Доц. Божидар Ивков e председател на Съюза на инвалидите в България в периода 1992-1998 г., а в момента – зам.-председател на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България. Завършил е „Социология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В момента работи в Института за изследване на обществата и знанието при БАН, секция „Публични политики и социални промени“. С Божидар Ивков разговаряме за здравната реформа, административните пречки пред достъпа до адекватно лечение и ролята на пациентите и лекарите в терапевтичния процес.
Г-н Ивков, заради орязването на разходи имаше реална опасност да се спре достъпа на много пациенти до съвременното биологично лечение, което е по-щадящо за пациентите. За да не се стига до отнемане на лечение и инвалидизация, какви критерии за ефективност могат да се въведат, така че да се контролират разходите?
В България не се прилага един много важен принцип, който се прилага във всяка една сериозна здравна система по света: разход – ефективност. Това в България не се взема предвид въобще. Тогава как да говорим за контрола, за проследяване?
Каква може да е ролята на биоподобните лекарства при намаляване на разходите за биологични лекарства?
Първо трябва да се разбере, че биоподобните лекарства не са генерици. Не може едно лекарство, което се произвежда от естествени продукти, да бъде заменено и да даде същият резултат, не е възможно. Биоподобните лекарства може да са добри за намаляване на разходите, но дали са добри за пациентите и тяхното лечение? А и в България регистрираните биоподобни лекарства не са чак толкова много.
Тези лекарства не преминават и същите тестове и изследвания, които преминават биологичните, макар че и тук при изпитванията теренът е хлъзгав, защото при тях има порочни практики. Фирмата Х, която произвежда лекарството У и едновременно с това провежда тестовете и изследванията прави изпитване. Тя контролира резултатите, тя плаща на определени списания с много висок импакт фактор, които публикуват тези резултати. Това е причината български учени трудно да публикуват в утвърдени международни списания с висок импакт фактор. Това е бизнес и ти трябва да си платиш целия процес. Другият проблем е, че няма достатъчно данни за това лечение, а в България няма и достатъчно механизми за контрол на лечението, за преценка за кого е подходящо. Трябва да се внимава със съпътстващите заболявания на пациентите.
Изобщо ситуацията е отчайваща и аз мисля, че в обозримо бъдеще няма изход – няма нито воля, нито интерес нещо да се промени към по-добро.
В момента в здравеопазването е настъпил тотален хаос. Този хаос не е резултат от едно или друго лице, а от политики, които се правят от политическите партии и се изпълняват от политически лица. Това, което е характерно за нормативната база в сферата на здравеопазването, е огромният брой нормативни документи. Много често те не кореспондират един с други, понякога дори има липса на кореспонденция вътре в самите нормативни актове и/или сериозни пропуски. Всичко това създава проблеми, още повече, че непрекъснато се правят промени. В момента в системата на здравеопазването пряко действат 13 закона, а още 9 действат индиректно. От 2000-2001 г. са направени над 300 промени в първата категория и също над 300 във втората група. Приети са 59 медицински стандарта и над 400 наредби в областта на здравеопазването. През последните години липсва надграждане, а всеки, който дойде, започва отначало.
Масова практика е – и в здравеопазването, и във всяка една друга сфера, с поднормативни документи да се променят законите. Много текстове противоречат и на Конституцията. Същевременно разходите за здраве, които се плащат от джоба на пациентите, непрекъснато се увеличават. Всички тези практики, които се налагат в момента, се ползват като чисто икономически инструменти за ограничаване достъпа на хората до една или друга медицинска услуга. Това е сериозен проблем.
Това диво опазаряване, което се случва в здравеопазването, е изключително вредно. Донякъде лекарите нямат право да се оплакват от пациентите си, защото след като аз отивам в едно търговско дружество или при един едноличен търговец, аз искам да знам за каква услуга плащам. Това обаче няма как да се случи получа в момента. Тук опираме до парадигмата, до философията на реформата. Навремето, когато тръгна тази реформа, тя беше направена от лекари и за лекари. Пациентът беше извън границите на реформата. След това се намесиха икономисти, след това – юристи. Не може в една здравна реформа да се съчетават елементи от германския и британския осигурителни модели, защото те са коренно различни. Едната система се финансира от данъците, а другата – от здравни осигуровки. Тези клинични пътеки, които действат тук, пък са взаимствани от австралийското здравеопазване, само че в Австралия клиничната пътека се използва като критерий за ефективност на здравното обслужване, а не като ограничителен инструмент или инструмент за печалби.


Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Затъмнението с българска следа: как МиГ-21 се превърна в летяща обсерватория
Нищожна част от всички украински бежанци в ЕС се намират в България
Ето какво ще е времето утре
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Meta премахна 750 000 профила на лица под 16 години в Австралия
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Дара поздрави Бургас за домакинството на "Евровизия" (ВИДЕО)
Левски пусна билетите за плейофа в Шампионската лига срещу АЕК
За първи път у нас: лекари трансплантираха едновременно черен дроб и бъбрек
Риана се завърна в Барбадос с децата си
“Каспийски експрес“: Новият маршрут на Путин, който свързва Русия и Иран