Н. Гълъбов: Има нужда от оценка и разумни промени на строителните закони

Освен съгласуването на отделните нормативни актове – като тръгнем от законите и минем и през подзаконовата нормативна база, кои са другите спешни мерки по отношение на законодателството, които трябва да се вземат?

Поднормативната уредба е много важна. Зам.-министърът на инвестиционното проектиране в момента арх. Георги Савов изрази желание в най-кратки срокове да се прегледат поднормативните актове и в момента работим успешно с него. Изключително важно е и към всеки закон да има правилник за прилагането му. Имаме много хубави стратегически документи, но след написването им нещо се разпада. Няма план за действие с отговорници и крайни срокове и се размиват отговорностите. Истината е, че един и същи проект ще получи три различни оценки от три отделни общини. Това се дължи на мъгливите текстове в нормативната уредба и има много работа и за служебното правителство.

Една друга тема, която касае строителния бранш – как да се постигне баланс между строителството и опазването на околната среда, без да се спира развитието на общини с потенциал да станат туристически центрове? Липсата на кадастрални карти също допринася за задълбочаване на проблема...

Отговорът на този въпрос се крие в устойчивото, „зелено“, качествено строителство. В САЩ преди около 3 години влезе закон за „зеленото“ строителство. Всеки обект трябва да отговаря на предварително разработени стандарти за качество и опазване на природата, в зависимост от климата, икономическото положение и т. н. на съответния щат. Има една референтна рамка, в която трябва да влезе съответният проект. Този модел според мен трябва да стане задължителен и в Европа, защото решава проблемите с лошото планиране, а това, което се случи в Аспарухово например, се дължи точно на лошо планиране, лошото регулиране. Икономическата криза дойде поради неустойчиви финансови модели, а екологичната – поради неустойчиви строително-инвестиционни модели.

Архитектурата трябва да е рамка на природата, да я допълва, а не да я разрушава. И понеже се води дискусия кой бил виновен и за Аспарухово, и за Мизия, и за Берковица – всички сме виновни. Всички сме виновни, щом сме допуснали такава рамка. Слушах много становища, но не чух експертите. Нужно ни е да се развиваме устойчиво, така както е залегнало в чл. 1, Глава 1 на ЗУТ. Става въпрос за качество, за интегриран подход – т. е. като се прави нещо, да се прави цялостно, а не на парче.

Не чух някой да предложи да се преразгледат устройствените планове на всички селища, където ги има. Да се направи анализ, да се предприемат мерки. Климатът в България и света се промени и горко ни, ако не го осъзнаваме. Незабавно трябва да се предприемат мерки за повишаване на енергийната ни независимост – това е ключ, който може да ни изведе от кризата и да ни помогне да понастигнем европейците.

Нужно е да промени законът за обществени поръчки, тъй като и в новата си редакция той не защитава интересите на обществото. Ако искаш да защитиш някого, не му купуваш най-евтиното, направено за най-кратко време. Обществените поръчки трябва да са следствие на конкурси, който да показват визии за най-доброто. Само така може да се повиши качеството на проектирането, което е наша отговорност, но за съжаление Камарата на архитектите няма инстументариума, с който да го регулира. В нашия закон са ни дадени едни инструменти, но с други закони те са ни отнети.

Какви инструменти са Ви необходими?

На архитекти, урбанисти, ландшафтни архитекти, инженери трябва да се дадат повече правомощия (като в развитите страни) и да се повишат техните отговорности. Не е нужно за една ограда да се минава през тежки бюрократични процедури. Името на архитекта трябва да се добави задължително в разрешението за строеж. Всички строителни разрешения трябва да се качват на сайта на общините, за да се види, ако има лоши практики.

Надявам се новите управляващи да дадат шанс на браншовете да се регулират от самите браншови организации, да се дадат повече правомощия на съсловните организации, защото те познават индустрията, познават и участниците и могат лесно да прекратят недобри практики.

Да бъдем уведомявани за всички обществени поръчки – в рамките на минути ние можем да ги разпространим много бързо до всичките си членове. От това имат полза всички, включително и общините, които заради конкуренцията ще постигат оптимална цена и качество, а ние ще имаме контрол. Това обаче не се случва, защото няма воля.