Светлана Боянова: Иновациите трябва да носят печалба на земеделския стопанин

Точно такъв е проектът на „Биоселена“ и Тракийския университет за инсталация във ферма (в село Добродан – бел. ред.), която осигурява топла вода (чрез възобновяеми енергийни източници – бел. ред.). В случая финансирането беше по Норвежкия механизъм. Този успех е измерим обективно.

Повечето примери за иновации са свързани с внедряването на информационни технологии. Много се поощрява прецизното земеделие, използването на продукти, които могат да помогнат на стопанина да си намали разходите. Да намали водата за поливане, да предугажда заболявания по растенията, имайки предвид валежите.

Тези решения биха могли да бъдат подкрепени по мярка 16. Разумно е да се намали бюджетът за една група, за да влязат повече смислени идеи. Държавата би могла да стесни фокуса и да каже например – искаме проекти само за овощарство, само за животновъдство или само IT проекти. Или пък да се реши въпросът за прецизното сеене. Когато държавата определи приоритети, намаляват рисковете от изкуствени проекти.

- Има ли вероятност директните плащания след 2020 г. да бъдат заменени със застраховки или други финансови инструменти?

- Има подобна идея, защото моделът в САЩ вече е такъв. Важното е обаче да се прави реформа на всеки 7 години. Смяната на правилата е скъпа, обърква земеделците, използва се от политиците, а и не е добър знак за партньорите на ЕС като цяло. Нужда е предвидимост за хората да си планират бизнеса.

Затова това, което планираме сега, трябва да може лесно да се адаптира при евентуална икономическа криза. Да се обмислят всички възможни бъдещи сценарии и да имаме законодателни лостове, за да ги преодолеем.

Позицията на Института е, че директното плащане трябва да бъде запазено, а оттук насетне да се помисли за мерки при пазарни кризи, така че държавите членки да реагират бързо.

Трябва да мислим за практични неща. Според мен, най-лесно ще реформираме ОСП, ако мислим за конкретни въпроси. Хората искат сигурност и стабилност.

Има различни идеи – например холандците предлагат да бъде включен още един стълб в ОСП – политика за земеделието и храните. Тепърва ще излизат интересни теми. И си заслужава нашите стопани да бъдат информирани.

Институтът не е браншова организация и през тази и следващата година ще направим  информационна кампания, за да поддържаме информираността на земеделската общност. След дебата със земеделците ще пресеем идеите и ще ги предложим на министерството, независимо кой е на власт.

- Във Ваш анализ се коментира вариант за бъдещето на ОСП, в който при директните плащания имаме едно общо европейско основно плащане с еднакъв размер за територията на целия Европейски съюз. Ще спечели ли България, ако се въведе такова единно плащане?

- Финансовата рамка ще стане ясна догодина, а по принцип ще е по-справедливо, ако има едно общо равно плащане. Въпросът обаче е дали ставките няма да бъдат намалени след Брекзит.

Виждаме, че все повече се говори за Европейски съюз на две скорости или държавите да се разделят по някакви признаци. Това може да се случи, но важното е да не бъде засегната ОСП. Може би разпределението на парите ще бъде по-различно, отколкото досега.

Засега единното плащане на площ е много добър вариант. То е лесно за прилагане, доведе до много положителни ефекти. Действително, някои сектори останаха назад, но това също трябва да се анализира, например колко животновъди нямат земя.

Дебатът на Клуб Инвестор ще бъде на 14 март 2017 г. от 13 ч. в бизнес център Capital Fort в София (бул. "Цариградско шосе" 90).

Събитието се провежда с подкрепата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) – генерален партньор, Пионер Семена България, Bayer Crop Science и Netafim – Ирисист. Институционални партньори са Индустриален Холдинг България, Елана и Институтът за агростратегии и иновации.