Б. Ивков: Дивото опазаряване в здравеопазването е вредно

А каква според Вас е икономическата логика зад тази политика?

Икономическата логика е в две посоки – печалби за определени кръгове здравни мениджъри и спестяване на финансови средства. Какво обаче се получава при това спестяване? Спестява се от една система, но се натоварва друга. Това е на практика разхищение на публични средства. Ако се отнеме, например, на някои хора достъпът до съвременно лечение, те не само ще спрат да работят и да допринасят за социалната, здравната и данъчната система, но и ще започнат да „смучат“ социалните фондове, за да живеят по някакъв начин, увеличават се и хоспитализациите, консумацията на медикаменти и т.н. Какво и кой се печели от това?

Същевременно има доста по-ефективни начини да се ограничи скъпото лечение, но не чрез ограничаване на достъпа до лечение. Важни са ранното поставяне на диагноза, рехабилитацията, профилактиката, проследяването. Тук обаче трябва и самите пациенти да поемат инициатива, да се образоват, да полагат грижи.

Когато се констатира дадена диагноза, не е задължително началното лечение да е най-скъпото, а много често точно така се прави. Има си механизъм за адекватен и ефективен контрол, но той не се прилага, често дори за него няма критерии. Вместо това се стига до  налагане на критерии, които да ограничават достъпа до лечение. Вместо да контролира и да санкционира справедливо, касата често налага неоснователни глоби и тероризира лекарите.
А въвеждането на ефективни солидарни санкции за пациентите, които не изпълняват задълженията си?

Задължително трябва да се въведе такава, защото пациентите имат и лична отговорност за собственото си здраве. Не може само лекарите да се товарят, особено при хронично болни пациенти, които са диспансеризирани. В много развити здравни системи ако пациентът не посещава профилактични прегледи, не спазва терапевтичния план и други, следват санкции за него. Голям проблем в България е, че диспансеризацията – ако изобщо я има, е формална, няма никаква профилактика.

В момента баланс между санкции и контрол няма. Какви механизми за контрол може да се заложат, така че да се прилагат и справедливи санкции? 

Това трябва да се заложи още в законите, а в момента това липсва и е „дупка“ в законите. В едни и същи закони се гарантират права, но няма никакви мерки за контрол и санкции за този, който реализира тези права. За да влезеш някъде и да реализираш правото си, трябва да има условия за това. Нещата трябва да бъдат реципрочни – и пациентите, и лекарите, и Здравната каса да носят отговорност. Кой с какво е санкционирал Здравната каса за проблемите, които създава? Тази институция играе ролята на последна инстанция.

И пак стигаме до извода, че монополът трябва да се разбие...

Безспорно. Монополът и опазаряването на здравеопазването създават благоприятна среда за грабеж. Много игри има в българското здравеопазване – и при лекарствата, и при болниците.