Големият въпрос пред круизната индустрия: какво да прави с толкова кораби?

Фирмите са принудени да приемат „доста ниска цена“, защото това е „пазар на купувачите“, а разглобяването на толкова сложни кораби е „тромав процес“, твърди Розенвелд.

Тъй като по-голямата част от индустрията все още е спряна, малки групи кораби са акостирали край бреговете – от Великобритания до Индонезия.

В миналото е било обичайно собствениците на кораби да изпращат плавателните съдове за демонтаж в Индия и Пакистан, където цените са значително по-ниски. Sea2Cradle оценява, че ѝ струва с по 160 долара за тон повече за скрап на кораб в Европа, отколкото в Азия. За круизен кораб, който е средно 25 000 тона без оборудването и пътниците, сумата може да достигне 4 млн. долара.

Но индустрията в Югоизточна Азия е обвинявана в нарушения в опазването на околната среда и на човешките права.

Кендра Улрих, директор в екологичната група Stand.earth, коментира: „Разглобяването на кораби в Южна Азия е много, много евтино. Както навсякъде другаде, където индустриализираните държави изхвърлят отпадъците си в глобалния юг, където пък има лоши екологични и трудови стандарти“.

Carnival е изпратила кораби за скрап в одобрено от ЕС място в Турция, но Улрих е притеснена, че липсата на глобална регулация означава, че не всеки в индустрията ще последва този пример. „Има рискове“, че круизните компании „ще направят минималното, за да максимизират печалбата, защото са в толкова трудна икономическа ситуация“.

Анализатори от американската инвестиционна банка Morgan Stanley пренебрегват факта, че бракуването на кораби може да повлияе финансово на операторите, посочвайки, че приносът на тези ходове ще е „несъществен“.

Ясно е, обаче, че стойността на флотилиите им е ключът към това дали круизните кмпании ще могат да се справят със случващото се. Редица групи използваха плавателните си съдове, които могат да струват между 500 млн. и 1 млрд. долара и имат продължителност на живота от 40 години, като обезпечение при търсенето на спешно финансиране. Carnival например набра над 10 млрд. долара от началото на пандемията.

Финансовата мощ помага корабите да се държат на разположение, както е сега с по-голямата част от индустрията. Това означава много по-малки екипажи на корабите, които са там, за да ги поддържат в изправност. Carnival твърди, че има над 12 хил. души, които поддържат нейните 104 кораба.

Много оператори са напълно наясно какви щети може да донесе голямо нарастване на случаите на Covid-19 на един кораб.

„Круизната индустрия трябва да започне да развива историята от жертвите към оцелелите и справилите се“, коментира Джош Лейбовиц, президент на Seabourn. “Единственият начин, по който нещата ще се случат, ако хората се чувстват готови да заминат“.