Следва да се има предвид, че и в полицията, и в армията, и в специалните ведомства се измени характерът на работата. Вече не се работи с онези методи, които натоварват физически и психически хората, което е сериозен фактор в полза на фактора възраст. На първо място в тези хора са инвестирани много средства от държавата за развиване на умения и достигане на определено ниво на професионализъм. И от държавническа гледна точка е неразумно този потенциал да бъде прахосан и те да се пенсионират.

Също и от лична гледна точка не е добре, защото какво става с един полицай или служител на специалните ведомства, когато се пенсионира на един ранен етап от живота си – обикновено става охранител. А те са изключително ценни като преподаватели и могат да работят по-дълго. И в личен план и от държавническа гледна точка трябваше тези хора да останат на работа в тези ведомства. А и факторът възраст ги защитава от политически уволнения. Става въпрос за разум, за разбиране на тази материя, а не за конюнктурни политически съображения. Постижението на министър Аню Ангелов при въвеждането на фактора възраст е пробив и само той си знае колко му струва това нещо.

Беше върнато и „швейцарското правило“ за пенсиите.

Твърдите, че социалното осигуряване би следвало да има повече реформи?

Да. Те трябва да са в посока на засилен контрол върху плащанията, които граничат със злоупотреби – например експертните решения на ТЕЛК, които се дават на хора, които не са увредени в съответната степен. Всички знаем и за злоупотребите с болничните листове - и в тази посока може да се направи доста, за да се затворят всички пробойни, от които изтичат доходи на социалното осигуряване.

Нуждата от повече реформи означава и увеличение на вноската за втория стълб на социалното осигуряване, така както беше предвидено на 7%, защото в момента с тези 5% и с тази ниска степен на събираемост от Националната агенция по приходите, ще дойде 2022 година, когато фондовете трябва да изплатят първите пожизнени пенсии заедно с пенсията от осигуряването и тогава ще имаме скандал, че сумата, която е натрупана по индивидуалните партиди е много ниска и съответно се отпускат ниски пенсии. А всъщност тези пет процента не дават достатъчно възможност за акумулиране на повече средства в системата.

Увеличението е необходимо и за да не бъдем разочаровани, че пенсията от втория стълб от универсалните фондове за родените след 1959 година ще бъде ниска. Вместо да бъдат намалявани осигурителните вноски почти наполовина - от 32% на 17,8%, можеше да се увеличат вноските в универсалните фондове и това щеше да доведе до акумулиране на много повече средства – не 6,6 млрд. лева, които са сега, а на поне 15 млрд. лева, които можеха да се инвестират чрез пенсионните фондове в икономиката. И те щяха да отидат не просто на калпак, както стана при намалението на вноските. От него се възползваха както добрият бизнес и този, който и без това щеше да загине. А иначе тези средства биха били инвестирани на чисто пазарни принципи – чрез фондовата борса, чрез капиталовия пазар в инфраструктурата, в съвременни индустрии, които ще променят облика на икономиката на България.

Сега виждаме, че почти не бяха създадени нови продукти, с които ние да излезем на световния пазар. А парите бяха използвани по най-паразитния начин – в строителство на хотели, на бизнес сгради, за купуване на земи и имоти у нас и по света. Ако парите минат през пенсионните фондове, от една страна, ще има натрупване за бъдещи пенсии и няма да има проблем с това кой ще плаща пенсиите на младите при намаляващо население, от друга страна, ще има развитие на бизнеса. И така е в голямата част от страните, които просперират – Холандия, Великобритания, Дания, Швеция, Ирландия, където пенсионните фондове са сред най-големите институционални инвеститори.