Моловете в Румъния вече не са хит сред търговските вериги

Търговците на облекла и обувки, които до миналата година гледаха на всеки новообявен проект за мол като на възможност, на която трудно може да се устои, са принудени да променят стратегията си, пише ZF.

За пръв път след бума в сектора на търговията операторите на търговски вериги започват да отменят своите предварителни споразумения за наем, подписани с моловете.

Otter Distribution, дистрибутор за страната на продукти с марките Otter, Fila и Geox, наскоро обяви, че се е отказал от плановете си за разширяване извън Букурещ поради финансовата криза и изразеното нежелание на клиентите да купуват. Компанията ще отвори магазини единствено в два търговски центъра в Букурещ, с които вече е подписала споразумение, пише изданието.

Otter не е единствената компания, която е прекратила преговорите с търговски центрове извън Букурещ. Benvenuti, една от големите вериги за обувки и кожени изделия, вече се е отказала от отварянето на няколко магазина в молове или заради отложени проекти от страна на инвеститорите, или поради несигурността на пазара.

Промяната в стратегията за експанзия на търговците вече започва да се отразява на инвеститорите, които планират да отворят нови центрове и които сега трябва да търсят нови методи за привличане на наематели.

„До средата на 2008 г. повечето от моловете отваряха при 80-90% заетост, дори и 100% в Букурещ“, коментира Луиза Морару, директор Търговски площи в консултантската компания CB Richard Ellis Eurisko. „Тази година със сигурност ще има молове, които няма да бъдат отворени, тъй като няма да имат 60-70% заетост, въпреки че строителните работи ще са завършени.“

Моловете, от които търговските вериги са склонни да се отказват най-вече, са тези, чието строителство ще се забави в сравнение с обявените плановете. „Това са проекти, които са завършени на 50%, които строителите не са в състояние да продължат“, обяснява Михаи Синдрилару, изпълнителен директор на New Yorker. „Тези молове може да бъдат отлагани от година на година и в крайна сметка да останат незавършени или да бъдат отворени след пет години и вече да не са привлекателни за наемателите.“