Обемът на бизнеса по поддръжка на сгради у нас е 1 млрд. лв

Поддръжката на сградите е разход, който често излиза твърде скъпо на компаниите, които ги обитават, както и на държавата, чийто сграден фонд е огромен, но остарял. Причината за това се крие в липсата на достатъчно практика и опит в сферата на фасилити услугите, чиято цел е именно оптимизираната и ефективна грижа за сградния фонд, както и за качеството на живот на служителите, които работят в тях.

Това коментираха днес пред журналисти специалисти от компанията за фасилити мениджмънт Facility Optimum Bulgaria.

„Фасилити мениджмънтът е сектор, който е все още млад и не е добре познат сред представителите на бизнеса”, коментира Бисера Иванова, изпълнителен директор на компанията и член на УС на Българската асоциация по фасилити мениджмънт.

„Малцина знаят, че обемът на този бизнес у нас е над 1 милиард лева. По-малко от 40% от този оборот се генерират в частния сектор, а останалите са разходи на държавата за поддръжка на сградите на институциите и държавните фирми”, допълни Иванова.

Липсата на познания и дългогодишни практики в областта са основната причина административните директори на компаниите да срещат трудности при определянето на конкретните нужди, които обитаваната от тях сграда има. Много компании се оказват неспособни да посочат конкретен пакет от изисквания и затова разпределят фасилити услугите между голям брой подизпълнители, което значително повишава разходите по поддръжка на сградите.

От друга страна комплексните услуги намаляват разходите за поддръжка на сградите с 20% в резултат на икономии от мащаба и синергия, обясняват от компанията.

Към момента държавата не използва комплексно управление и остава клиент за единични услуги – охрана, почистване, поддръжка на различни сградни инсталации, като се инвестира огромен човешки и финансов ресурс в организирането на поредица от конкурси.

Очакванията на експертите са бизнесът да расте с около 20% на годишна база. В Германия например този бизнес започва да се развива особено динамично от 2003 г. насам, като седем години по-късно той формира 5,5% от БНП на страната. Обемът на бизнеса е 122 млрд. евро, а 10% от заетите германци (около 4 млн. служители) работят в тази сфера.

Разпределението на обема в частния сектор у нас

Общо 35% от обема е за поддръжка на административни и офис сгради; 30% се пада на новооткритите молове и по-малките търговски сгради и магазинните вериги; 10% дял заемат жилищните комплекси; 10% -  промишлените обекти и логистични паркове, и около 15% - финансови, ютилити компании и телекоми с клонова мрежа в цялата страна, сочат данни на компанията.

Цената на услугата се движи между 1 и 2 евро за кв. м, като всичко зависи от обхвата на услугата и продължителността на договора, в рамките на който може да се постигне икономия от обема.

Според специалистите в резултат на кризата цената е паднала с 10% за две години. Друг сериозен фактор се оказва нарастващата конкуренция – броят на компаниите в сегмента се е увеличил с три пъти през последните две години, като половината от тях са изцяло български дружества.

Към момента по-малко от 10% компаниите са готови да работят и като т.нар. „платени домоуправители” и да се ангажират с поддръжката на единични  жилищни сгради.

„Хората искат да плащат малко и да получават много. За тях домът е собственост и всяка инвестиция в поддръжката му се счита за чист разход”, споделя Иванова.

„Едно семейство трябва да плати между 500 и 1000 лв. за година. Цената включва почистване, охрана, поддръжка на общите части, озеленяване, енергийно счетоводство и  менажиране на ремонтите. Но събираемостта е ниска, което изправя изпълнителя пред много проблеми. Най-големият от тях е изискването на ютилити компаниите общите измервателни уреди на входа да имат за собственик физическо или юридическо лице. Ако една компания поеме партидата на електричеството на входа, тя се задължава да го плаща независимо от процента на събираемост. Затова повечето пъти договорите за фасилити мениджмънт в жилищните сгради се прекратяват със скандали”, обяснява Иванова.