АЦБ трябва да игнорира политиката и да намали лихвите

Английската централна банка (АЦБ) рискува отново да се превърне в обществен враг номер едно. Идния четвъртък Комисията по паричната политика към регулатора ще обяви поредното си решение относно лихвените проценти. Ако изненада пазарите, като намали лихвите само две седмици преди изборния ден, някои ще я обвинят, че се опитва да направи услуга на консерваторите, пише Telegraph.

От друга страна, ако изчака, въпреки по-добрите новини за инфлацията и по-лошите новини за растежа, други ще стигнат до заключението, че АЦБ е предубедена към лейбъристите. И двете обвинения биха били крайно несправедливи. Но как финансовата институция ще се ориентира през това политическо минно поле?

Като отправна точка Комисията никога не е променяла лихвените проценти на среща непосредствено преди парламентарни избори. Въпреки това, има само шест подобни вота, откакто банката получи независимост да определя лихвените проценти през май 1997 г. и лихвените проценти не бяха променяни изобщо през по-голямата част от този период.

Със сигурност няма правило срещу отделните членове на Комисията да гласуват за промяна на лихвите по време на предизборна кампания. Сушил Уадуани гласува за повишаване на лихвите през юни 2001 г., а сър Андрю Лардж направи същото през април 2005 г. Може би най-интересният прецедент е ноември 2019 г., когато двама членове, които преди това бяха гласували за запазване на лихвите, преминаха към намаляване – Джонатан Хаскел (който все още присъства в Комисията) и Майкъл Сондърс.

Можем спокойно да заключим, че двамата настоящи членове, които вече гласуват за намаляване – Свати Дингра и Дейв Рамсдън – ще го направят отново идната седмица. Тогава въпросът е дали трима или повече от останалите седем члена са готови да се присъединят към тях, образувайки мнозинство 5-4 за намаляване на лихвите.

Има някои основателни причини, поради които може да е оправдано АЦБ да изчака още малко.

Инфлацията в Обединеното кралство е сравнително упорита, особено „основната“ мярка (изключваща храните и енергията) и инфлацията в сектора на услугите. Прогнозните проучвания на бизнес активността и доверието на потребителите са обнадеждаващи, а широките парични и кредитни агрегати изглеждат по-здрави.

Следователно е напълно разумно (и желателно) Комисията по паричната политика да представи различни мнения тук. Някои видни бивши членове призовават за намаляване на лихвените проценти от месеци, особено бившият главен икономист на банката Анди Халдейн. Но други настояват за предпазливост, включително Андрю Сентанс. Тези експерти не са нито глупаци, нито мошеници.

Вероятно новите данни за информация от изминалата седмица подкрепиха аргумента за намаление в четвъртък. Икономиката изобщо не успя да нарасне през април. Може би активността е потисната само от влажното време, но това беше лошо начало на второто тримесечие.

Пазарът на труда също продължава да се охлажда, като безработицата се покачва и ранните доказателства за май предполагат, че натискът върху заплащането вече намалява след скока през април.

Междувременно резултатите от собствените проучвания на банката трябва да успокоят онези, които все още се притесняват от „спирала при заплатите и цените“.

По-рано този месец Панелът за вземане на решения на банката съобщи, че очакванията на бизнеса за ръст на заплатите през следващата година са спаднали до 4,1% през май от 4,6% през април.

Вече можем да добавим тримесечното проучване на АЦБ за очакванията на обществото за инфлацията през следващите 12 месеца. Средната прогноза е паднала до 2,8% спрямо 3% през февруари. Това е доста под пика от 4,9% през август 2022 г.

Решаващ фактор могат да бъдат данните за инфлацията за май. Удобно, това ще бъде публикувано в сряда сутринта, денят, в който Комисията взема своето решение.

Всъщност всички с изключение на двама от 65 икономисти, наскоро анкетирани от Ройтерс, очакват АЦБ да изчака до август за ново намаление.

Но има голям шанс числата за май да покажат, че инфлацията най-накрая се е върнала към целта от 2% или дори е достигнала по-ниско ниво. Това, разбира се, би улеснило АЦБ да намали лихвите през седмицата.

Следователно балансът все още може да се промени в полза на ранното намаление. Това не би било много рисковано. Намаляване с 25 процентни пункта би оставило лихвените проценти в Обединеното кралство на равнище от 5%, което би било малко над „неутралното“ ниво. В съчетание със сравнително агресивните продажби на държавни облигации на банката – противоречивата политика, известна като количествено затягане – това ще продължи да оказва влияние върху инфлацията.

Нещо повече, собствените прогнози на банката показват охлаждане на инфлацията до целта от 2% и оставане там или около това ниво през следващите няколко години, дори въз основа на пазарните очаквания за поредица от намаления на лихвите.

Подобренията в доверието на бизнеса и потребителите също се основават на надеждите, че по-охладената инфлация ще позволи намаляване на лихвените проценти. Ако АЦБ не успее да постигне това скоро, възстановяването все още може да бъде отложено.

Ако се появи достатъчно подходяща нова информация, която да оправдае намаляването на лихвените проценти – и ако това няма напълно да заслепи пазарите – тогава това е, което Комисията трябва да направи.