Ирландски вестник: Всеки, който купи и още има имот в България, е глупак

Какъв е процентът на „токсичните“ дългове в баланса на ирландските банки, който е свързан с имоти извън страната, пита колумнистът на ирландския Independent Дер О'Брайън.

Явно много хора са финансирали тези покупки, като са освободили капитал чрез продажбата на имоти в Ирландия и затова въпреки че самите имоти не фигурират в балансите, те са изиграли съществена роля за нерадостното състояние на банките в страната днес, отговаря си той.

„Всеки, който купи имот в България и го задържа, беше абсолютен глупак и аз повтарях това на тези страници отпреди сегашния крах“, пише той.

„Имам предвид кой въобще някога щеше да купи тези имоти?“

О'Брайън коментира, че идеята, че България може да създаде собствен масов пазар от юпита бе центърът, върху който целият мит е бил базиран.

„През 2004 г., когато ирландците се втурнаха да купуват апартаменти с една спалня в България на „най-ниски“ цени от 50 хил. евро, средната заплата в България бе 1810 евро. Да, 1810 евро годишно, или приблизително 3,5% от стойността на „евтиния“ апартамент“, пише той.

Той добавя, че през 2004 г. в Ирландия средното заплащане е било над 25 хил. евро годишно, което предполага подобен имот в Ирландия да струва 700 хил. евро.

„Дори и в най-тежките времена никога не сме плащали по 700 хил. паунда за апартамент с една спалня... въпреки това хората мислеха, че сключват изгодна сделка“.

Той казва, че в сектора на на чуждестранните ваканционни имоти се е оформило нещо като класова система, при която най-ниско платежоспособните купувачи са купували в България, а в най-горния сегмент са били купувачите на Френската ривиера. Най-авантюристичните инвеститори и тези, търсещи висока доходност, които той определя като „страдащи от арабска заблуда“, пък са купували в Дубай.

Сега обаче икономиката на „богатия на петрол“ Дубай страда от двойния крах на финансовия сектор и на този на имотите и тази седмица правителството трябваше да намери 20 млрд. долара, за да рефинансира задълженията си, пише той.

Въпреки тази ситуация обаче не е отдавна времето, когато в Ирландия се организираха не едно, а две изложения на дубайски имоти. „Какво си въобразявахме?“, пише О'Брайън.