Жилищната криза е основна тема преди предсрочните избори в Испания

Предсрочните избори в Испания ще се въртят около един проблем, който оглавяваше списъка с притеснения на избирателите три поредни години, но който допреди две седмици не доминираше в политическия дебат – жилищата, пише Ройтерс.

Опитът за принудително изгонване на 87-годишната Марикармен Абаскал в центъра на Мадрид миналия месец, след като сградата, в която живеела, била купена от имотна компания, размести пластовете в политическия живот на страната. Нейният случай предизвика национални протести и изстреля въпроса на първо място в дневния ред, като дори засенчи имиграцията, която доминираше в заглавията седмици наред след прииждането на мигранти в Сеута.

Недостигът на жилища в Испания има елементите на други страни в Европа – сложна бюрокрация и недостиг на работна ръка, които блокират предлагането, разпространение на краткосрочните наеми и голямо търсене в градските центрове, които тласкат цените нагоре и обезлюдяват селските райони.

От изборите в Ирландия през 2024 г. до неотдавнашните кметски избори в Берлин, темата развълнува особено младите избиратели в региона, уморени от нарастващия дял на доходите им, който отива за наема.

Но как да се разреши кризата в Испания, е тема на ожесточен дебат.

„Доверете ни се, за да я разрешим“

Жилищните планове, предложени от социалистическото правителство на премиера Педро Санчес в парламента миналия петък бяха отвхвърлени от десните депутати, които заявиха, че мерките, вариращи от тавани върху наемите до ограничения за покупките на имоти от корпорации, ще задълбочат проблема, като задушат предлагането.

Снимка: EPA/БГНЕС

Алберто Нунес Фейхо, лидер на дясноцентристката опозиционна Народна партия, обеща вместо това да изгражда 250 хил. нови жилища на година в проекти, които ще създадат още 600 хил. работни места.

„Ако испанците ми дадат доверието си, моят приоритет и успех ще бъде жилищната политика“, заяви Фейхо, чиято партия водеше в обществени допитвания през септември с подкрепа от около 33%, докато Испанската социалистическа работническа партия получи 26%.

Фейхо иска също да ускори градоустройствените процудери, за да освободи терени за строителство и да предостави по-силни гаранции за ипотечните кредити и наемите за младите хора.

„Прехвърляне на топката“

Регионализираната структура на Испания често създава пречки. Централните правителства може да създават жилищно законодателство и да изготвят национални планове за стимули и субсидии, но тяхното прилагане и по-широкото градоустройство до голяма степен са задача на регионалните власти и на общините.

Всички видове инструменти – от контрола върху наемите, предложен от социалистите, до смекчаването на градоустройствените разрешения, предложено от консерваторите, бяха отхвърлени, блокирани или просто не бяха приложени, откакто социалистите дойдоха на власт през 2018 г.

20 години след жилищния балон и последвалия срив на пазара, който беляза икономиката ѝ, Испания направи преход от свръхналичност към голям дефицит на жилища. Според централната банка на страната той достига 750 хил. жилища и вероятно ще нарасне до един милион до 2028 г.

Снимка: EPA/БГНЕС

Стабилното възстановяване на търсенето, подкрепено от ултраниските лихви и нарастващата имиграция, не бяха посрещнати с достатъчно ново предлагане в районите, където има най-голяма нужда от жилища, тъй като строителните компании и кредиторите, травмирани от кризата и изпитващи недостиг на работна ръка, не бяха склонни да възобновят строителството.

Въпреки че 73% от испанците притежават жилищата си, над половината от хората на възраст между 18 и 34 години вече живеят с родителите си или зависят от тях за жилищните си разходи. Цените на жилищата нараснаха три пъти по-бързо от темпа на повишаване на възрагражденията миналата година, показаха официални статистически данни, което принуди повече хора да живеят под наем.

Фондът на Испания от социални жилища, който възлиза на едва 1,7% от общия жилищен фонд по данни на Европейската комисия, е сред най-ниските в ЕС.

„Хищни фондове“

Съюзът на наемателите, който организира протестите, призова за ограничаване на „хищните фондове“, корпоративни инвеститори, които според него повишават цените и прибягват до принудителни извеждания от дома.

Съюзът се намеси успешно в редица случаи, при които имоти бяха купени от институционални инвеститори, като договори компенсация или предотврати принудителното извеждане като това на Марикармен.

Снимка: EPA/БГНЕС

Но Хорхе Галиндо, директор на Центъра за икономическа политика EsadeEcPol, казва, че агресивните действия на правителството срещу частните инвеститори ще охладят строителните проекти.

„Указите (на правителството) създават конфликт между защитата на хората, които вече живеят под наем, и улесняването на предлагането за тези, които все още не са намерили място за живеене“, отбелязва Галиндо.

Данни на имотния регистър показват, че институционалната собственост извън гъстонаселени градове като Мадрид е минимална.

Само 4,4% от жилищата в страната са собственост на компании, а 4,3% от собствениците имат 11 или повече имота на пазара. Този брой ги подлага на по-строги регулации.

Около 40% от жилищата под наем принадлежат на индивидуални собственици с едва един имот на пазара, които допълват заплатите си с доходи от наем, сочат данни на Испанската централна банка.

Политологът Кристина Монхе казва, че успешните правителствени политики трябва да постигат баланс между интересите на собствениците на жилищата, които съставляват три четвърти от населението, и наемателите, по-малка, но нарастваща и по-уязвима група.

„Собствениците на имоти виждат, че собствените им деца се затрудняват да намерят жилище, не само за покупка, но дори за наем. Това прави жилищната политика толкова сложна в момента – ако бяхме страна с по-висок процент наематели, създаването на нужните политики може би щеше да е по-лесно“, допълва Монхе.