Призовават за повече прозрачност на британския пазар на имоти

Антикорупционната активистка група Global Witness призова за повече прозрачност в собствеността на недвижими имоти в Обединеното кралство след разследване на предполагаеми връзки между бивш ръководител на тайната полиция на Казахстан, обвинен в пране на пари с портфейл от недвижими имоти на стойност 147 млн. лири, коментира The Financial Times (FT).

В доклад, публикуван в сряда, антикорупционната организация представя сложните структури, през които минава собствеността в Кралството. Тя призовава правителството да представи законово изискване крайните собственици на недвижими имоти да бъдат направени публично достояние в имотния регистър и да повиши изискванията за надлежна проверка от страна на агенциите за недвижими имоти.

Голяма част от бума с имоти през последните години – особено сред луксозните такива, се дължи на чуждестранни купувачи, които търсят привлекателни места за инвестиции в Обединеното кралство и най-вече в Лондон.

Съществува обаче и тъмна страна на нещата. От дълго време експертите признават, че сделките с недвижими имоти са уязвими, превръщайки се в средство за пране на пари. Според полицията на Острова при повечето големи случаи на корупция, които разследват, облагите са били използвани за закупуването на луксозни имоти. От 2004 г. насам Скотланд Ярд е разследвала 144 покупки на недвижими имоти на стойност 180 млн. лири.

Имотният регистър, който обхваща имоти от Англия и Уелс, включва юридическите им собственици, сред които са повече от 2,2 млн. британски компании и повече от 90 хил. субекта, които са регистрирани в страни данъчни убежища, но не са действителни собственици.

Правителството обеща да въведе публично достъпен регистър на компании с право на собственост във Великобритания през следващата година. Новите правила обаче не важат за чужди компании.

Според разследване на FT от миналата година имоти за поне 122 млн. лири в Англия и Уелс са притежавани от офшорни компании. Почти половината от тях се намират в Лондон.

При много офшорни юрисдикции информацията за акционерите в компанията не е достъпна публично и може да бъде трудно получена дори от властите.

„Всеки, който има нещо за криене – от африкански диктатори до руски олигарси, потенциално може да закупи имот от пазара в Обединеното кралство като начин за пране на пари“, казва Чидо Дън от Global Witness.

“Трудно е да разберем колко точно е голям проблемът, защото е твърде скрит зад редица тайни компании“, допълва Дън. „Затова британските власти трябва да разработят начин да узнаят кой притежава собствеността и от къде са дошли парите, а законите трябва да се променят, за да не са скрити тези пари зад стена от тайни компании“.

Global Witness призовават правителството и да разшири отговорностите на агенциите на недвижими имоти по отношение на прането пари, добавяйки към тях изисквания за надлежни проверки на купувачите вместо само на продавачите.

Питър Болтън Кинг, глобален директор по жилищните имоти в Royal Institution of Chartered Surveyors, казва: „Съгласни сме, че и двете страни в сделката трябва да бъдат проверявани“. Често обаче, добавя той, придобиването и проверката на подобна информация е доста трудна за агентите.

Агенциите на недвижими имоти подлежат на регулации срещу пране на пари, като от тях се изисква да представят доклади за съмнителна дейност на властите. През 2013-2014 г. агенциите са подали 179 подобни доклада, което е 0,05% от всички доклади за съмнителна дейност, предоставени на Националната агенция за престъпността. Купувачите обикновено имат адвокати, които би трябвало да се съобразят с регулациите срещу изпирането на пари.

Ню Йорк представи изисквания за оповестяване на фиктивни фирми, ангажирани в сделки за недвижими имоти, за да подпомогне правоприлагащите органи в стремежа им да проследят незаконни парични средства, навлизащи в пазара за недвижими имоти в града. Това бе последвано от серия от статии в The New York Times, които разкриха как недвижими имоти се придобиват чрез фиктивни компании от международни купувачи, разследвани от властите.

Новите правила изискват вместо само един всички членове на компаниите с ограничена отговорност да бъдат идентифицирани, но вече не се изисква идентификация на бенефициера.