fallback

Европейската столица, в която наемът на жилище е два пъти по-висок от минималната заплата

Португалия е обхваната от остра жилищна криза заради ръста на чуждестранните инвестиции в имоти и липсата на достъпни нови жилища

16:17 | 29.05.23 г. 1

„Собственичката на имота ме преследва от 2018 г., казва, че има нужда от апартамента, сега получих предупреждение за принудително изгонване“.

Джорджина Симоеш работи в старчески дом в португалската столица Лисабон. Получава малко над минималната заплата.

Наемът ѝ от 300 евро на месец е нисък по настоящите стандарти на града, но тя все пак трябва да работи на две места, за да си го позволи. А условията в имота са лоши – не може да се къпе, защото водата тече в апартамента на съседите, пише ВВС.

„Не си тръгвам, защото когато търся жилище, заплатата ми не е достатъчна дори да платя наема. Цените на наемите са над тези на заплатите, които имаме в Португалия“, споделя Симоеш.

Тя съвсем не е единствена. Средният наем в Лисабон сега е малко над 2000 евро, а минималната заплата е около 760 евро.

Португалия е обхваната от остра жилищна криза, породена от ръста на чуждестранните инвестиции в имоти и липсата на достъпни нови жилища.

Но проблемът не е само в предлагането. Анализаторката и активист Рита Силва, която помогнала за създаването на жилищното движение Habita, казва, че има „повече жилища, отколкото хора, но цените не намаляват“.

Тя допълва, че настоящата криза, която предизвика многобройни кампании за по-достъпни жилища, се разпространява в страната от години след финансовата криза през 2008 г.

Случаят на Симоеш сега е в съда и тя се надява да остане в имота си за още шест месеца. Адвокатът ѝ се опитва да ѝ спечели време. Какво ще стане, ако изгуби делото?

„Ще остана на улицата. Нямам шанс, не зная какво ще стане. Просто имам нужда от покрив над главата си, за да спя, прекарвам целия си живот на работа“, споделя тя.

В същото време Жоелси Пачеко работи на две места като медицинска сестра средно 16 часа на ден, като работи в интензивно отделение на една от основните болници в Лисабон, както и в неправителствена организация.

„По-голямата част от заплатата ми отива за сметки, храна, транспорт. Само с една работа това ще е почти невъзможно“, отбелязва тя.

Наемният ѝ договор ще изтече тази година и тя е разтревожена, че наемът ѝ ще бъде повишен.

„Къде ще отида след това? Вероятно ще трябва да се върна при майка ми, далеч от работа, и ще трябва да променя целия си живот“, споделя Пачеко.

По-рано тази година португалският актьор и активист Диого Фаро неволно стана едно от лицата на движението за достъпни жилища, след като публикува видео в социалните мрежи за растящите цени на наемите в Лисабон.

Скоро пощенската му кутия била залята от съобщения.

„Има разведени двойки, които не могат да продължат напред, защото няма как да си го позволят, струва ми се, че това е жестоко. Възрастни хора, които избират между плащане на наем или на лекарства, съкращават живота си, за да имат покрив“, казва Фаро.

След като научил още такива истории, комикът събрал няколко приятели и създал движението Casa é um Direito (Жилището е право).

Неговото и други жилищни движения планираха демонстрация, която събра над 30 хил. души по улиците на Лисабон. След това протестите се разпространиха към други градове като Порто и Брага.

„Наричаме протестите „Жилище за живот“, защото хората са отчаяни. Те искат жилище, където да си почиват, да играят с децата си, да живеят“, казва Фаро, който смята това за началото на битката.

Кметът на Лисабон Карлош Моедаш определи жилищния проблем като „най-голямата криза na нашето поколение“.

Той направи коментара през април при началото на строителството на нов комплекс с достъпни жилища под наем в Ентрекампош, който ще осигури 152 нови жилища.

Създадени са и програми в помощ на хората, които не могат да си позволят високите цени на наемите, като местните власти предлагат да платят една трета от цената, казва съветникът по жилищната политика и строителството на Лисабон Филипа Розета.

Една трета от историческия център на Лисабон е празна, отбелязва географът и жилищен анализатор Луиш Мендеш, а случаите през последно време показват, че държавата влошава положението.

Когато няколко паянтави жилища бяха разрушени през март, осем семейства останаха без дом и трябваше да бъдат настанени във временни домове.

„Говорим за цени на наемите в Лисабон, които са по-високи, отколкото в някои от най-богатите квартали на Берлин например, където има таван върху наемите, без да споменаваме разликата в заплатите“, казва Луиш.

„В Лисабон има квартали, където къща от 80 кв. м струва 1200 евро на месец. Това е средната заплата на жител на Лисабон. Говорим за възпираща сума, бих казал дори неприлична“, допълва той.

Според него факторите, водещи до настоящата жилищна криза в страната, са „туристификацията“, когато ръстът на популярността на ваканционните жилища под наем отклонява домове от жилищна за туристическа употреба.

Около 60% от имотите в историческия квартал на Лисабон „Алфама“ сега са краткосрочни наеми.

Следват мерките на правителството, целящи привличането на чуждестранни инвестиции чрез освободени от данъци програми за инвестиционни фондове, дигитални номади и най-вече португалски златни визи.

„Златните визи позволяват на инвеститори извън ЕС да получат виза за местопребиваване в Португалия срещу инвестиция и това е път към Шенгенското пространство“, казва Луиш.

„Те често ремонтират жилище, но то все пак остава празно. Много често тези имоти са продавани отново и отново и това създава изкривяване на жилищния пазар и е една от причините за жилищната криза“, допълва той.

Като част от новата жилищна програма правителството слага край на златните визи и на разрешенията за краткосрочни наеми и ограничава ръстовете на наемите до 2%.

Повечето от тези мерки обаче са твърде малко и твърде закъснели.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:18 | 29.05.23 г.
fallback
Още от Анализи виж още