Ферми без почва - единствената алтернатива за селското стопанство във Фукушима

Каваучи е фермерско селце на около 30 км от мястото, което точно преди две години бе сполетяно от най-сериозната ядрена катастрофа в света за последните 25 години. Непосредствено след инцидента местните хора са обхванати от страхове за бъдещето, докато радиацията от централата във Фукушима се просмуква в почвата. Тогава обаче се появява идеята на Такео Ендо за селско стопанство без почва, пише Bloomberg.

Ендо оглавява екип от представителите на местното управление, които изпълняват проект за отглеждане на селскосторански култури в хидропонична фабрика на закрито. В момента те строят облицована с алуминий едноетажна сграда с размерите на футболно игрище, в която ще се произвеждат по 8 хил. марули дневно от април. В бъдеще е възможно да бъдат изградени и още съоръжения за отглеждане на домати, ягоди и други култури.

Напредналите технологии могат да възстановят много работни места и да съживят района, който бе най-сериозно засегнат от земетресението от 11 март 2011 г., последвалото цунами и аварията на близката ядрена централа. Сътрудничеството между изследователите, правителството и индустрията предлага на фермерите, загубили домовете и поминъка си, шанс да се конкурират с вноса и да покажат на японските потребители, че храната им е безопасна.

След ядрената катастрофа, причинена от природното бедствие, почти половин милион души бяха евакуирани от Фукушима. Две години по-късно районът в радиус от 20 км около централата е забранен за достъп. Забранено е и селското стопанство, а след инцидента бяха унищожени над 5 хил. глави добитък.

Преди катастрофата префектурата бе четвъртият по големина производител на ориз в Япония. След нея тя падна на седмо място. От март 2011 г. насам близо 100 хил. фермери във Фукушима са загубили 105 млрд. йени, а много от тях не могат отново да започнат да работят.

Хидропониката е изпробвана за първи път в Япония от окупационните сили на САЩ след 1945 г. Тя обаче не се развива поради високите разходи. Това обаче се променя и учените, подпомагани от бизнеса, вече са успели да намалят производствените разходи за една маруля от 300 йени преди 10 години до 60 йени в момента.

В хидропонични условия марулите могат да бъдат отглеждани с 1% от водата и 25% от торовете, използвани на полето. Добивите от домати също са изключително добри.

В Япония към края на миналата година е имало 100 хидропонични завода за плодове и зеленчуци в сравнение с 34 през 2009 г. Технологията може да бъде изнесена на редица пазари от Китай до Близкия изток, където замърсяването на околната среда и суровият климат правят селското стопанство на закрито привлекателна алтернатива.

Хидропониката дава най-добри резултати при зеленчуци като марулята, които могат да бъдат отглеждани за по-малко от 10 дни. Все още тя не е ефективна за производството на зърнени култури като ориза.