Кр. Дачев: Горският сектор в момента е агонизиращ

За проблемите на българското горско стопанство разговаряме с Красимир Дачев, един от най-големите частни собственици на гори у нас. Красимир Дачев е и председател на Съвета на директорите на "Свилоза” АД и зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата. Завършва висшето си юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски“ – София. По-късно специализира „Американско право и правни институции“ в град Залцбург, Австрия.

- Г-н Дачев, според анализ на резултатите от 26 водещи държавни горски стопанства, те са реализирали дърводобив за 18,3 млн. лв. за 2008 г. Адекватна ли е тази сума или показва неефективност?

Направената извадка създава превратно впечатление за състоянието на горския сектор. Цитираните 26 горски стопанства представляват 1/7-ма част от всички горски стопанства. За да бъде адекватна тази сума, то всичките 182 стопанства би трябвало да имат приходи общо 130 млн. лв., което не е вярно. Така че в тази извадка са взети най-печелившите от тях, които по една или друга причина имат най-големи приходи, и са ги представили като символ на добри практики. В действителност се оказва, че освен тези 26 горски стопанства, по-голямата част от останалите са във фактически фалит.

За съжаление, чрез подобно изтъкване на положителни резултати се прикрива истинското положение на горския сектор. А то е, че горският сектор в момента е агонизиращ. Повече от 150 горски стопанства са в реална несъстоятелност.

Благодарение на закона, с който бяха създадени, обаче те нямат право да бъдат обявени в несъстоятелност, което е своеобразен абсурд, който няма нищо общо с пазарната икономика. Най-потресаващото е, че този закон е приет 2008 г. – т.е. в ситуацията на пазарна икономика, в България се създават „пазарни” субекти, на които са им отнети правата да бъдат самостоятелни и да работят на пазарен принцип. Дадени са им минимални цени за продукцията, определени са условия, които са на светлинни години от пазара, а на всичко отгоре – нямат право да бъдат обявени в несъстоятелност. Надявам се, че новото ръководство на Държавната агенция по горите оценява тези недостатъци и законовата рамка ще бъде променена, т.е. държавата трябва да се държи пазарно.

- Защо смятате, че дърводобивът в България е в сивия сектор?

Дърводобивът е в сивия сектор, на първо място, защото има мутризация на върха и в низините – на върха са тези, които изпълняват поръчки и заменки, а в низините са отделните горски стражари. За вторите от тях не е важна заплатата им или изпълнението на лесоустройствените дейности, а сумите, които получават под формата на подкупи. В средата обаче остават ръководните органи, които нямат никакви права, въпреки че се водят управляващи. Оттам идва и тяхната демотивация за работа - от липсата на права.

Следваща причина за поставянето на дърводобива в сивия сектор е липсата на прозрачна методика за създаването на цените на дървения материал. Третата причина е безумието при участието на търговете. Ако аз, например, като преработвател, реша да си купя дървесина, трябва да участвам годишно в над 1200 – 1300 търга, което прави по четири процедури на ден. Аз трябва да разполагам с десет назначени служители, които да ме представляват на тези търгове. Но дори и това да е факт, когато моите хора пристигнат в дадено горско стопанство, ги посрещат подставени лица, които няма да им позволят да участват в търга. В целия свят тези процедури са прозрачни, дори стават по интернет. Затова, за да се справим с проблемите около търговете, пазарът се нуждае от прозрачност, а индустрията иска устойчиво развитие, дългосрочност и отново прозрачност. Ние, преработвателите и инвеститорите, искаме българската гора да има устойчив модел на развитие. Четвърта причина е, че 90% от фирмите, които работят в гората не подписват трудови договори на своите служители, нямат обезпечения и застраховка. Това е така, защото е невъзможно инспекцията по труда да намери и провери някого в гората.

- Публична тайна в малките градове са имената в горската мафия, но дори командироването на охранители от други райони на страната не успява да ги спре поради заплахи за семействата на охраняващите. Какви са адекватните мерки?

Адекватните мерки произтичат от наличието на желание, тъй като самата полицията има достатъчно ресурс да се справи с тази ситуация. Аз например имам частни гори. Установих, че охранителите ми крадат. Сигнализирахме в полицията и назначихме нови охранители. Оказа се обаче, че те са свързани с местната полиция и кражбите продължиха – всичко е организирано, канализирано. В тези схеми някъде участват и кметове на села и общини, оформяйки утвърдена система, по която се краде. Всеки в селото знае коя е „дървената мафия”, но никой не предприема нищо. Било от страх или защото са взаимосвързани, хората си мълчат, а полицията не е ефективна. Това става възможно, защото въпреки големия брой сигнали в полицията и достатъчния ресурс на прокуратурата, липсва воля – някой трябва да наложи волята си, за да не се допускат кражби. Без воля за промяна те не могат да бъдат спрени по никакъв начин.

- Логично ли е толкова много дърводобивна техника да е в частни ръце в горските райони, основно самотоварещи се камиони и трактори, които през нощта могат да добият големи количества дървесина?

Проблемът в България не е свързан с това, че има техника, защото това не е така. Тук ние нямаме дори един харвестър (машина за добив на дървен материал). Всичко у нас се прави на ръка. Не може дърводобивният сектор и индустриалният сектор, в които са инвестирани стотици милиони, да зависят от доставката на дървесина, обезпечена от катъри, мулета и роми и никой да не прави нищо по този въпрос. Във всички сфери на стопанството се направиха инвестиции, единствено в горския сектор за повече от 20 години няма нито една вложена стотинка. Това издава ниската култура на цялото ни общество – обществена и социална. Най-голямата технология, с която се разполага, са моторни резачки и камиони с кран, който да ги товари. Това обаче е на светлинни години от съвременната техника за дърводобив. Липсата на техника е и причината, поради която в около 30-40% от горските басейни в България не се влиза от 30 години насам – липсва инфраструктура, въжени линии, общо взето – елементарна техника. Единственият начин тези неща да се преодолеят, е както вече казах, наличието на воля за това.

- Трябва ли да има ограничения за притежаване на дърводобивната техника?

Естествено, че не – това е противоконституционно. Не може някой да бъде ограничен да има даден вид техника, само защото с нея може да се направи нещо. Това по принцип е нелогично. Всеки има в дома си, особено в малките градове и села, резачка – електрическа или моторна, но не всеки сече безразборно и краде дървен материал.

- Може ли да се спре безразборната сеч на горите, дори в националните паркове?

Разбира се, че е възможно, при добро желание от органите, от които това зависи. Държавата плаща милиони за горска стража, за органите и системите, които са длъжни да охраняват гората. Факт е, обаче, че краденето на гората не е анонимно, то става пред очите на всички. Това, което трябва да се случи, е цялото общество да изгуби търпение и да спре това ограбване с една непримиримост, с едно отношение. В България се оказва, че кражбата на дърво и на книга не се възприема като кражба. Сигурен съм обаче, че когато чашата прелее, хората ще престанат да неглижират този факт.

- Министерски съвет е намалил държавните такси с цел подкрепа на сектора, но паднаха ли цените на дървесината?

Цените на дървесината не са се намалили. Това отново е поради липсата на прозрачност и на желание от страна и на най-дребния началник. Вследствие на това намалението не достигна до работещите в дърводобива, а остана отново в сивия сектор.

- Защо считате, че се ликвидира бизнесът на 23 000 заети в дърводобива?

Това не е просто мое мнение, това е факт – 85% от заетите в дърводобива са спрели дейността си. Чуждите инвеститори напуснаха България, а българските инвеститори останахме тук и се борим срещу тази система. От прекратяването на работата на големите компании страдат най-много тези, които са заети и изкарват прехраната си работейки за тях – над 30 000 души. В тази бройка се включват както заетите в мебелната промишленост, така и преработвателите.

- Одобрявате ли приватизацията на държавните гори?

Аз не одобрявам приватизацията, но съм „за” концесиите на държавните гори. Това е европейска и световна практика. В България 80% от горите принадлежат на държавата и тя не е изключение от останалите страни. Затова има обща методика за управление на горите, тъй като това е една от дългосрочните държавни политики, свързани с нейното бъдеще. България е единствената държава в Европа, в която годишно намалява обемът на горите, защото се изсича повече, отколкото се засажда. Въпреки наличието на лесоустройствени планове и задължителния обем на залесяване на година, реално се залесяват много по-малко площи. Всичко това е част от схемата за незаконно усвояване на средства.

- Ефективна ли е системата за стопанисване чрез десетки държавни горски стопанства?

Всичко е въпрос на капацитет и политическа воля. Самата структура не е грешна. Въпросът е, че тя беше създадена така, че да няма никаква отговорност. Отговорността се разхвърля между 182 отделни горски стопанства, които от една страна нямат право да наказват свои служители, да назначават или уволняват, без да питат началника си, но формално те са самостоятелни пазарни субекти. Другото нелогично нещо е, че им се определя минимум на цените, на които да продават дървения материал, без да се има предвид, че навсякъде цената е различна и такова уеднаквяване е невъзможно да се направи. С други думи държавните горски стопанства са едновременно самостоятелни пазарни субекти и подчинени на своя принципал, които са две взаимоизключващи се неща. Пазарната система няма нищо общо с порочната практика, която съществува в момента. Пак искам да подчертая, че не самата система е погрешна, а вътрешната субординация и непрозрачния начин, по който се управлява е довела до този резултат.

- Има ли условия за частните собственици на гори, след като друг определя кога и какво ще секат?

Разбира се, че такива условия съществуват – няма никакъв проблем. Въпросът е гората да има една обща методика и методология, без които е невъзможно тя да бъде стопанисвана. За частните собственици на гори това е една възможност и улеснение. Гората е национално богатство и това трябва да се приеме и да се разбере от всички както от държавата, така и от частните собственици.

- Има ли шанс да бъдат залесени ерозиращите южни склонове на Витоша, например, както и хилядите други кв. км. неподходящи за земеделие площи?

Шанс винаги има, въпросът отново опира до воля и желание.

- Държавните субсидии за залесяване и охрана на горите използват ли се ефективно?

Категорично не. Към неефективно използваните субсидии спадат не само държавните, но и европейските. Тяхното оползотворяване е нулево. Пример за това е, че не е закупена нито една машина, например за залесяване, която засажда по 800 фиданки на час. Представяте ли си каква производителност има тя! Така, че когато говорим за залесяване, каква ефективност можем да отчетем, когато нямаме дори една такава машина. За съжаление в България, когато става въпрос за субсидии, се извършва едно имитиране на дейност без съществена ефективност.

- И един въпрос за Свилоза АД, има ли вече раздвижване в търсенето в пазара на целулоза и хартия в световен мащаб?

Раздвижване има, но пред „Свилоза” никога не е стоял въпросът за международната цена. Безспорно тя е много важна, но нашата дейност беше спъвана от неадекватната и нелогична цена на българската суровина, която купувахме, поради което бяхме неконкурентноспособни на международните пазари. Така например, когато в Европа в цената на целулозата цената на суровината, т.е. на дървесината беше 30-33%, в България този процент беше стигнал 70% участие на дървесината в себестойността. Как с два пъти по-скъпа дървесина отколкото тя е за колегите ми в Европа, аз мога да бъда конкурентен на един общ пазар? Към момента цената в международен мащаб се покачва устойчиво, като тенденциите са в следващите години тя да бъде във възходящ тренд.

- Обмисляли ли сте внос на дървесина?

Да, вече предприехме някои действия и ако положението в България скоро не се промени, ще разчитаме на внос от Румъния.

Свързани компании: