Законът за публично-частното партньорство мина със забележки на първо четене

След оспорван дебат по проектозакона за публично-частното партньорство, депутатите го приеха днес на първо четене, предаде БТА.

Народните представители от всички парламентарни партии разкритикуваха текстове от проекта, които влизат в противоречие с редица други закони, затова общото заключение беше, че преди второто четене ще се наложат редица корекции.

Основните критики бяха по текстовете, които налагат промени в закона за концесиите, за които преди ден сигнализираха от неправителствената екокоалиция „За да остане природа в България“.

Еколозите посочиха като недопустимо със закона за публично-частното партньорство да се дава право вече сключени концесионни договори да могат да се изменят или допълват, когато "поради непредвидени обстоятелства е станало необходимо възлагането на концесионера на допълнително строителство, което не е включено в концесионния договор, изменение на вида или обема на строителството, включено в концесионния договор, или възлагане управлението на допълнителни услуги от обществен интерес".

Природозащитниците изразиха съмнения, че чрез тази препратка се цели прокарване на лобистки текстове за разрешаване на спорната концесия на ски пистите над Банско, където се доказа неправомерно увеличение на площта на зоната от страна на концесионера.

При днешните дискусии председателят на икономическата комисия Мартин Димитров определи като притеснителен текста, който дава право на концесионерите да могат да излизат до 50 на сто извън стойността на договорената концесия за строителство при непредвидени обстоятелства.

„Не е изяснено как ще се доказват непредвидени обстоятелства. Подобен текст изкривява смисъла на закона и урежда примерно казуса "Банско", коментира Димитров. Той цитира европейската директива, която разрешава 50 на сто излизане от концесията, но само, ако концесионерът докаже, че не може да изпълни основния предмет на договора.

Според заместник-министъра на финансите Владислав Горанов във всеки конкретен договор би могло да се прецизира разграничаване на рисковете и хипотезите, при които публичният и частният партньор придобиват правото на промени.

Димчо Михалевски от левицата посочи, че кръгът на публичните партньори - държавата и местната власт, не е достатъчен да гарантира защитата на обществения интерес. Затова той предложи към тях да бъдат конституирани и неправителствени организации.

Със законопроекта се институционализира публично-частното партньорство. Предвижда се то да бъде приложимо за болници, училища, детски градини, затвори, спортни обекти, социални жилища, "безплатните" за потребителите обекти на техническата инфраструктура, като магистрали без ТОЛ такса, текущо и зимно поддържане на пътища, жп гари, обекти на жп инфраструктурата, събиране, депониране и преработване на битови отпадъци и др.