IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Защо България се нуждае от собствена генетична база данни?

Изкуственият интелект ускорява анализа на ДНК, но окончателната диагноза е в ръцете на лекарите, казва Владимир Митев, Helena Bioinformati

10:40 | 20.11.26 г.
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

България се нуждае от собствена генетична база данни, която да отразява специфичните особености на населението и да постави основите на по-точна диагностика, ранна профилактика и персонализирано лечение. Липсата на представителни генетични данни за българите създава риск от погрешни медицински заключения. Това коментира Владимир Митев, основател и главен изпълнителен директор на Helena Bioinformatics, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Генетичните изследвания могат да откриват рискове от заболявания преди появата на симптоми, но липсата на представителни данни за българското население създава опасност от погрешни диагнози. България се нуждае от собствен геномен атлас, който да подпомогне превенцията и персонализираното лечение.

„Българите имат специфичен генетичен профил, който не е добре застъпен в големите международни бази данни, където доминират предимно популации от Западна и Северна Европа. Сравняването на български пациенти с чужди данни би могло да доведе до сериозни грешки в диагностиката“, обясни Митев.

По думите му на Балканите съществуват характерни безвредни генетични варианти, които отсъстват от западните бази данни. Това създава риск софтуерът да ги отчете като опасни и да насочи лекарите към погрешни заключения.

Компанията разработва проекта Folklore - софтуер за геномен анализ, който класифицира генетичните варианти и съхранява статистическа информация за честотата им.

„Това би помогнало в бъдеще за изграждането на една популационна база данни, в която да видим кои варианти са характерни за българското население и кои не“, посочи той.

Генетичните изследвания вече позволяват установяването на предразположеност към редица наследствени заболявания. Особено важни са резултатите при състояния, за които ранното откриване позволява навременна профилактика. „Геномът представлява една детайлна карта на нашия биологичен потенциал, но не е сигурна прогноза за бъдещето“, коментира Митев.

Според Митев изкуственият интелект открива сложни зависимости между генетични варианти и заболявания, които традиционните статистически методи трудно установяват.

„Изкуственият интелект вече много успешно открива нови връзки между гени и болести, там, където традиционната статистика често се затруднява. Но финалната диагноза според мен трябва да остане изцяло в ръцете на лекарите“, заяви Митев.

Според него основното предизвикателство пред персонализираната медицина вече не е разчитането на ДНК, а превръщането на огромните масиви информация в конкретни решения за лечение и превенция.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Футуризъм" можете да гледате тук. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:40 | 20.11.26 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Здравеопазване виж още

Коментари

Финанси виж още