България се нуждае от собствена генетична база данни, която да отразява специфичните особености на населението и да постави основите на по-точна диагностика, ранна профилактика и персонализирано лечение. Липсата на представителни генетични данни за българите създава риск от погрешни медицински заключения. Това коментира Владимир Митев, основател и главен изпълнителен директор на Helena Bioinformatics, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Генетичните изследвания могат да откриват рискове от заболявания преди появата на симптоми, но липсата на представителни данни за българското население създава опасност от погрешни диагнози. България се нуждае от собствен геномен атлас, който да подпомогне превенцията и персонализираното лечение.
„Българите имат специфичен генетичен профил, който не е добре застъпен в големите международни бази данни, където доминират предимно популации от Западна и Северна Европа. Сравняването на български пациенти с чужди данни би могло да доведе до сериозни грешки в диагностиката“, обясни Митев.
По думите му на Балканите съществуват характерни безвредни генетични варианти, които отсъстват от западните бази данни. Това създава риск софтуерът да ги отчете като опасни и да насочи лекарите към погрешни заключения.
Компанията разработва проекта Folklore - софтуер за геномен анализ, който класифицира генетичните варианти и съхранява статистическа информация за честотата им.
„Това би помогнало в бъдеще за изграждането на една популационна база данни, в която да видим кои варианти са характерни за българското население и кои не“, посочи той.
Генетичните изследвания вече позволяват установяването на предразположеност към редица наследствени заболявания. Особено важни са резултатите при състояния, за които ранното откриване позволява навременна профилактика. „Геномът представлява една детайлна карта на нашия биологичен потенциал, но не е сигурна прогноза за бъдещето“, коментира Митев.
Според Митев изкуственият интелект открива сложни зависимости между генетични варианти и заболявания, които традиционните статистически методи трудно установяват.
„Изкуственият интелект вече много успешно открива нови връзки между гени и болести, там, където традиционната статистика често се затруднява. Но финалната диагноза според мен трябва да остане изцяло в ръцете на лекарите“, заяви Митев.
Според него основното предизвикателство пред персонализираната медицина вече не е разчитането на ДНК, а превръщането на огромните масиви информация в конкретни решения за лечение и превенция.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Футуризъм" можете да гледате тук.


Новата лаборатория във Варна ще съкрати до две седмици изследванията за наркотици на шофьори
Среднощна авария остави район на Варна без вода
Съдът остави без разглеждане искането за спиране на строежа на калолечебницата в Морската градина
Моряк, спасен от GAZ HUSKY, благодари на България: Можеше да ни се случи най-лошото
Община Варна дава 50 000 евро за сериала "Летище"
Руски ракети поразиха три моста в Киев след заплахата на Путин
ЕС затяга правилата за петролните резерви заради риска от недостиг на горива
Стратегията на Фед за "непорочна дезинфлация" ще се провали
Тайванскaта борса се срина с 18% в най-лошата седмица от 1991 г. насам
"Чип-доларите" променят американското господство
В тази държава от ЕС глобите на пътя растат всяка година
Японските автомобилни производители се обединяват
Kia готви миниван с водородно задвижване и електрически SUV
Защо туниг специалисти поставят в колите капсули с чесън
Ето защо Toyota е синоним на голям пробег и малко проблеми
Георги Рачев: Много вали, Дунав качи нивото си с почти половин метър
Експлозия в Полша: Разследват две нарушения на въздушното пространство (ВИДЕО)
Студентите мръзнат, живеят с духалки и загряват вода с тенджери
Пеевски: Честито на сватбата и на новата сглобка
ПСС: Ураганен вятър и мъгла има по високите части на планините