените градове са в Азия, където се намират 16 от 20-те най-гъсто населени градове в света, според статистика за 2007 на citymayors.com. Двете най-силно представени страни – Индия и Китай, имат общо 9 места в класацията.

Повечето от тези градове не предлагат високо качество на живот, или поне още не. Бързото разрастване почти не оставя възможност за инфраструктурата да поддържа същото темпо. „За съчетаването на гъста населеност и добър живот са нужни много пари“, коментира експертът по градовете Джоел Коткин.

Начело в класацията е най-големият град в Индия – Мумбай, с гъстота на населението 29 650 души на кв. км. Общата площ на града е 484 кв. км, а населението е 14,35 млн. души. Той е финансовият и развлекателен (Боливуд) център на Индия, както и седалище на много международни компании.

Следва друг индийски град – Колката (преди Калкута), с гъстота на населението 23 900 души на кв. км, обща площ 531 кв. км и общо население 12,7 млн. Градът преживява икономическо възраждане, което включва компании от сферата на финансите и информационните технологии. Остарялата транспортна система обаче предизвиква тежки задръствания в центъра на града.

На трета позиция се нарежда пакистанският град Карачи със средно 18 900 души население на кв. км. Карачи е икономически и културен център на страната, както и най-голямото морско пристанище в Пакистан. След него се нарежда най-големият град в Нигерия и втори по големина в Африка – Лагос, с население от 18 150 души на кв. км. Лагос е финансов и производствен център на Нигерия, като задръстванията там са голям проблем.

Китайският град Шънджън е пети със 17 150 души население на кв. км. Дом на 8 млн. жители, Шънджън е второто най-натоварено пристанище в Китай след Шанхай, както и основна икономическа сила. На шеста позиция се нарежда столицата на Корея Сеул със средно 16 700 души на кв. км. Населението на Сеул е 17,5 млн. души – повече от два пъти от това на Ню Йорк при по-малка площ. Трите милиона регистрирани превозни средства създават големи задръствания.

В челната десетка са още тайванският Тайпе (15 200 души на кв. км), Ченай (14 350 души на кв. км), известен като индийският Детройт заради производството на автомобили, колумбийската столица Богота (13 500 души на кв. км), където модерната транспортна система помага за облекчаване на задръстванията в търговския център, и Шанхай (13 400 души/кв. км).

На 11-то място е столицата на Перу – Лима, с 11 750 души средно на кв. км. Голямата бедност задържа транспорта на много ниско равнище, за разлика от задръстванията, които са постоянно явление. Столицата на Китай Пекин пък е на 12-та позиция с 11 500 души/кв. км. Все по-модернизиращата се транспортна система на политическия, културен и образователен център на страната е в крак с икономическия разцвет на града, въпреки че големите задръствания и замърсяването все още са проблем.

Друга национална столица – индийската Делхи, е 13-та с 11 050 души/кв. км. Транспортната инфраструктура на втория по големина град в страната все още не съответства на растежа му, както в по-голямата част от Индия.

Следват столицата на Конго Киншаса (10 650 души/кв. км и остаряла транспортна система), столицата на Филипините Манила (10 550 души/кв. км, известна като световния лидер по задръствания), столицата на Иран Техеран (също 10 550 души/кв. км), столицата на Индонезия Джакарта (10 500 души/кв. км, също с големи проблеми със задръстванията), най-големият пристанищен град в Китай Тиендзин (10 500 души/кв. км), индийският Бангалор (10 100 души/кв.км, известен като Силициевата долина на Индия, но въпреки това с проблеми с трафика и замърсяването) и виетнамският Хо Ши Мин (преди Сайгон) с 9450 души/кв. км.